Цитат от писмо на Васил Левски до Христо Иванов – Големия от 4 август 1872 г. – „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!”, е насловът на експозицията, която може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 26 юли. Освен да бъде разгледана, изложбата може да бъде и чута посредством препращащ към звуков файл QR код върху всяко от таблата.

Организирана в десет информационни пана, изложбата представя оригинални документи, които хвърлят нова светлина върху живота и дейността на Апостола. Сред тях са снимки на Васил Левски и неговите приятели и съратници Данаил Попов и Иван Драсов, придружени с кратки биографични данни, основни моменти от които припомни при откриването на изложбата началникът на Държавен архив – Шумен – д-р Антония Панева. И Данаил Попов, и Иван Драсов са сред близките сподвижници на Апостола, с впечатляваща биография и безспорни заслуги в освободителното дело, като първият е бил и довереното лице на Апостола – през Попов е минавала почти цялата му кореспонденция и единствен той е имал право да чете писмата; интересен факт е и това, че именно по негова инициатива в кореспонденцията помежду им се въвеждат шифрите и псевдонимите.

Акцент в експозицията са четиринадесет писма, разменени между Иван Драсов и Данаил Попов малко преди залавянето на Апостола – между 2 и 14 декември 1872 г., и след това между 15 и 27 май 1873 г., като вторите са свързани със събитията в Къкрина.

Оригиналите на писмата, представени в експозицията, са част от фонда на Иван Драсов, съхраняван в Държавен архив – Варна, а оригиналната снимка на Левски е съхранявана в Държавен архив – Смолян като част от архивния фонд на съратника на Апостола Илия Белковски. Експозицията, която гостува в Шумен по покана на Държавен архив – Шумен и по повод 187-годишнината от рождението на Васил Левски, е организирана от Държавен архив – Варна и Радио Варна.

Рокер, анархист и поет по душа, но не модерен, а по-скоро тъжен, ежедневно тъжен поет, защото времената, в които живеем, са мрачни, а страданието и тъгата са навсякъде около нас – така определя себе си Красимир Симеонов, който гостува в Шуменската библиотека с представяне на последната си поетична книга „Няма тайни“ – малка книга, но всъщност цял един живот, защото побира избрани стихове от написаните от него през последните четиридесет години. „Няма тайни“ включва осемдесет от триста–четиристотин стихотворения, между които е трябвало да избере, представя различни поетични стилове и форми, а това, което изгражда тяхната монолитност, са социалният привкус на стиховете и идващият от него лек нюанс на тъгата – тъгата на хората, с които ежедневно се разминава. Единството на книгата идва и от неочаквания източен привкус в немалка част от поетичните й послания и дори в дизайна й – рисунъка на предната и японския йероглиф на задната корица, за който Красимир Симеонов пояснява, че означава любов, но и път. Източната култура и философия е другата животоспасяваща слабост на поета – толкова силна, колкото и писането на поезия и докосването до нереалния свят на ефира, в който живее вдъхновението.

Няма тайни

Искам да мисля за неща,

за които не може да се мисли.

Да стигна до места,

до които не може да се стигне.

Да понеса онова,

което не може да се понесе.

И когато отида там,

откъдето няма връщане,

да се събудя от съня,

от който няма събуждане.

Около 600 шуменци и гости на града посетиха на 31 май проявите, организирани от РБ „Стилиян Чилингиров“ в IX-та Нощ на библиотеката. От тях 303 подновиха редовния си читателски абонамент.

Провокация за сетивата на посетителите бе първата по рода си в България аудиовизуална инсталация „Квантова симфония“, представяща поредица от картини, базирани на революционната холографска технология в съчетание с въздействието на звук и светлина. Инсталацията, дело на „Сензор студио“ – София, бе показана в галерията на Шуменската библиотека с финансовата подкрепа на „Алкомет“ АД и ще може да бъде разгледана до 15 юни.

В програмата на инициативата бяха включени и две изложби от фондовете на библиотеката: „Книгата – дизайн, форма, съдържание”, представяща библиотечни документи с нестандартен формат и интересно оформление, и „Календари от миналия век”, част от библиотечната колекция стари календари от 20-30-те години на XX в.

