Уменията за работа в дигитална среда; елементите на дигиталната грамотност, свързани с използването на дигиталните технологии, устройства и социални мрежи за намирането, организирането, обработването, оценяването и комуникирането на информация по подходящ начин и с прилагането на специфични правила за сигурност, както и на норми, свързани с етичното и законно ползване на информацията; важността на дигиталната грамотност и стратегиите за нейното развиване; изграждането на „дигиталните“ навици да се намират повече от един източник на информация и да се оценява тяхната достоверност, да сме внимателни и отговорни при създаване и публикуване на дигитално съдържание, да се различават зловредните фишинг имейли и др. – това бяха основните теми на организираните от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ информационни дни на тема „Дигитална грамотност“.

В съответствие с идеята за широко популяризиране на актуалната в съвремието ни тема за дигиталната грамотност в информационните дни участваха представители на широката общественост – хора с различен възрастов, социален и професионален статус. Участниците във форума получиха и екземпляр от информационната брошура, съставена от библиотеката с цел популяризиране на полезна информация по темата дигитална грамотност както сред потребителите на библиотечни услуги, така и сред образователните и културни институции в града. Събитието и информационната брошура са по проект на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, защитен по програмата на Министерството на културата „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024–2025 г. 

Новите технологии са прекрасен инструмент за учене, творчество и развитие, но заедно с това и инструмент за онлайн тормоз и за популяризиране на фалшива информация, инструмент, който изправя съвременния човек пред предизвикателството дигитална зависимост. Опасната страна на дигиталния свят изисква по-голяма активност на обществото като цяло и на училищната и семейната среда по отношение на политиките и практиките, даващи приоритет на цифровата грамотност, онлайн безопасността и психичното благополучие. Заобикалящата среда трябва да предоставя пространства и възможности за живеене в реалния свят и смислени живи връзки; да предлага на децата разнообразни и позитивни преживявания, които да подхранват телата, умовете и душите им и да им показват, че магията е навсякъде в необятния, пъстър и красив свят, в който живеем, а не в измамната дигитална реалност. Един от големите въпроси на нашето съвремие е какви ще допуснем да са децата ни – дигитални зомбита или уравновесени, многостранно развити и креативни личности с развито въображение и отговорни към себе си и света. Това бяха насоките на разговора със Силвия Ненова при гостуването й в шуменската библиотека за представяне на книгата й „Дигитални зомбита“.

Събитието бе организирано по проект, защитен от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ по програмата на Министерството на културата „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024–2025 г. 

Историята на тъмните десетилетия след 9 септември 1944-та, когато след окупацията от съветската армия в страната ни се установява тоталитарна власт и започват масови репресии, не може да бъде разказана единствено през официалните документи като тези на Държавна сигурност. Много важни са и личните свидетелства на репресираните – както хора, съставящи тогавашния елит на нацията ни, така и хора със съвсем тривиален живот, които обаче, неочаквано и за тях самите, нерядко с подхранени от човешката злоба скалъпени донесения и обвинения, са принудени да преживеят кошмара на чистките, експроприациите, концлагерите и изселванията; губят имуществото си, губят и житейските шансове, които би трябвало да имат заради своето образование и култура, хиляди губят и живота си. Именно тези лични истории разкриват в дълбочина случилото се у нас между 1945 и 1989 г. и дават възможност за един по-широк и обективен поглед върху този 45-годишен период от националната ни история. Освен това ние като общество сме длъжници на „бившите хора“, както комунистическата власт дамгосва репресираните от нея – през трите десетилетия след 1989-та българските историци и писатели, българската общественост някак си не намери достатъчно сила и смелост да се зарови в съдбите на репресираните и да оцени в дълбочина времето, което са преживели нашите баби, дядовци и родители. И ако мълчанието на репресираните преди 1989-та е принудително, то мълчанието им след това и до наши дни, обяснимо в голяма степен с общата ни неисторичност и немара към националната и фамилната ни история, е абсолютно неприемливо. Трябва да познаваме тъмните периоди в историята си, за да не повтаряме националните трагедии в нея. Така проф. Мартин Иванов обясни при представянето в библиотеката на книгата си „Бившите хора“ на концлагерна България“ идеята на своето изследване, отнело му с прекъсвания близо десет години, и решението си акцент в него да са 309-те житейски истории, събрани от публикуваните през годините мемоари, дневници, спомени и от личните му интервюта с хора, които са имали нерадостната съдба да попаднат в категорията „бивши“. Книгата си проф. Мартин Иванов приема и като морално предупреждание – мнозина не знаят какво се е случило, отиват си и онези поколения, които помнят, а днес все повече всичко изглежда допустимо и възможно.

