Грандиозната реформаторска програма на Мустафа Кемал Ататюрк, която, стъпвайки на деосманизацията и деориентализацията на турското общество, трансформира късната османска империя в турска република, и идейната основа на тази трансформация, включваща тезите на различни социални теоретици, философи и икономисти, на идейни течения като социалния дарвинизъм и немския материализъм, както и вярата на големия турски държавник в прогреса и науката – това е фокусът на изследването на проф. М. Шюкрю Ханиоглу „Ататюрк. История на идеи“. Изданието в Шуменската библиотека представи политическият анализатор Явор Сидеров, който е и негов преводач. Интелектуалната биография на Ататюрк вече е преведена на редица езици, сред които и китайски, френски, немски, японски, фарси, и по този начин е достояние на много хора по света, които имат интерес към възникването на съвременната турска държава и към нейния създател, но българският превод е с по-особена значимост. Както посочва и проф. Ханиоглу в предговора към изследването, чрез превода на български книгата за първи път достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху Ататюрк и върху модернизационната програма, която той реализира. За историята и аспектите на това влияние пред шуменската аудитория говори и Явор Сидеров, който припомни, че именно по време на четиринайсетмесечния си мандат като военно аташе в София през 1913–1915 г. Ататюрк съзира в България модела за модернизация през отказ от ориенталското и обръщане към науката, прогреса и модерното; модел, който ще последва и той в реформаторската си политика.

„Не са много книгите, които създават образи на времето и на определени градове по толкова завладяващ, разказвателен начин … В книгата е разказан много повече от един живот. Има ги тези следи на времето, които ни правят себе си в сегашността“ – това са част от думите, с които проф. Теменуга Тенева, преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, представи в библиотеката Румяна Минчева и дебютната й книга „НаПРАВО в живота”. Книгата коментира и поетът Владислав Христов, син на авторката, а откъси от нея представи журналистката Ирина Николова.

Освен автобиографична мемоарна част, в която Румяна Минчева описва работата си в съдебната система, „НаПРАВО в живота” включва и нейни спомени за Шумен, есета за значими за културата на града ни личности, художествени разкази и фейлетони, някои от които през годините са публикувани във в. „Стършел“ и в други издания. Румяна Минчева е родена в с. Телиш, Плевенска област, но повече от шест десетилетия живее в Шумен. Юрист по образование – завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, през годините тя е съдия-изпълнител, юрисконсулт, адвокат и съдия в Окръжния съд в Шумен. От 2009 г. е пенсионер, а върху книгата си работи над две години и половина.

Мариана Петкова представя живопис – двадесет и пет пейзажа и живописни композиции, които са условни изображения на обекти, емоции и словесен изказ и са обединени от наслова „Визуално пътуване“, а Пламен Петков – тридесет пана метален релеф, в които, под общата тема  „Лятно слънце и море“, алегоричните женски фигури носят идеята за красотата на жената в древността и наши дни. Творбите и на двамата са визуално проявление на преживяното през последната година и макар и с различна тематика и техника, сливат в едно творческите им хоризонти.

Творческото семейство Мариана и Пламен Петкови са известни шуменски художници с многобройни самостоятелни изложби и участия в международни и национални биеналета, пленери и колективни експозиции; инициатори и съорганизатори са на Националния арт пленер в с. Салманово, превърнал се през годините в творческа симбиоза на визуалното, поетичното и музикалното изкуство; техни творби са притежание на галерии и частни колекции в България и чужбина. Мариана Петкова работи монументална и изящна живопис, графика, илюстрация и декоративно-приложни изкуства, а Пламен Петков – освен  изящна и монументална живопис, и карикатура, рисунка, метален релеф и графичен дизайн, като разработва своя уникална техника, съчетаваща метален релеф и живопис. И двамата са автори и на поетични книги и носители на Наградата на Шумен.

Двете изложби, финансирани от Общински фонд „Култура“, ще гостуват в библиотеката до 15 ноември.

