Поводът за написването на „Моят любовен август. Едно пътуване до ръба на живота“ е тъжен – свързан е с тревожната статистика, според която голям брой деца и младежи у нас ежедневно се борят със своята тревожност, с депресия, тъга, социална изолация и други отрицателни емоции; немалък процент от тях не успяват да се справят и случаите на желан травматизъм, на дрога и други начини на бягство от живота тук и сега сред тях нарастват лавинообразно. Нещо повече – всеки ден един млад човек у нас прави опит за самоубийство и 5% от тези опити завършват с трагичен край. Нашите деца не са научени да се справят със самотата, не могат да преодоляват любовната мъка и душевните страдания, боят се от живота повече отколкото от смъртта; те и не знаят какво е смъртта, поради което и немалко от тях са склонни лесно да я изберат, а ние, възрастните, като че ли упорито избягваме въпроса защо децата ни не харесват живота си, защо бягат от него и защо лесно избират това бягство? Това сподели Неда Антонова във вълнуващата и литературна, и човешка среща в библиотеката по повод най-новия ѝ роман.

„Моят любовен август. Едно пътуване до ръба на живота“ по един неповторим и завладяващ начин извиква размисъл върху предизвикателството да запазим така важното доверие в отношенията си със своите деца; да направим така, че те да ни споделят своите въпроси за влюбването, успеха, доверието, смъртта и всичко онова, което ги терзае, а ние да можем да им дадем упованието, което крепи ума и дава криле на красивите ни човешки стремления. Децата ни имат нуждата да бъдем с тях колкото може повече и да бъдат изслушвани, да им бъде говорено, да споделяме с тях своите собствени неуспехи, за да ги подготвим да приемат живота с цялата негова сложност и тежест, да го посрещат малко по-мъжествено и да не се отказват така лесно от него. Това е призивът на Неда Антонова към възрастните, а думите ѝ за младите хора са, че колкото и да е труден, животът си струва да се живее, защото само чрез него имаме възможността да станем по-добри, по-умни, по-обичащи другите, а това е големият смисъл на живота ни в зримия свят.

Неда Антонова е автор на няколко стихосбирки и пиеси, на повече от двадесет романа и на есеистичната книга „Пепел от мислеща тръстика“. Прозата ѝ в голямата си част е сюжетно свързана със събития от българската история, но след „Царица Елеонора Българска“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“, „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“, „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“, „Елегия. Когато баща ти е цар“ и много други, Неда Антонова пише последните си два романа – „Плодовете зреят нощем“ и „Моят любовен август“, с които изгражда своеобразен творчески мост към съвремието ни и неговите големи теми. Написаното от нея заслужено се радва на особен интерес и е основание писателката да е приемана от читателите си като будител и мъдрец на своето време, основание и за множеството награди, с които е удостоена у нас и в чужбина. Впечатляващо е, че тя е единствената жена, носител на литературната награда „Златен меч“, а нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски език.

Да проверим публикацията – точни ли са посочените в нея факти и цифри, тенденциозно ли е съдържанието ѝ; да проверим и автора ѝ – съществува ли изобщо такъв човек, защото ако е уважаван журналист, винаги ще се намери информация за него, а ако авторът е измислил името си или не го е посочил, най-вероятно останалото също е фалшиво; да проверим и медията – познаваме ли я, кой стои зад нея, кой я финансира, какво казват надеждните източници за нея, URL-ът изглежда ли странно; да проучим и използваните източници – дали авторът се позовава на утвърдени и надеждни медии и експерти или използва анонимни или никакви източници, което може да е сигнал за фалшива новина; да обърнем внимание и на снимките, като например потърсим конкретното изображение в търсачките, с което лесно можем да разберем дали то е използвано преди в различен контекст – тези и още други практики в разпознаването на манипулираните новини бяха тема на организираните от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ информационни дни на тема „Фалшиви новини“.

