Проф. Петър Стоянович: Споменът е за това, да има гледна точка, която да не е само лична, но и обективна

В деня, в който бе удостоен с почетното отличие Doctor honoris causa на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, проф. Петър Стоянович представи пред шуменската общественост мемоарната си книга „Несвършващо време“. „Ако пишеш спомените прекалено рано, ще имаш по-малко неща да опишеш. Ако пишеш на една специална възраст, вероятно прецизността на спомена вече ще е нарушена“ – така аргументира решението си авторът да разкаже историята на своя род и на поколението от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. „Спомени не трябва да се пишат от носталгия“, „всеки има право да се връща към спомена назад, но не трябва да се гледа през него като през опушено стъкло, да се изкривява миналото“. Подобно на моноспектакъл, разказът потече от впечатляващата „семейна атмосфера между музей и театър“ на дом, обитаван от четири поколения; с любопитни истории от детството и юношеството; какво са смятали за тогавашния политически режим в страната; за социалистическата казарма и романтичния ореол, който добива в разказите на преминалите през нея; за студентските години в София и Виена, където следва история, а по-късно защитава докторат по философия; за „благините на социализма“ както ги нарича иронично и т.н.

Изданието, в обем около 400 страници, включва и над 150 снимки от личния архив на автора, Българска телеграфна агенция, Българска национална филмотека и др. Всеки, пожелал да го притежава, в края на срещата получи и автограф от госта. Историк и писател, доктор на историческите науки и доктор по философия, проф. Петър Стоянович е също журналист и политик – заемал е постовете министър на културата (2013–2014), парламентарен секретар на Министерството на външните работи (1998–2000), началник на кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (2000–2001). Проф. Стоянович е председател на научното звено „Царско историческо общество” към Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна”. Автор е на научни изследвания и публикации по темите Трето българско царство, българската царска династия, дипломация, политика и партии, Австро-Унгария, Германия и др., и на книги на кулинарна тематика. Носител е на званията „Рицар на цивилния кръст” на Р Малта и „Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта”.

В изложбата джобни календарчета, озаглавена „Най-редкият ден в календара“, дългогодишният колекционер Ирена Малева представя интересни по различни причини календарчета, сред които такова отпреди близо век, календарче с автограф на олимпийската шампионка Йорданка Благоева, календарче на работника, в което са обозначени почивните, но не и работните дни, календарчета от различни държави и много, много други. Любопитни образци в събираната от десетилетия колекция са календарчетата, свързани с историята, забележителностите, културата и индустрията на Шумен.

Част от изложбата са и уникални стенни рисувани календари от първата половина на XX в., представящи богатата колекция на Шуменската библиотека.

Изложбата, открита в най-редкия ден от календара – 29 февруари, ще може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 14 март.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” продължава традиционната си инициатива да предлага безплатен годишен читателски абонамент на учениците, завършили първия срок на учебната година с отличен успех. За настоящата 2023/2024 учебна година кампанията ще продължи от 5 до 29 февруари, като абонаментът на учениците с вече валидна читателска карта ще бъде удължен с една година. Желаещите да се възползват от предложението на библиотеката трябва да удостоверят успеха си с електронен бележник.

Разказ и памет за забравената история на България от началото на XX в., за погрома над българското население в Тракия и Македония след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и края на Междусъюзническата война през 1913 г., за гоненията, разорението и страданията на хилядите, които тези опустошения превръщат в бежанци, за не по-малкото изпитания пред народа ни в последвалите години на Първата световна война – това е тъканта на последния роман на Захари Карабашлиев „Рана“. А изборът  да се разкаже за тази изключителна травма и дълбока рана в българската историческа памет е дългът към предците ни, към тези, които са останали неразказани и незапомнени, а са преминали достойно и стоически през жестокост, толкова страшна за слушане и разказване, че сякаш не се е случила. „Рана“ е дълго отлаган разказ за ужаса и героизма на българското начало на XX в., но и затрогваща история за любовта и надеждата; история, която напомня, че няма по-важно от живота. Това, а също и интересни факти, свързани с документалните проучвания за създаването на романа и с предстоящото в разговора, който книгата отваря, сподели Захари Карабашлиев при гостуването си в Шумен по покана на библиотеката.