Галина Танева е автор на три до момента романа – „Сърцето що дума, право е“, „Кръвта вода не става“ и „Йото Вакъвчето“, обединени от поредицата „Нямата рече“ и пресъздаващи автентични обреди, обичаи и традиции от родното ѝ село Устрем в подножието на Сакар планина; автор е и на сборника с разкази „Шепот от Сакар“, разказващ за живота в българското село през XIX в. Днес авторката живее във Великобритания, но основополагаща в живота ѝ остава нейната любов към родното място и българските традиции, които всъщност я вдъхновяват да напише своите книги.

Тъй като спомените за живота на село, за легендите и обичаите са същината на нейната проза, при представянето й Галина Танева всъщност говори не само и не толкова за своите книги, колкото за почти забравените ни села в подножието на Сакар планина, за техния фолклор и носии и това потапя публиката в магията и уникалността на българското народно творчество и традиции. Така се получи и при срещата ѝ с шуменци в библиотеката, по време на която Галина Танева представи автентичната елховска сукманена носия на своята баба, която се предава в рода ѝ от поколение на поколение и е само част от богатата ѝ лична колекция народни костюми; представи и фотоизложба с архивни снимки от село Устрем. За вълнуващата атмосфера на срещата, която бе по покана на екипа на СУ „Сава Доброплодни“, допринесе и участието на три формации на училището – народен хор с диригент Веселка Антонова, гайдарски оркестър с ръководител Мирослав Минчев и Танцов състав „Луди Млади“ с хореограф Борис Иванов.

Проектът на компания Daibau International „Архитектурните забележителности на България“ има за цел да популяризира местната архитектура в сътрудничество с общини и туристически организации.

Статията, посветена на архитектурните съкровища на Шумен, която е изготвена в партньорство с община Шумен, е публикувана на официалния уебсайт на общината, както и в списанието на компания Daibau International.

Можете да я намерите на следния линк: https://www.daibau.bg/statia/1019/arhitekturnite_zabelezhitelnosti_na_shumen_-_svideteli_na_bogatata_istoriya 

Шумен не е само град в Североизточна България, името присъства и на картата на света – така е наименуван немного висок, но красив връх в планина Тангра на остров Ливингстън в Антарктика и за това има причина. Когато през миналия век, в далечната 1986-та, група изследователи в София заявяват мечтата си Антарктида и започват да подготвят първата българска антарктическа експедиция, именно в Шумен се създава единственото тогава в България дружество „Антарктида“ и нещо повече – шуменци изпращат полярници до ледения континент със съветската тогава антарктическа експедиция, така че шуменската група наравно със софийската проправя пъртината към ледения континент. С този любопитен и значим за града ни факт започна срещата в библиотеката с проф. Христо Пимпирев – най-големия ни полярен учен, чието име е в световната класация на 100-те най-изявени полярни изследователи на Земята, и с фотографа, журналист и също полярен изследовател Иглика Трифонова, вписана в световната класация на 100-те жени в полярната наука, които са вдъхновение за следващите поколения изследователи да станат полярни учени. Освен съавторите на книгата „Антарктическият стопаджия“, гости на срещата с шуменската общественост бяха и Елка Василева – кормчия на лодки в полярните ни експедиции, и главен старшина Анна Стоянова от Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, която бе шуменското участие в миналогодишната, 32-ра поред, полярна експедиция на България.