Потребителите на библиотечни услуги оценяват темата като особено актуална предвид фактите, че в съвременния свят дезинформацията се превръща във все по-забележимо световно явление, че социалните медии с инструментите си за персонализиране улесняват разпространението на недостоверна информация и дори и младите хора, които принципно добре се ориентират в цифровите технологии, трудно успяват да идентифицират манипулираните новини.

Събитието и информационната брошура са по проект на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, защитен по програмата на Министерството на културата „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024–2025 г. 

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” обявява Национален ученически конкурс за кратък художествен текст – стихотворение, приказка, разказ, есе, на тема „Думи за бъдещето”.

Конкурсът ще се осъществи в две категории: ученици I–IV клас и ученици V–VII клас. Изискването към конкурсните творби е текстът им да е с обем до 1500 думи и да са придружени с информация за участника – три имена, клас, наименование на учебното заведение, актуален адрес, телефон за контакт. Всеки участник има право да се включи в конкурса с до две творби.

Желаещите да участват в конкурса могат да направят това до 30 юни 2025 г., като изпратят своите творби на е-mail: [email protected] с придружаващ текст „За конкурса „Думи за бъдещето”.

Конкурсните резултати ще бъдат обявени на 21 юли 2025 г., като във всяка от двете категории ще бъдат присъдени първа, втора и трета награда със съответния награден фонд – електронен четец, комплект за рисуване, енциклопедия.

Допълнителна информация относно конкурса може да бъде получена на тел. 0879 060 072; 054/877 332, вътр. 109 или на e-mail: [email protected]. Конкурсът е организиран по проект към Министерство на културата, Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024–2025 г.

Теоретични и практически занятия за усвояване на методите на приказкотерапията, при която приказките са инструмент за работа с деца с цел ограничаване на негативните житейски фактори като стрес, негативни чувства и емоции, тревожност, агресия и други, както и с цел подпомагане на адаптирането, социализирането и изграждането на комуникативни и социални умения – това бяха основните насоки на тренинговото обучение по приказкотерапия, проведено в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров в дните 7–9 май.

Връзката между четенето и емоциите е изключително важна и влияе пряко върху емоционалната интелигентност, защото четенето дава възможност за изграждане на фантазно-образни връзки, които развиват и надграждат палитрата от човешките емоции. А това създава и формира личности, умеещи да разпознават и управляват както собствените си, така и чужди емоции, настроения, чувства. Всичко това обяснява и защо е важно библиотечните специалисти да имат необходимите компетентности за работа като консултанти по приказкотерапия – да познават структурата на детската психика и психолингвистичните особености при възприемането на художествен текст от подрастващите; да владеят техниките и средствата на приказкотерапията, както и нейната технология – четене и приказкотерапевтичен анализ на художественото произведение; да умеят да дефинират целите в приказкотерапията и да развиват асоциативни техники за нейните цели и т.н.

Обучението по приказкотерапия „Колелото на емоциите” бе осъществено от д-р Минчо Николов от Фондация „Институт за съвременна психология” в рамките на проект, защитен от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ по програмата на Министерството на културата „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024–2025 г. 

Документалната изложба, открита от вицепрезидента на Р България Илияна Йотова, кмета на община Шумен проф. Христо Христов и директора на библиотеката д-р Росица Добрева, гостува в града ни в рамките на инициираното от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан честване на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност и може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 11 май.

В двадесет и четири пана изложбата представя етапите в развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата, промените им като писмени системи и ролята им в културната история на славянските народи, а идеята е осмислянето на славянската азбука като културен феномен в съвременното общество. Експозицията разкрива още ключовото място на Първото и Второто българско царство в оформянето на кирилицата като общославянска писмена система през Средновековието, както и значението на писмеността за съхранението на националната идентичност и културното взаимодействие между славянските народи. Автор на изложбата, която е съвместен проект на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“, е проф. дфн Вася Велинова; консултанти са чл. кор. Аксиния Джурова и проф. д-р Казимир Попконстантинов.

