Галина Танева е автор на три до момента романа – „Сърцето що дума, право е“, „Кръвта вода не става“ и „Йото Вакъвчето“, обединени от поредицата „Нямата рече“ и пресъздаващи автентични обреди, обичаи и традиции от родното ѝ село Устрем в подножието на Сакар планина; автор е и на сборника с разкази „Шепот от Сакар“, разказващ за живота в българското село през XIX в. Днес авторката живее във Великобритания, но основополагаща в живота ѝ остава нейната любов към родното място и българските традиции, които всъщност я вдъхновяват да напише своите книги.
Тъй като спомените за живота на село, за легендите и обичаите са същината на нейната проза, при представянето й Галина Танева всъщност говори не само и не толкова за своите книги, колкото за почти забравените ни села в подножието на Сакар планина, за техния фолклор и носии и това потапя публиката в магията и уникалността на българското народно творчество и традиции. Така се получи и при срещата ѝ с шуменци в библиотеката, по време на която Галина Танева представи автентичната елховска сукманена носия на своята баба, която се предава в рода ѝ от поколение на поколение и е само част от богатата ѝ лична колекция народни костюми; представи и фотоизложба с архивни снимки от село Устрем. За вълнуващата атмосфера на срещата, която бе по покана на екипа на СУ „Сава Доброплодни“, допринесе и участието на три формации на училището – народен хор с диригент Веселка Антонова, гайдарски оркестър с ръководител Мирослав Минчев и Танцов състав „Луди Млади“ с хореограф Борис Иванов.