Проф. Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при БАН. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над двеста научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанска история на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. В момента преподава в катедра „Социология“ на Софийския университет. През годините е председател на Държавна агенция „Архиви“; секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност; служебен министър на културата през 2014-та; посланик на България във Финландия в периода 2016 – 2021 г.

Великолепни, сякаш неръкотворни пластики, които носят душата на своя създател; деликатна, лирична пластичност, издаваща особен усет и внимание към силуета; изваяна с много любов красота, в която топлината на дървото прекрасно хармонира с овладения устрем на претворения свят – това бяха част от думите, с които гостите на Гюрсел Ешреф приветстваха втората му самостоятелна изложба, открита в шуменската регионална библиотека под наслов „Дъхът на дървото…“.

Гюрсел Ешреф и рисува прекрасно, но дървопластиката, по думите на проф. Капка Тонева, в най-голяма степен му позволява да претвори своята свръхчувствителност и специалното си отношение към всичко живо, включително и дървото, както и особената му склонност да извайва детайлите. Майсторът от Карнобат работи единствено с твърда дървесина – най-често орех, чимшир, череша, круша и глог, и упорито, понякога с месеци, търси дървесната шарка, която вижда като най-подходяща за своята творба. Не ползва бои и лакове, единствено пчелен восък за запечатка на дървото.

По професия Гюрсел Ешреф е машинен инженер, но голямата му страст още от ранна възраст са изобразителното и пластичното изкуство, на които и по-конкретно на дървопластиката, посвещава голяма част от своето време през последните десет години. За това време той създава над 200 пластики, в които претворява приказния свят на митовете, легендите и живата природа, а талантът му е оценен по най-добрия за един творец начин – негови творби са притежание на частни колекции в Ню Йорк, Лос Анджелис, Торонто, Москва, Истанбул, Лондон, Берлин, Женева, Осло и в много други европейски, включително български градове.

Изложбата „Дъхът на дървото…“, която Гюрсел Ешреф посвещава на родителите си Мешхуде Мемишева и Бехрам Бехрамбеев, може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 12 април.

Най-новите книги на издателство „Нордиан“ са романите „Лорелай“ на Йонел Теодоряну и „Приключенията на един наивен пътешественик“ на Ян Корнелиус – и двата в превод от румънски език на доц. Христо Боев.

Ян Корнелиус е съвременен румънски писател, критик и преводач. През 1977 г. бяга от комунизма в Румъния и оттогава живее в Дюселдорф, Германия. Учил е френски и английски език в университетите в Тимишоара, Дюселдорф и Стърлинг, Шотландия. Корнелиус е билингвален писатели и преводач – пише на румънски и немски и превежда литература от и на двата езика. Романът му „Приключенията на един наивен пътешественик“, изпълнен с хумор и магически реализъм и съизмерван с най-добрите образци от класическата сатира, е първата му книга, преведена на български език. Йонел Теодоряну (1897–1954) пък е представител на румънските класици с над двадесет книги, включително произведения за деца и младежи. Романът му „Лорелай“ – трогателна история за най-светлите и мрачни кътчета на човешкото сърце, разказана чрез пленителния романс на Лучика и Катул и търсенето на енигматичната Лорелай, е един от най-обичаните от румънците романи за всички времена и втората му книга, преведена на български език, след като през 2015-та бе издаден автобиографичният му роман „Имението Меделени“.