Захари Карабашлиев е автор и на романите „18% сиво” (бестселър, класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията „Голямото четене”, и с 32 преиздания в България), „Хавра” (отличен с Националната награда за български роман на годината „13 века България” през 2018) и „Опашката” (също Роман на годината на НДФ „13 века България”, адаптиран от Явор Гърдев в удостоеното с „Аскеер” едноименно представление). Романът „Рана“ носи на Захари Карабашлиев приза на Столична библиотека за автор на най-четената книга за 2023 г.

Експозицията представя над тридесет пана, издържани в стила на абстрактната живопис и открояващи перфектния баланс между композиция и колорит, както и собствения почерк на всеки от двамата творци.

Атанас Атанасов е сред най-дългогодишните членове на Дружеството на шуменските художници. В творческото си развитие преминава през различни периоди – работи маслена живопис, графика, малка пластика. През последните години рисува предимно акрилна живопис, като творбите му са издържани в абстрактна стилистика върху платна в различни формати. Организира самостоятелни и участва в колективни и съвместни експозиции както в България, така и в Италия, Швейцария, Австрия и Люксембург. Негови картини са притежание на галерии и частни колекции в България, Италия, Германия, Русия, Швейцария, Япония, Турция, Белгия и САЩ.

Таня Атанасова е член на Дружеството на шуменските художници и през последните години активно участва в неговите изложби.

Изложбата ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 12 януари 2024 г.

Под наслов „Графитите – изкуството, което превръща улиците в галерия” изложбата предлага алтернативна гледна точка към модерното графити изкуство чрез 27 творби на артистите Aleksi Ivanov, Devour Skew, Yeto, Jermain, Gana, Esteo, RAYS, Milenist, Seeone, KOTK, TSE, Rustwo, Epik, Destructive Creation, CHO, UNDO, RAVEO, BRÜN, MAZE ONE, Chronik, Chuck (Хърватия), Gratis, Pyrotechnix crew, Annoy и RPU.

Експозицията, представяща разнообразието от стилове и техники в графити изкуството, ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 15 декември, а всяка от творбите ще може да бъде закупена в подкрепа на благотворителната кампания на Фондация „РеАрт” за закупуване на артматериали за деца с аутизъм. Графити изложбата е част от първия творчески проект на 26-годишната шуменка Александра Бобадова.

На проведената в град Велико Търново XXII Национална научна конференция с международно участие „Библиотеки – четене – комуникации” на тема„Стандартизация и методология при дигиталната конверсия на културно-историческото наследство” беше представен проектът на Община Шумен  „Създаване и представяне на дигитално достъпно културно наследство на община Шумен” по програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”, финансирана  от Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г.  

Основна цел на проекта е опазване и промотиране на културното наследство на община Шумен и осигуряване на онлайн достъп до него чрез дигитализиране.

Към месец ноември 2023 г. експерти на трите културни института – Регионален исторически музей – Шумен, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” и Художествена галерия „Елена Карамихайлова”, са дигитализирали и обработили общо над двадесет хиляди елементи на движимото културно наследство.

Подготвени са дигитални копия на някои от най-ценните издания, притежание на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” и Народно читалище „Добри Войников”. Сред тях са непоказвани до днес вестници и списания от XIX в., стари шуменски периодични издания, уникални краеведски документи и ценни архиви на видни личности.

Дигитализирани са археологически културни ценности и предмети от отделите „Етнография”, „Нова история” и „Най-нова история” на Шуменския регионален музей, сред които ювелирни изделия, облекла и носии, снимки, предмети от бита на малцинствата в града. Дигитализираните документи и предмети представят богатата колекция на Регионалния исторически музей, комплектувана в продължение на повече от сто години.

