Шумен не е само град в Североизточна България, името присъства и на картата на света – така е наименуван немного висок, но красив връх в планина Тангра на остров Ливингстън в Антарктика и за това има причина. Когато през миналия век, в далечната 1986-та, група изследователи в София заявяват мечтата си Антарктида и започват да подготвят първата българска антарктическа експедиция, именно в Шумен се създава единственото тогава в България дружество „Антарктида“ и нещо повече – шуменци изпращат полярници до ледения континент със съветската тогава антарктическа експедиция, така че шуменската група наравно със софийската проправя пъртината към ледения континент. С този любопитен и значим за града ни факт започна срещата в библиотеката с проф. Христо Пимпирев – най-големия ни полярен учен, чието име е в световната класация на 100-те най-изявени полярни изследователи на Земята, и с фотографа, журналист и също полярен изследовател Иглика Трифонова, вписана в световната класация на 100-те жени в полярната наука, които са вдъхновение за следващите поколения изследователи да станат полярни учени. Освен съавторите на книгата „Антарктическият стопаджия“, гости на срещата с шуменската общественост бяха и Елка Василева – кормчия на лодки в полярните ни експедиции, и главен старшина Анна Стоянова от Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, която бе шуменското участие в миналогодишната, 32-ра поред, полярна експедиция на България.
„Антарктическият стопаджия“ e повече биографична отколкото пътеписна книга, защото, както обяснява професорът, не са малко добрите книги, правени за Антарктида и за впечатленията от нея, а и рафтовете по книжарниците са пълни с биографии на популярни хора, но книгите за учени са рядкост сред тях. Така се ражда „Антарктическият стопаджия“, за да разкаже за живота на един учен и изследовател, който преди всичко е необикновен човек – за него няма непостижима мечта, няма непреодолими трудности, а начинът му да се справя със страха, който нерядко е голямата спънка по пътя към мечтите ни, е простичък, но ефикасен – професорът неотклонно следва максимата си „когато те е страх, направи го“. Освен за човека, успял да превърне личната си мечта в държавна политика и да постави Българя на картата на най-далечното, студеното и изолирано място на света, „Антарктическият стопаджия“ разказва, разбира се, и за ледения континент, който пленява въображението със своята екстремност и мистичност, но най-вече със своята чистота – основополагащи и същностни за живота на Антарктида са любовта и взаимопомощта между хората, тук няма пари, няма политически партии, няма конфликти, а така, въпреки по-трудните условия, се живее много по-леко. Това е и причината за категоричността на професора: „Нормалният свят е оттатък протока Дрейк.“ Всичко това не се променя и от факта, че Антарктида е изключително богат на природни ресурси и полезни изкопаеми континент, управляван съвместно от 29 към момента държави, сред които са най-богатите и развити страни в света като САЩ, Китай, Япония, Австралия. Сред тези полярни държави благодарение на проф. Пимпирев е и България.