При представянето на двата романа доц. Христо Боев – преводач от и на английски, български и румънски език и автор на преводите на десетки романи, издадени на български език през последните десет години, говори и за някои от другите класици и съвременни автори в румънската литература като Ливиу  Ребряну и Корнел  Балан, чиито книги също са негов превод.

Нашият народ има могъща генетична енергия, благодарение на която българският дух е оцелял пет века, без да има официална държава. Тази енергия днес е приспана, постепенно забравяме своите възрожденски дейци и ако не пробудим отново този дух, а това може да стане пак чрез словото, ни очаква тъжно бъдеще, в което младите няма да познават Вазов и Каравелов, няма да обичат майчиния си език. Това вдъхновява акад. Гранитски за близо 30-годишните му изследвания, резултат от които е книгата „Енергията на българския дух“, проследяваща изворите и проявленията на българския дух за период от двеста години – като се започне от Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, през големите имена на Българското възраждане и се стигне до видните ни поети и белетристи в следосвобожденска България и периода до 60-70-те години на XX век. В представянето на изданието в библиотеката участваха още проф. Кина Вачкова и литературният критик и публицист Панко Анчев.

Акад. Иван Гранитски е автор на над 25 книги поезия, критика и публицистика. Носител е на множество литературни награди, сред които националните „Гео Милев”, „Иван Нивянин”, „Николай Хайтов”, „Тодор Влайков”, „Христо Г. Данов” и др.

„Хиперсъзнание“ е книга, която обобщава целия 30-годишен професионален път на психолога проф. Моника Балаян и подкрепя научно установените ѝ факти и изводи със задълбочените проучвания на журналиста Петя Минкова върху постиженията на световни учени в областта на психологията и човешкото подсъзнание. Идеята на проф. Моника Балаян и Петя Минкова е „Хиперсъзнание“ не просто да постави въпросите, важни за здравето на съвременния, пренатоварен и физически, и информационно, и емоционално човек; не само да обърне внимание върху поведението и навиците, които ежедневно блокират нашето развитие и успех, а да предложи уникална система от иновативни техники и практики, позволяващи човек бързо, лесно и ефективно да препрограмира подсъзнанието си така, че то да работи за, а не срещу него. Преди не можехме да контролираме дори емоциите си, а днес е напълно възможно да контролираме мозъка си и книгата е за всеки, който иска да си помогне сам, без да е необходимо да е психолог или да има задълбочени познания в сферата на неосъзнатото; за всеки, който иска да разбере кой е всъщност той, какви са неговите възможности, защо понякога взема решения, които разрушават, или пък стига до успеха неочаквано и за самия него. Това споделиха проф. Моника Балаян и Петя Минкова при представянето на книгата си в библиотеката и демонстрираха конкретни техники, с които можем да контролираме своето подсъзнание. Изследвания с апаратура за измерване на мозъчните вълни констатират, че независимо от това в коя част на денонощието е направено изследването и от възрастта на участниците в него, най-активни при почти всички изследвани са тета-вълните, характерни за полусънното състояние. Демонстрираните техники дават възможност за активизиране на гама-вълните, при които сме най-ефективни и работоспособни и избираме най-доброто от десет възможни решения, докато при преобладаваща активност на останалите вълни в най-добрия случай се колебаем между четири решения и няма гаранции, че ще се спрем на най-ефективното. Овладяването на кодовете към неосъзнатото и на знанието как да стартираме мозъчните вълни на хиперсъзнанието е изключително важно за намирането на точните отговори и програмирането на успеха и предвид факта, че подсъзнанието определя в 98% решенията ни и едва 2% са плод на дълбоко осъзнаване.