С откровен и докосващ сърцето разговор по повод най-новия ѝ роман „Дъжд“ гост на шуменската библиотека бе писателката Кармен Мишу, а думите ѝ, както и историите, които разказват нейните книги, са истински вдъхновяващи.

Тя е с балкански произход – родовите ѝ корени са от България, Гърция и Румъния; баща ѝ, д-р Виктор Мишу, е с гръцки произход, но и с румънско поданство, а майка ѝ, д-р Невена Димчева, е от видинското село Покрайна. Самата тя е родена във Видин, немалко години, докато учи медицина и фармация, живее в Румъния, но избира да живее в Тутракан, където я отвежда любовта. Владее френски, румънски, английски и руски език, а говоримо – и гръцки. Всичко това ѝ помага да не се чувства чужда на нито едно място в света, още повече че обича хората и общуването с тях, и това е едно от посланията на нейните книги, разказващи отвъд своята фабула как човек независимо от етническия си произход може да се чувства добре навсякъде, да му е спокойно и хубаво, стига да му е широка душата. Помни и следва и думите на своя баща, че човек, където и да се намира, раздавайки себе си, раздавайки светлината и доброто, които носи, освещава мястото, на което е. Този дух, както и балканските ѝ корени истински пулсират и в книгите ѝ, а те издават и още нещо за нея – тя е човек и писател, дълбоко покорен от историята. С изключение на сборника с разкази „Синият фургон“, всичките ѝ останали книги – романите „Балканска сага“, „Нестинарка“, „Тангра и неговият син“ и най-новият – „Дъжд“, са свързани с нашето минало, а героите и сюжетите им идват от историите, които са я впечатлили, провокирали са любопитството ѝ и са я подтикнали да размишлява. В немалко от случаите това са личности от нашето минало, които са сред истинските, неподправени основания за националното ни самочувствие и биха били пример в нашето съвремие, но за тях се говори и знае малко днес. Такива са и много от героите в романа „Дъжд“ – обикновени и незадължително учени хора, които обаче имат волята, силата и енергията да направят нещо добро и много прогресивно за времето си; обикновени хора, които докоснати от освободителната идея, са способни на истински героизъм, защото какво, ако не героизъм е, макар и друговерец в Османската империя, да имаш всичко – да седиш до съдията в казалийския съд и да раздаваш правосъдие, да имаш и несметни богатства, но да загърбиш всичко и да тръгнеш с шепа хора към Марагидик, за да освобождаваш България, да обречеш себе си на смърт.

Господ слиза при всеки по различен начин, всеки се ражда със своя си съкровен свят, в който пази даденото му свише, при Кармен Мишу този свят е писането. Пише, откакто се помни, и признава, че дълго време е намирала радост в това, без да си е мислела, че словата ѝ трябва да стигнат до хората. Издаването на ръкописните ѝ творби е инициирано от съпруга ѝ д-р Любомир Бойчев, и сега, когато книгите ѝ са факт, Кармен Мишу е безкрайно щастлива, че те докосват сърцата и умовете на хората, разлистват един лист в техния живот.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” е домакин на фотографската изложба на студенти от I и IV курс в специалност „Българистика и медии” на ШУ „Епископ Константин Преславски”. На 22 април в 17:30 часа бе поставено началото с приветствие от проф. д-р Евдокия Борисова, ръководител на катедра „Журналистика и масови комуникации”. Интерес към изложбата проявиха и от екипа на Телевизия „Шумен”.

„Пролет в обектива“ е изложба, която е част от традицията на университета и е осъществена с любезното съдействие на екипа на  РБ „Стилиян Чилингиров”. Авторските фотографии на студентите представят различни периоди от пролетта и пресъздават вълненията, усещанията и възприятията на младите хора. Запечатаните от тях мигове са разположени във фоайето на библиотеката и ще се радват на вниманието на читателите и посетителите на библиотеката.

