Писателят Румен Денев гостува на Шуменската библиотека с първия си роман „Бреговете на Бохемия“. Той бе представен от д-р Николай Петков. Творбата, писана в продължение на осем години, се фокусира върху драматично за страната ни време – 30-те години на ХХ век, белязано от значими събития и повратни моменти, слабо засегнати в българската художествена литература до този момент. Романът, определен като шпионски, е в същото време и исторически, тъй като съчетава действителни и фикционални събития и личности. Книгата е номинирана за отличия през 2025 г. в Годишните награди на „Портал Култура“ и на Литературните награди „Перото“. Преди представянето ѝ в Шумен е имала своята премиера в Хасково, София, Пловдив, Казанлък, Бургас, Варна и други градове на страната. Авторът, познат на литературната общност като поет, е отличен с престижни национални награди от литературни конкурси, сред които „Южна пролет“ – Хасково (1987), „Иван Невянин“ (2014), „Христо Фотев“ – Бургас (2020), както и наградата „Чудомир“, присъдена му от вестник „Стършел“ за кратък хумористичен разказ (2026).
Благодаря на хората от Шумен, които дойдоха на срещата, посветена на теми от моите книги „Нека помним“.
Благодаря за гостоприемството на д-р Росица Добрева, директор на Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, както и на Татяна Вътова за отличната организация и за това събитието да стане факт. Моите признателности и към Миглена Стефанова, журналист в БНР – Радио Шумен, за професионалното отношение и за начина, по който превърна гостуването ми в един емоционален разговор.
Има доста символизъм в това, че разговорът ни за миналото се случи именно в храма на книгата, основан от самия Стилиян Чилингиров. Големият писател, който сякаш ни завеща, че понякога историята определя и настоящето, и бъдещето.
Рядко съм се впечатлявал толкова – не само от хубавия заряд на срещата, но и от наистина прекрасната организация. В България наистина има хора, които си вършат работата на високо ниво. И, разбира се, най-вече почувствах отново сред хората в залата онзи позабравен дух и желание, които създават нещата, които ни правят българи.
Организирана в петнадесет тематични пана, експозицията запознава с приноса на фамилия Чилингирови в българската книжовност, с тесните приятелски и интелектуални връзки на писателя с представители на шуменския литературен и културен кръг по онова време в лицето на Павел Байнов, Христо Герчев, Захари Караогланов, Георги Джумалиев, Иван Моллов, както и със създадените по негова инициатива Съюз на шуменци в София и Благотворително културно-просветно дружество „Панайот Волов“. Специален акцент е поставен върху дейността на Стилиян Чилингиров за шуменското читалище „Добри Войников“ и усилията му в създаването на Шуменската библиотека през 1922 г. Отделено е място и на художественото му творчество, в което писателят възпроизвежда културния и обществен живот на Шумен през втората половина на XIX век.
Изложбата, която Шуменската библиотека посвещава на 145-годишнината от рождението на своя патрон, може да бъде разгледана в каталожна зала до 30 октомври.
Експозицията включва тридесет и четири пана маслена и акрилна живопис, обединени от наслова „Шепот“ и изразяващи предпочитанията на художничката към пейзажа, портрета и абстрактните експресионистични композиции.
Картините се отличават с богатство и контрастност на палитрата, меки светлинни нюанси, експресивна текстура и допълващи се форми – всичко това в подкрепа на идеята за визуален диалог между човешката чувствителност и първичната сила на природата. Живописната експозиция на Веска Дилова може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 23 октомври.
Без нарочно заглавие, в близо тридесет платна експозицията събира разнообразни теми, които обаче са обединени от разпознаваемия почерк на художника – смесена техника, задължително експериментираща с колажа и апликацията; особено внимание към цветовите гами, подчинено на желанието за хармония и баланс; разполагане на изображението върху граничната плоскост между абстрактното и реалистичното.
Александър Величков е сред доайените на Дружеството на шуменските художници, автор на самостоятелни изложби и участник в колективни експозиции и пленери. За изложбата си „Цветни откровения“ през 2025 г. е отличен с Наградата на Шумен в раздел „Изобразително изкуство“. Експозицията, с която известният с живописните си платна художник отбелязва своя 75-годишен юбилей, може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 10 октомври.
Живописна изложба „Есенни багри“ в 27 платна показа в Регионална библиотека шуменската художничка Алиса Торосян. Потомка е на арменски преселници, намерили убежище от османския геноцид в България, родена в Габрово, но години наред живее и работи в Шумен. Ученичка е на шуменските художници Здравко Недев и Христо Дочев. Първата си самостоятелна изложба открива през 1979 г. в шуменското читалище „Ереван“, участва в десетки колективни експозиции, автор е на 51 самостоятелни изложби. Нейни картини са притежание на частни колекции в Армения, Етиопия, САЩ, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония, Великобритания, Франция, Нидерландия и други страни. Основател е на частна галерия „Алиса”, която в периода на съществуването си от 1991 г. до 1996 г. е пространство за разнородни културни събития и творчески срещи на хора от културните и интелектуалните среди на града. Художничката е носител на свидетелство за заслуги в съхраняването, развитието и популяризирането на многовековното духовно и културно наследство на арменския народ в България, връчено ѝ през 2001 г. от Сдружение „Арменска култура и изкуство“.