Програмите на проф. Моника Балаян са помогнали на хиляди хора по света да подобрят качеството на своето здраве и живот. За новаторските си проучвания и резултати и големия ѝ принос в психологията през 2023 г. тя е обявена за психолог на годината и ѝ е присъдено званието почетен професор на Световна асоциация на изпълнителските изкуства (WAPA). Журналистът Петя Минкова работи с едни от най-изявените учени в света, включително и като зам. главен редактор на сп. „Космос“. От 2023 г. тя е част от проекта „24 часа – 168 истории“.

Експозицията под наслов „Цветни момичета“ представя четиридесет и седем изящни живописни пана на осемнадесет участнички в ателиетата за възрастни на Арт школа „Чифлигарови” и на техния ръководител – арт педагога Светла Чифлигарова. В картините са приложени различни техники и начини на работа – масло, акварел; някои са рисувани от натура или снимки, други – по въображение или са прерисувани платна, но макар и различни, всички те имат общия почерк на любовта към изкуството и вкуса към цвета – цвета върху паното, който внася цвят и в живота на своя автор и извежда от коловозите на ежедневието. Изложбата е третата по ред експозиция на дамите, които са с различни професии, но са в еднаква степен запленени от изобразителното изкуство и някои от тях рисуват вече от десет години.

 „Цветни момичета“ може да бъде разгледана в Изложбена зала на РБ „Стилиян Чилингиров” до 18 март.

Връзката между специфичната еволюция на траките и българите преди и след Дунавска България; тъждествеността в космогонията на учението за Тангра – старото българско духовно от периода преди приемането на християнството като държавна религия, и богомилското движение, възникнало в българските земи през IX в.; средищното място в тази тъждественост на една от най-уникалните фигури в българската история – сина на цар Симеон и брат на цар Петър I и Св. Иван Рилски – Баян/Боян, роден с християнското име Вениамин/Бениамин; символиката, закодирана в знака на Боян Мага, в пръстена на поп Богомил и в релефите върху стечките, свързани с богомилската погребална архитектура; убедителното съответствие на уникалното древно знание на народа ни за вселената и нейните физически реалности, кодирано в тангризма и завещано от устната колобърска традиция, със съвременните научни хипотези и постижения – в тези насоки говори Спас Мавров при представянето на изследването си „Боян Съвършеният“ в библиотеката.

Спас Мавров е скулптор, журналист, изследовател на тангризма и един от малцината български автори езотерици, проникнали отвъд пределите на общоприетото знание. Член е на Българската академия на науките и изкуствата и на Управителния съвет на Международния фонд за изследване на тангризма. Негови творби са част от много изложби и световни колекции у нас и в чужбина, включително Ватикана, а научните му изследвания са в областта на археологията, палеоастрономията и сакралното значение на художествените артефакти.

Филмът, продукция на Телевизия Шумен, е посветен на художника Валентин Кулев и разказва за работата, с която той е извесен сред шуменци през последните години, а именно – изографисването на икони сред удивителната природа на Шуменското плато. Автор на сценария на ленатата е Кънчо Тодоров, а оператор и монтажист – Добромир Добрев.

Рисуването на икони на необичайни места в природата е проект, по който шуменският художник работи повече от петнадесет години; самият проект е уникален и проекция в XXI век на възрожденския дух на българина, а и изисква, освен талант, и изключителна отдаденост. Всичко това, както и смисълът работата на Валентин Кулев да стигне до повече хора мотивира решението на екипа да създаде филма, каза при премиерата му в библиотеката Кънчо Тодоров. За иконописеца пък най-голямото удовлетворение е радостта на хората, които минават покрай иконите и не остават безразлични.

Валентин Кулев е дългогодишен преподавател в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“; работи в областта на графиката, стенописа, живописта, иконописта, малката пластика и рисунката; автор е на десетки самостоятелни изложби и участник в редица национални и международни експозиции.