Всяка от творбите е с различен фокус и колорит, но показва пъстротата на живота, заобикалящия ни свят и възможността да споделяме. Ентусиазмът, с който студентите, преподавателите им и домакините възприеха идеята за осъществяването на това начинание е и повод за планиране на бъдещи съвместни проекти.  Читателите на Библиотеката и любителите на фотографското изкуство могат да посетят изложбата  до 30 април.

Продължават заниманията с деца и младежи в театралната работилница за създаване на импровизирана постановка по приказни мотиви. Усвояването на театралната импровизация като интересен подход към класическите приказни сюжети се ръководи от екипа на „Игриказки“ – Варна, а идеята е развитие на детската креативност, популяризиране на фолклорните текстове чрез възможността за по-доброто им разбиране и възпитаване в закодираните в тях ценности.

Заниманията са по проект „Театрално приказно импро – българските фолклорни текстове през призмата на новите поколения“, защитен от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ пред Национален фонд „Култура“ по програма „Любителско изкуство“ 2024, направление „Сценични изкуства“.

Експозицията с наслов „Клоуните на Пламен…“ включва десетки фигурки на клоуни от порцелан, керамика, желязо, сребро, бронз, стъкло, папиемаше и дърво, както и картини и гоблени по темата и представя част от колекцията на шуменеца Пламен Димитров. Самата колекция, събирана повече от десет години, включва хиляди фигурки от целия свят – Тайван, САЩ, Филипините, Китай, Япония, Мексико, редица европейски страни и др., като някои от експонатите са дело на едни от най-известните майстори и производители на клоуни. Сред тях Пламен Димитров особено цени изкуството на Джун Асило от Филипините; на Клаудио Вивиан, Джузепе Армани, Цезаре Вилари, Виторио Сабадин, Валентино, Леонардо и „Капо димонте” от Италия; на френския художник Бернар Бафет; на Мира Фуджита от САЩ; на Алиса Бьорнген и „Гилде”, „Гьобел” и „Хумел” от Германия; на „Нао” и „Лиадро” от Испания и др.

Изложбата може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 25 април.

От легендарната Кера Тамара, войводкинята Румена и светицата Злата Мъгленска през жените в националните ни борби, първите български писателки, първите пътешественички, строителките и стожерките на съвременна България до именитите наши съвременички като Бинка Желязкова и Невена Коканова – това са над 100 забележителни жени, българки и чужденки, с паметни приноси за България. Имената им покриват седем столетия от националната ни история, от времето на Второто българско царство до наши дни, и всяка една от тях присъства пълнокръвно чрез автентичния биографичен разказ и с живата си лична история. Така Катя Зографова, известен наш писател и литературовед, автор на стотици публикации с фокус върху българската култура в периода 20-40-те години на ХХ в., представи при гостуването си в библиотеката своята книга „Бележити жени на/за България“. По думите й книгата е поклон пред силата и самобитността на женската природа, нравствената красота, физическата хубост и тихия стоицизъм в тежките съдбини на редица именити, но и безимени или позабравени жени, обитавали земята ни.

Гости и участнички в събитието бяха и две от съвременните бележити българки – състезателят и треньор по художествена гимнастика и хореограф, заслужил майстор на спорта и заслужил треньор Нешка Робева и Анна Мария Петрова-Гюзелева, актриса с участие в над петдесет кинопродукции в България, Италия, Германия, Франция и САЩ, журналист, хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България, автор на седем, издадени на български и италиaнски език стихосбирки. Анна Мария Петрова-Гюзелева представи последната си стихосбирка „Сидхарта-Буда, събуди ни!“, а Нешка Робева представи проекта, по който работи – автобиографичната си книга. 

Събитието бе осъществено по инициатива на Славянско дружество „Васил Друмев” в Шумен и с подкрепата на шуменската библиотека.