Книгата е със заглавие „Неизпратени писма“, обединява естетиката на прозаичната и поетичната словесност и разказва различни истории, неслучайно звучащи изповедно, защото са пречупени през житейския опит на Ралица Добрева – ситуации, през които е преминала, уроци, които е научила. Текстовете са писани през последните десет години, а смисълът на събирането и споделянето им в книга е в това, докосвайки се до тях, хората да осъзнаят важността на това да си щастлив, което означава да вярваш в себе си и да преодоляваш страховете си, да отстояваш личността си и да имаш осъзната грижа за нейното развитие – това е част от споделеното от младата авторка при представянето на книгата ѝ в библиотеката.
Ралица Добрева е учител в шуменската детска градина „Смехорани“, а любовта ѝ към децата определя не само професионалния ѝ път, но ражда и дебютната ѝ книга, публикувана в края на 2022 г. – „Приключенията на Али и принцеса Тортичка“. „Неизпратени писма“ е първата ѝ книга за възрастни читатели.
Изложбата включва двадесет и шест постера на детски рисунки от колекцията на Международния фестивал МАЛЮЙ.UA.WAR („Рисувай войната в Украйна“) – ежегодна инициатива на Асоциацията за развитие на международните отношения ADRUM в Киев.
Съорганизатори на експозицията, която гостува в Шумен със съдействието на Посолството на Украйна в Република България, са Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ и Центърът за подкрепа за личностно развитие – Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов“, които са дългогодишни партньори на сродни украински образователни, научни и културни институции. Експозицията е подкрепена и от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“ и Центъра по българистика в Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“.
Изложбата може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 21 февруари.
Максим Кривцов е украински поет, фотограф и военнослужещ с позивна Далѝ, който загива на фронта в Купянск на 7 януари 2024 г. Изложбата в негова памет включва двадесет и четири постера с военни фотографии, илюстрации и стихове на Кривцов от книгата му „Стихове от бойницата“, която украинският ПЕН клуб включва в списъка на най-добрите книги на 2023-та.
Фотоизложбата е подготвяна от самия Максим Кривцов с подкрепата на киевската кураторска група Squat 17b и с идеята фотосите да бъдат поставени в различни киевски институции, за да напомнят за него и за другарите му в окопите. За неин наслов са избрани думите, които Кривцов изписва върху стената на едно от киевските кафенета – „Ще си върна живота, обещавам“.
Изложбата гостува в Шумен в навечерието на четвъртата годишнина от началото на войната в Украйна по идея на Посолството на Украйна в Р България и с подкрепата на Центъра по българистика в Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“, Асоциацията за развитие на международните отношения ADRUM в Киев, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Изложбата може да бъде разгледана в Каталожна зала на библиотеката до 21 февруари.
Изложбата е организирана от Дирекцията на Природен парк „Шуменско плато“ и е посветена на 45-годишнината от обявяването на част от платото за защитена територия.
Фотосите представят интересни моменти от историята на Природен парк „Шуменско плато“, както и ключови събития от работата на дирекцията на парка като строителството на основните сгради, теренните проучвания и създаването на парковата инфраструктура, организирането на конкурси, пленери и доброволчески инициативи и др.
Изложбата може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 7 февруари.
Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” продължава традиционната си инициатива да предлага безплатен годишен читателски абонамент на учениците, завършили първия срок на учебната година с отличен успех.
За настоящата 2024/2025 учебна година кампанията ще продължи от 6 до 28 февруари, като абонаментът на учениците с вече валидна читателска карта ще бъде удължен с една година. Желаещите да се възползват от предложението на библиотеката трябва да удостоверят успеха си с електронен бележник.
Шуменският художник показва тридесет, рисувани в предходната година колажни платна, впечатляващи с изящния живописен рисунък и играта на цветовете в тях, а експозицията e третото му по ред самостоятелно представяне в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ след гостуванията му в галерийното пространство на библиотеката в края на 2022 и 2023 г.
Красимир Арсов е член на Съюза на българските художници и Дружеството на шуменските художници, на което е и председател в периода 1995–2002 г., на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО и Българската асоциация за култура в Италия. Работи живопис, колаж и рисунка, а негови творби са притежание на институции и колекционери в България, Гърция, Канада, САЩ, Франция, Англия, Германия, Обединените арабски емирства, Словакия, Италия и Испания.
Изложбата ще бъде експонирана в Изложбена зала на библиотеката до 25 януари.
Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” стартира 2025-та с четири проекта, защитени в края на миналата година.