Настоящата изложба, втора по ред в Шуменската библиотека след откритата тук през 1987 г., носи характерния за Алиса Торосян творчески почерк в пейзажа, изпълнен с ярък колорит, отличаващ арменското изкуство, едър щрих и деликатна абстрактност.
Пленителен разказ са стария Шумен – това е може би едно от най-точните определения за изложбата на Христо Драгозов, представяща над 30 пейзажа с емблематични сгради, улици, квартали, забележителности, запечатали и носещи и до днес архитектурния чар и атмосферата на града от следосвобожденската епоха и началото на XX в. В акрилните платна Христо Драгозов претворява спомените си за някогашния град, съживени от разказите на стари шуменци, от картички и документи, запечатали миналия облик на Шумен и значимото му място на картата на България.
Христо Драгозов не е професионален художник и държи да се знае. Рисува, воден единствено от голямата си любов към своя град и съкровеното си желание да остави спомен за неговото минало, но картините му красноречиво свидетелстват и за таланта му да рисува – пейзажите му са повече от впечатляващи и с уловените детайли, и с вложената в тях емоция, която посетителите на експозицията усещат.
Христо Драгозов е офицер от резерва, общественик, известен с всеотдайната си работа за реализирането на значими за страната и града ни инициативи. Сред тях са и изграждането на първия у нас военен бюст-паметник на княз Александър I Батенберг пред лятната му резиденция в ДП „Кабиюк“ и поставянето на паметен знак в местността Марашка кория край с. Мараш, където през август 1885 г. българският княз взема съдбовното решение да подкрепи и оглави Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Изложбата „Старият Шумен“ може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 18 септември.
Гост на шуменската библиотека за втори път със своя самостоятелна изложба е шуменският художник Тони Райчев. Под наслов „Моят свят“ признатият майстор на пейзажа представя предимно малки, изящни в рисунъка си живописни пана, носещи отличаващия художника наситен колорит. Посетителите на експозицията ще видят и автопортрет на Тони Райчев – създаден е преди повече от петдесет години и заявява безспорното и до днес майсторство на художника да постигне впечатляваща дълбочина и изразителност и в пестеливия рисунък.
Експозицията „Моят свят“, втора по ред с този наслов след представената през 2023-та в Художествена галерия „Елена Карамихайлова“, може да бъде разгледана в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ до 29 август.
Тони Райчев е член на Дружеството на шуменските художници. В творческия си път има многобройни участия в общи регионални и национални изложби, организира и самостоятелни експозиции.
Под наслов „Топли нюанси“ експозицията представя рисунки, графики, маслена и акрилна живопис, метален релеф и пластика на двадесет и един творци от Дружеството на шуменските художници, обединени от идеята на вече традиционния за града ни фестивал Лято Арт да представи на една сцена различните визуални изкуства.
Организатор на фестивала е сдружението „Клуб култура за Шумен“, а представяната в рамките на фестивалната програма изложба ще гостува в галерийното пространство на библиотеката до 15 август.
Ваня Бойчева е приключенец, не се колебае да тръгне в посоките, които я провокират, а те не са малко, но най-голямото й приключение дотук е създаването на дебютния й роман „Грехът на монаха”, превърнал я за вече прочелите го в безспорен разказвач на истории. Потвърждение на това е фактът, че година и половина след излизането си романът е с пет тиража, обикнат и приютен в домовете на над 17 000 свои читатели.
Спонтанно, магично се случва прописването на Ваня Бойчева. Както самата тя разказа при представянето на книгата си в шуменската библиотека, служителят в системата на МВР Ваня Бойчева никога не е мечтала да стане писателя Ваня Бойчева, но досегът й с книгата „Има ли места в Рая?“ на настоящия й вече приятел, редактор и издател Даян Шаер пробужда в нея желанието, а оказва се, и таланта да пише, без самата тя да е подозирала, че ги носи в себе си.
Спонтанно, магично се случва и самият роман „Грехът на монаха“ – започва да пише книга, чието действие първоначално се развива в съвремието ни, след това се пречупва през връзката минало – настояще, докато на финала, когато историята е завършена, се появява много различен роман, превзет и изцяло потопен в автентичността на една от най-преломните и вдъхновяващи епохи от националната ни история – Българското възраждане. Историята на романа, а не авторът му избира историческото време, в което да се развие, при това без да стъпва на историческа конкретика и факти, без да следва съдбата на реални личности. Така се появяват и развиват и героите в „Грехът на монаха” – идват в съзнанието й спонтанно – всеки със своето име и образ, със своя свят, който Ваня Бойчева следва и разгръща в пълнокръвен художествен текст. Някои от героите претърпяват и непредвидимо преобразяване, за да ги има и едни от много важните послания на книгата – да не съдим човека срещу нас, преди да сме познали неговата история, да обичаме и да прощаваме – и на другия, и на себе си. Пак в духа на възрожденската епоха и на вярата на Ваня Бойчева, че е важно да опазим наследеното от предците ни, важно е и да умеем да даваме и проглеждаме отвъд своя свят, романът „Грехът на монаха” е свързан с благотворителна кауза – част от приходите от продажбата му се даряват за възстановяване на рушащи се български православни храмове. Първите средства вече са дарени за възстановяването на църквата „Св. Йоан Рилски“ в севлиевското село Горни Угорелец.