За любителите на артзаниманията бяха предложени три приложни ателиета: за изработка на бижута, за декориране на камъчета и за арттерапия. Почитателите на музикалното изкуство се насладиха на акустичните изпълнения на китара на Тодор Янков, преподавател по китара в СУ „Сава Доброплодни” и в Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов”, а за любителите на киноизкуството бе прожектирано хитовото заглавие „Бохемска рапсодия” за британската рок звезда Фреди Меркюри.

За своите гости библиотеката предложи традиционните атрактивни посетителски турове в библиотечните книгохранилища, както и фензони с литература за именити българи и актуални заглавия от съвременни български автори. Част от програмата бе и благотворителният базар с издания на библиотеката и отчислени от фондовете й стари книги и списания.

За детската аудитория бяха организирани забавления с Face Art, ателие за оцветяване на приказни герои и декоративни фигурки, както и любимото кино с пуканки.

Шестдесет книги – художествена литература и литература от различни отрасли на знанието, дари Полският институт в София на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Голяма част от книгите са на едни от най-успешните, награждавани и международно признати съвременни полски писатели, драматурзи и литературоведи, сред които Йежи Пилх, Анджей Сташук, Марек Биенчик, Тадеуш Ружевич, Ванда Смоховска-Петрова и др. Сред дарените книгите са и два тома библиографски указатели на полски автори, преведени на български език в периода от 1864 г. до 2020 г.

Дарението, част от инициативите, с които Полският институт отбелязва през настоящата година 75-годишния си юбилей, бе предоставено от директора на института и първи секретар на Посолството на Република Полша у нас г-н Карол Желински.

.

„Светулки зад решетките“ е истинска, безпощадно истинска книга – не съм спестила нито една грозна сцена, не съм добавила нито едно розово листенце, нито едно кристалче захар, а можех и вероятно тя щеше да звучи по-рейтингово, а може би и по-разбираемо за някои хора; отказът ми да я захаросам я превърна в тъжна и нелека за четене книга, но се надявам да се разгърне от повече хора, защото разказва и предупреждава за възможността човек неусетно да попадне във въртележката на алкохолната зависимост, която първоначално люлее много хубаво, замахът й е невероятен, но в един момент същата тази въртележка не те пуска да слезеш, защото иска да те влачи, докато не те погуби, да те завихря, докато спреш да мислиш – така журналистът Мира Добрева представи първия си роман при гостуването си в Шуменската библиотека. На книгата, която е на пазара само от два месеца, а вече е на челни места в различни читателски класации, Мира Добрева посвещава две и половина трудни години, през които потъва в историите на четирима души, познаващи болката и страданието на зависимия човек, потъва и в ежедневието на пациентите на Държавната психиатрична клиника; плаща високата цена да попие чуждото страдание и да усети чуждата болка като своя, но се ражда един брутален роман, който не просто разказва как алкохолът променя съзнанието, поведението, личността, а предоставя дълбинното познание за болката и страданието на човека като стъпка към разбирането и любовта, които могат да спасят. И двете книги на Мира Добрева – документално-публицистичната „Столетниците – благословия или орисия” и романът „Светулки зад решетките“, са подчинени на каузата, отстояваща необходимостта и правото на всеки човек да бъде разбран, обичан, спасен.

.

Долините на Непал, Антарктида, мексиканското крайбрежие на Карибско море, Гватемала, островите Галапагос в Тихия океан, Тибет и столицата Лхаса с дворците Потала и Норбулинка – резиденции на тибетските религиозни водачи, язовира „Трите дифелета” на река Яндзъ в Китай с най-голямата хидроелектроцентрала в света, Шанхай, най-високо разположеното езеро на Земята – Титикака в Андите, Панамския канал с шлюза Мирафлорес на Тихия океан, Амазония и много други посетени от него места представи известният журналист и пътешественик Симеон Идакиев при гостуването си в Шумен по покана на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”. През очите на човека, пребродил над 150 държави на всички континенти и много от знаковите места в България, светът е богат и колоритен колкото с историята, културата и природата си, толкова и с хората, които го обитават, и особенно ценна част от неговите пътешествия са именно запознанствата му в различните точки на света. Не по-малко ценни са и историите, свързани с тези пътувания, а най-добрият начин да натрупаш такива истории и да опознаеш света, е да вървиш извън утъпканите туристически пътеки. Това, както и убедеността, че няма безинтересни места на планетата ни, но най-хубавият момент на всяко пътуване е завръщането, са част от философията на приключенеца Симеон Идакиев.