В рамките на проекта по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки” на Министерство на културата предстои внедряването в Детски отдел на система за радиочестотна идентификация (RFID система) за самообслужване на читателите и за защита на библиотечния фонд. Освен че ще възпрепятства неправомерното изнасяне на библиотечни документи и ще даде възможност на читателите сами, без намесата на библиотечен служител, да записват и отписват заетата от тях литература, новата RFID технология ще съкрати значително и времето за инвентаризация на библиотечните фондове. В рамките на същия проект предстои и оборудването на звукозаписно студио в отдел „Изкуство” и стартирането на библиотечен подкаст, посветен на книгите, авторите, четенето и творческото писане.
По проекта, защитен от шуменската библиотека по програмата на Министерството на културата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”, предстои библиотечните фондове да бъдат обогатени с литература на стойност 10 250 лв.
По проекта към Национален фонд „Култура” „Театрално приказно импро – българските фолклорни текстове през призмата на новите поколения” през 2025-та библиотеката ще организира детска театрална работилница за разиграване на театрални етюди, основани на театралната импровизация и по мотиви от българските народни приказки, и рисувателно ателие за създаване на проекти за костюми на приказните герои, представени в театралното ателие.
Четвъртият проект на библиотеката – „Осъвременяване на библиотечните колекции и развитие на методическата дейност в област Шумен”, е към Министерство на културата и предвижда дейности по оказване на експертно-консултантска помощ, включително организиране на изнесени практически обучения за библиотекари от читалищни библиотеки в областта, както и внедряване на RFID система за защита на библиотековедски и краеведски библиотечни документи.
Живописната експозиция е под наслов „Спомени в сегашно време“ и включва рисувани през последните няколко години акрилни платна, които впечатляват с ярките си цветове и нетрадиционните форми на изображенията.
Таня Атанасова е възпитаник на художника Петър Персенгиев в бившия Техникум по фина керамика и стъкло, а рисуването е в сърцето й от ранна детска възраст. Член е на Дружеството на шуменските художници и през последните години активно участва в неговите изложби.
„Спомени в сегашно време“ ще е второто й представяне в библиотеката – в края на 2023-та тя участва в съвместна изложба с брат си – шуменския художник Атанас Атанасов.
Изложбата ще гостува в библиотеката до 20 декември.
Мария Лалева вярва в човешкия контакт и обича усмихнатите очи срещу себе си, обича усещането за енергията на другия, защото обича и вярва в човека като замисъл – да бъде на изключително високо стъпало в мирозданието, да бъде образ и подобие Божие със свободната си воля и творчески импулс. Вярва в любовта като изначалната и единствена човешка същност, която е и надеждата и шанса ни да сътворим по-красив свят от този, в който в момента живеем – нужно е само да положим всяка своя дума, всяка мисъл, всяка постъпка или поне огромната част от тях именно на основата на любовта и на вярата че, ние сме генераторът на тази любов, защото човек живее в това, което вярва. Мария Лалева вярва, че в този живот рано или късно всеки по пътя си среща някой, който е надскочил човека; някой, който има по-дълбоки очи за невидимото; някой, който да му преведе истините на небето на човешки език, защото само с тези истини човекът е цял, а целият човек върви през света красиво и честно. Тя вярва и в трансформиращата сила и смисъл на болката, стига човек да има огромната смелост и мъдрост да пусне в себе си тази огнена стихия, защото огънят е мъдра сила – той знае какво да изпепели до студена пепел, кога да мине и да остави под пепелта въглен, от който ще се разгори нов огън, и кога да заобиколи; знае кога да изпепели и кога да стопли, а след огъня на болката идват любовта, която лекува; идват смирението и вглъбяването на човека в себе си, където са и отговорите на големите въпроси пред него. Това е мъдростта на живота в пътищата от огън, които са част от живота на всеки един от нас, когато ни боли, когато трябва да вземем решения и да направим избор какво старо да пожертваме, какво да премълчим, какво да кажем, какво да помислим, как да се отнесем към другия.
Това е светът, който Мария Лалева сподели със своите читатели и приятели при гостуването си в Шуменската библиотека; светът, който се оглежда и в последния й роман „Пътища от огън“ – роман на границата с притчата и философията като предходните й два – „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“; роман, който носи утехата, че нищо фатално няма в този наш живот стига да усетим кога танцуваме с ангелите и кога дяволът ни води в неговите стъпки; роман, в който войната присъства единствено като рамката, в която светът ни се побира такъв, какъвто е днес – болен и изкривен от предразсъдъци, недоверие и омраза, и такъв, какъвто би могъл да бъде – съграден наново върху любовта, която сме забравили – любов и милост към себе си и другия.