Дигитализиран е живописният фонд на градската художествена галерия, наброяващ над 1500 творби предимно от български художници от края на ХІХ и ХХ в. Обхванати са всички жанрове на живописта – портрет, пейзаж, натюрморт, композиция. Основна част от представените художници са родени в Шумен или са свързали живота си с града.Краен резултат от проектните дейности е създаването на дигитален информационен ресурс, който да дава аналитична и систематизирана информация за движимото културно наследство на община Шумен и да обезпечава нуждите на образованието и науката както в българските университети и научни институти, така и в изследователските центрове в чужбина.

Диян Димов не се ограничава в един стил и една техника, има и различни творчески търсения – рисува портрети, пейзажи, икони, а също и костюми. Синтез на всичко това е и настоящата му изложба в Шуменската библиотека. Експозицията представя над тридесет пана, обединени от наслова „Нов Ренесанс”, и ще гостува в изложбена зала на библиотеката до 25 ноември.

Диян Димов е автор на редица самостоятелни изложби, сред които изложба графични рисунки в Художествена галерия „Елена Карамихайлова” в Шумен, изложба икони, графики и живопис в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” (2005), изложба графични рисунки „Графични дестинации” (Община Шумен), изложби дизайн на облеклото (Шумен, Варна) и др. Участва в почти всички изложби на Дружеството на шуменските художници и в много други съвместни експозиции.

Негови творби са притежание на частни колекционери в България, а също в САЩ, Украйна, Гърция и Италия. Автор е на логото на организирания от Община Шумен Фестивал на учителското творчество.

Тридесет и деветте разказа в първата книга на разследващия полицай Кристина Палазова – „Разкази от корена”, в голямата си част разказват магични родопски истории, и то по неподражаем начин – чрез думите на прекрасния напевен родопски език. Пътят към книгата, както сподели авторката при гостуването си в Шуменската библиотека,  започва с интуитивното й обръщане към корена и рода, което я кара да изчете книгите за Чепеларе и родопското село Чокманово, в което са нейните корени, и тези книги, както и разказите на роднини и родопчани са истинското вдъхновение за „Разкази от корена” – книга, която достига до дълбините на родопската душевност и припомня една отколешна действителност, в която думи като прошка, дълг, честолюбие и дружба имат стойност.

„Разкази от корена” е книга за мистичната Родопа планина, за българщината, за родовите корени и делата на праотците ни, но и за родовото предназначение на всеки един от нас – да е мост между миналото и настоящето, защото ние сме естествено продължение на случилото се някога назад във времето и много от отговорите, които търсим в настоящето, се крият в миналото. Кристина Палазова истински вярва, че много лесно можем да наредим пъзела на своя живот, стига да наблюдаваме знаците по пътя си, да живеем осъзнато и да се вслушваме в шепота на отминалите времена. Представянето на магичните родопски истории от „Разкази от корена” и в Шумен бе съпроводено с въздействащото звучене на родопската каба гайда, а средствата от продажбата на своята книга Кристина Палазова отново дарява на Фондация „Искам бебе” и заради подкрепата, която самата тя някога получава от фондацията, и заради убедеността й, че е важно всеки един от нас да работи и за общността и общото благо.

Експозицията представя над тридесет платна, рисувани през последната година. Творбите – предимно малък формат или изграждащи общи композиционни пространства, впечатляват с плътния си колорит и открояващите се по-светли тонове.

Красимир Арсов е член на Съюза на българските художници и Дружеството на шуменските художници, на което е и председател в периода 1995–2002 г., на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО и Българската асоциация за култура в Италия. Работи живопис, колаж и рисунка, а негови творби са притежание на институции и колекционери в България, Гърция, Канада, САЩ, Франция, Англия, Германия, Обединените арабски емирства, Словакия, Италия и Испания.

Най-новите живописни платна на Красимир Арсов ще бъдат експонирани в Изложбена зала на библиотеката до 10 ноември.