Грандиозната реформаторска програма на Мустафа Кемал Ататюрк, която, стъпвайки на деосманизацията и деориентализацията на турското общество, трансформира късната османска империя в турска република, и идейната основа на тази трансформация, включваща тезите на различни социални теоретици, философи и икономисти, на идейни течения като социалния дарвинизъм и немския материализъм, както и вярата на големия турски държавник в прогреса и науката – това е фокусът на изследването на проф. М. Шюкрю Ханиоглу „Ататюрк. История на идеи“. Изданието в Шуменската библиотека представи политическият анализатор Явор Сидеров, който е и негов преводач. Интелектуалната биография на Ататюрк вече е преведена на редица езици, сред които и китайски, френски, немски, японски, фарси, и по този начин е достояние на много хора по света, които имат интерес към възникването на съвременната турска държава и към нейния създател, но българският превод е с по-особена значимост. Както посочва и проф. Ханиоглу в предговора към изследването, чрез превода на български книгата за първи път достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху Ататюрк и върху модернизационната програма, която той реализира. За историята и аспектите на това влияние пред шуменската аудитория говори и Явор Сидеров, който припомни, че именно по време на четиринайсетмесечния си мандат като военно аташе в София през 1913–1915 г. Ататюрк съзира в България модела за модернизация през отказ от ориенталското и обръщане към науката, прогреса и модерното; модел, който ще последва и той в реформаторската си политика.