„Антарктическият стопаджия“ e повече биографична отколкото пътеписна книга, защото, както обяснява професорът, не са малко добрите книги, правени за Антарктида и за впечатленията от нея, а и рафтовете по книжарниците са пълни с биографии на популярни хора, но книгите за учени са рядкост сред тях. Така се ражда „Антарктическият стопаджия“, за да разкаже за живота на един учен и изследовател, който преди всичко е необикновен човек – за него няма непостижима мечта, няма непреодолими трудности, а начинът му да се справя със страха, който нерядко е голямата спънка по пътя към мечтите ни, е простичък, но ефикасен – професорът неотклонно следва максимата си „когато те е страх, направи го“. Освен за човека, успял да превърне личната си мечта в държавна политика и да постави Българя на картата на най-далечното, студеното и изолирано място на света, „Антарктическият стопаджия“ разказва, разбира се, и за ледения континент, който пленява въображението със своята екстремност и мистичност, но най-вече със своята чистота – основополагащи и същностни за живота на Антарктида са любовта и взаимопомощта между хората, тук няма пари, няма политически партии, няма конфликти, а така, въпреки по-трудните условия, се живее много по-леко. Това е и причината за категоричността на професора: „Нормалният свят е оттатък протока Дрейк.“ Всичко това не се променя и от факта, че Антарктида е изключително богат на природни ресурси и полезни изкопаеми континент, управляван съвместно от 29 към момента държави, сред които са най-богатите и развити страни в света като САЩ, Китай, Япония, Австралия. Сред тези полярни държави благодарение на проф. Пимпирев е и България.

Експозицията е петата самостоятелна изложба на Чавдар Драгиев и представя двадесет и пет платна, които художникът обединява под наслов „Под скалите“ и той не е случаен. Докато рисува своите картини през последната една година, художникът се вглежда в образите, скрити в скалите над родното му село Кюлевча, и претворява откритото върху своите платна – фантазни композиции, пресъздаващи в цвят мислите, чувствата и преживяванията на своя автор. Специфичен е и похватът на Чавдар Драгиев – в създаването на картините си използва маслени бои на платно, но подхожда акварелно.

Изложбата „Под скалите“ ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 25 октомври.

Краеведският пътеводител „Религиозни храмове в Шумен и Шуменско“, издаден с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“, представя храмовото разнообразие и наследство на територията на Шуменска област, като предлага съпроводена със снимков материал систематизирана информация за известни и малко познати храмови обекти в региона, свързани както с религиозното наследство и традиции на местните общности, така и с националното ни културно-историческо наследство. Изданието включва и препоръчителна библиография, изготвена чрез краеведските фондове и дигиталните колекции на библиотеката.

Представяйки храмовете като обекти и на поклонническия, и на културния туризъм, пътеводителят е полезен информационен справочник както за рeлигиозно мотивираните пътуващи, така и за краеведите и изследователите в областта на култовата архитектура и изкуство, а и за масовия читател с интерес към историята и културно-историческото богатство на малките селища.

Препоръчителната библиография „Кабиюк“, издадена по случай 160-годишнината от създаването в Шумен на първото българско държавно скотовъдно стопанство, днес Държавно предприятие „Кабиюк“, включва книги и публикации в периодичния печат, които са част от фондовете на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Подбраната литература не изчерпва темата и е предназначена за краеведи, изследователи и учащи.

С музикално-поетични импроетюди и игри Шуменската библиотека отбеляза Международния ден на музиката и Световния ден на поезията. Гости на библиотеката и нейната аудитория бяха отново Веселина Касабова, Димитър Караиванов и Мирослав Николов от импротеатър „Игриказки“ – Варна, а честването на двете изкуства, макар и в такава забавна форма каквато са импровизациите, напомни на включилите се ролята на музиката и поезията в живота на хората и тяхното духовно извисяване.

Възможност да предизвикат себе си с приключението да са част от импротеатър, в който няма публика, всеки е актьор, а сценарият разчита на спонтанното общуване – това предложиха на аудиторията Веселина Касабова, Димитър Караиванов и Мирослав Николов от „Игриказки“ при гостуването си в Шуменската библиотека.

От „Игриказки“ спазиха и обещанието си да е небивало забавно, но заедно с това и полезно заради възможността за всеки в импроигрите да се освободи от натрупания в ежедневието стрес, позволявайки си за момент да се промени до неузнаваемост и заедно с това да открие и изрази своята креативност и емоционалност, както и да подобри умението си да общува.