Повече от четвърт век Симеон Идакиев е продуцент и водещ на емблематичната географска рубрика „Атлас” на Българската национална телевизия, а след това и към настоящия момент – на предаването „Светът и всичко в него” на Телевизия Евроком. Автор е на близо 500 документални филма, обединени от заглавията „Един мъж, един автомобил, една камера” и „Непознатата България”. В създаването на завладяващи филми за експедиции и приключения, за загадки и древни култури и цивилизации, за екзотични, а нерядко и труднодостъпни географски региони изпреварва National Geographic и Discovery Channel с цели пет години. Симеон Идакиев е автор и на дванадесет пътеписни книги от всички точки на света. От 2014 г. e член на Кралското географско дружество на Великобритания.

Думите правят света, казва Мария Донева, а светът, сътворен от нейните думи, усмихва и сближава хората, защото този свят е океан от любов – към себе си, към другите, към малките, на пръв поглед ежедневни неща, които обаче правят живота. Поезията на Мария Донева усмихва и когото е леко тъжна, носталгична като повечето от стиховете ѝ в книгата „Боядисвам в бяло лятото“, и когато е копнежно любовна като поемата в най-новата ѝ книга „Писмото на мравката“. Тъгата и смехът, радостта могат да вървят ръка за ръка – радостно например е да страдаш от любов, защото в един момент и това няма да имаш – няма да страдаш от нищо и за нищо, а и трябва да използваме сърцата си, за какво са ни, ако няма кой да ни ги разбие – ето така сърдечно си поговорихме за живота и поезията на Мария Донева при гостуването ѝ в Шуменската библиотека.

Мария Донева е една от най-известните и обичани български поетеси, като освен стихове, включително и текстове на песни, пише и разкази и книги за деца, превежда художествена литература, поставя и режисира пиеси – в Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора, където е драматург от 2009 г., а през годините и в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ в Раднево. Носител е на престижни литературни награди, а през 2022-ра е отличена и с наградата на Асоциация „Българска книга“ „Рицар на книгата“ – категория „Общественик“.

Роза Боянова е автор на стихосбирки, на публицистика и литературна критика и съставител на десетки книги с творчество на деца от цялата страна. Нейни стихове са преведени на руски, френски, немски, английски, гръцки и много други езици, а поетичният ѝ талант е оценен с престижното отличие Диплом – I степен на сп. „Невский альманах”, с Националната награда за дебют „Владимир Башев”, Националната награда за лирика „Иван Пейчев”, награда „Македонски книжовен Дедал”, „Златен Пегас” за цялостно творчество, като през настоящата година предстои поетесата да бъде удостоена със „Златната значка на Шумен” за цялостното ѝ творчество.

Всичко това е безспорно признание за таланта на Роза Боянова, но както тя сподели в посветената ѝ в библиотеката творческа вечер, това, което я прави особено горда, е работата ѝ с деца – първо в създаденото от нея заедно с доц. д-р Красимир Кунчев литературно студио „Камбанка” в Шумен, а след това и в литературното студио „Митични птици” в Бургас.

Пак във връзка с това най-голямото признание за поетесата са не наградите, а фактът, че и след години учениците ѝ помнят работата ѝ с тях в детските литературни студия. Всъщност Роза Боянова оставя ярка следа във всеки, докоснал се до таланта ѝ както да пише, така и да учи на творческо писане – резултат, както обобщи проф. Росица Йорданова от Варненския свободен университет, от уникалната ѝ методика за развиване на детския литературен талант; методика, почиваща на разбирането за детето като ценност.

Сред гостите на вечерта, организирана от Славянско дружество „Васил Друмев” и Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, бяха и Вили Колева – секретар на читалище „Любен Каравелов” в Бургас и художник с принос за графичното оформление на книгите на Роза Боянова, състуденти и преподаватели на поетесата от Шуменския университет, нейни ученици, шуменски автори и читалищни дейци.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, Държавен архив – Шумен и пианистката Венета Нейнска обединиха усилия във вечер, посветена на Димитър Ненов – едно от най-ярките имена в българското музикално изкуство. Изключителен композитор, виртуозен пианист, талантлив архитект и педагог, ярка фигура в обществения живот на България през първата половина на XX в., той е незаслужено пренебрегнат и забравен, а паметта за музикалното му наследство изтрита от националната летопис. В рамките на програмата бе прожектиран музикално-документалният филм „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“, резултат от режисьорската работа на Ясен Харалампиев и задълбочената проучвателска дейност на Венета Нейнска. Той е интригуващ разказ за съдбата на бележития ни интелектуалец, представен на фона на музикалните му пиеси в изпълнение на Венета Нейнска. Филмът, осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, представя непоказвани досега снимки от личния архив на Димитър Ненов, съхранявани в научния архив на БАН, и единствения достигнал до нас запис в негово изпълнение, който е част от архивния фонд на БНР. В клавирния рецитал на Венета Нейнска бяха включени миниатюрите на Димитър Ненов в пълната им версия, ранното му произведение „Медитация“, популярната и много ефектна „Токата“ за пиано, а също и любими на композитора музикални произведения от Ференц Лист.

Д-р Антония Панева, началник на Държавен архив-Шумен, изнесе в презентация, непоказвани досега снимки, писма, лични и творчески документи на композитора, страници от негови дневници и други около 66 материала, съхранявани като част от архивния фонд на Маринка Каравасилева, сестра на Димитър Ненов, и съпруга й Мирко Каравасилев – и двамата дейни участници в музикалния живот на града.

Документалната част от програмата бе обогатена от тематична витрина с библиотечни материали от фонд на Шуменската библиотека. Водещ на събитието бе Светослав Николов – програмен директор на „Джаз FM”. Венета Нейнска е пианист и изпълнител от световна класа, възпитаник на две от най-престижните консерватории в света – Южнокалифорнийския унивеситет в Лос Анджелис и Училището за музика и драма „Гилдхол“ в Лондон, където нейни преподаватели са световноизвестните учители по пиано Джон Пери и Джоун Хавил. В Лондон пианистката участва и в майсторски класове на Имоджен Купър, Алексей Наседкин, Джером Лоуентал и Доминик Мерле. На шуменската аудитория Венета Нейнска е позната от концертите си със Симфониета Шумен през изминалите два сезона.

Своята нова книга „Хоризонти на диалога“ представи в Шуменската библиотека проф. Спартак Паскалевски. Тя е единадесета част от поредицата „Диалог и духовност“ и проследява житейските и творческите срещи на известния художник и културолог с някои от изявените творци и личности на нашето време: Тончо Жечев, Стефан Гечев, проф. Надежда Драгова, шуменските художници Деян Евтимов и Валентин Кулев, диригентът Йордан Камджалов и др. Книгата е конструирана като хронотопи и пневматологии. „Има два съществени момента в живота на човека. Това е времето и мястото, където среща хората, а другият път, това е духовният. И двата пътя се преплитат и книгата е изградена по този начин цялата“, обяснява проф. Паскалевски. Изданието включва рецензии на неговите художествени изяви в периода 2014 – 2022 г. и авторски студии, очертаващи основните изследователски траектории, в които работи.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на община Шумен. Проф. Паскалевски е роден в Скопие, син е на известния поет и преводач от гръцки Паскал Паскалевски. Завършил е Художествената академия със специалност графика. Носител е на първа награда от световното биенале на графиката в Краков, Полша. Автор на изследвания за изкуството на Ренесанса и Ел Греко. Неговите научноизследователски интереси са в областта на историята и теорията на изкуството, балканистиката и семиотиката. Работи графика, живопис, илюстрация, малка пластика и иконопис. Автор е на синергията – версия на пърформънса и инсталацията, формулирана като единодействие на живопис, музика и танц. Критиката определя творчеството му в естетиката на плурализма и експериментализма.