Нейно Превъзходителство Олеся Илашчук, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България, заместник-посланик д-р Анна Тертична и кметът на община Шумен проф. Христо Христов откриха в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ изложбата на фотографа Дмитро Перетрупов „Украински носии“.

Изложбата е част от благотворителния проект „Искрени“ на Център „Домосфера“ в Киев, създаден от Ярослава Гресь и Олександр Тодорчук с подкрепата на украински културни институции, и представя украинските народни носии с техните регионални особености и символика и като част от украинската национална идентичност. Фотографиите са реализирани с участието на известни украински дейци на културата и изкуството като Нина Матвиенко, Тина Кароль, Олеся Некитюк, Маша Ефросинина, Наталка Галаневич, Соломия Мелник и др., които прегръщат каузата на изложбата да покаже богатството и красотата на украинската народна култура. За българската аудитория фотографиите са интересни и с откроеното в тях сходство на традиционното украинско облекло с българските народни носии – сходство в орнаментиката и шевиците, във вложената символика и цветните мотиви, което отразява и дълбоките културни връзки между двата народа. Всеки извезан елемент в представените облекла говори за земята и хората, които са го създали, чрез образи разказва за украинската душа – каза Н. Пр. Олеся Илашчук при откриването на изложбата.  

Н. Пр. Олеся Илашчук дари на библиотеката съвременна и класическа украинска художествена литература, както и детски книги, историческа и документална литература от украински автори. Дарението е част от международна инициатива, която е под патронажа на първата дама на Украйна, г-жа Олена Зеленска, реализирана е съвместно от Министерството на външните работи и Министерството на културата и информационната политика на Украйна и Украинския институт на книгата и цели да насърчи културния обмен и опознаването за Украйна чрез книгите. Дарение на украинска литература от личната си библиотека направи и инж. Красимир Минчев, бивш посланик на България в Украйна.

Фотоизложбата „Украински носии“ ще е експонирана в читалнята на библиотеката до 5 декември.

Изложбата, открита в галерийното пространство на библиотеката, включва двадесет и пет рисувани през последната година платна, които представят шуменския художник в по-различна светлина. В противовес на обичайния за него абстрактен стил, новите творби, отново традиционно базирани на колажната техника и баланса между декоративността и живописната плътност, са морски композиции, които, макар и рисувани по въображение, са пейзажи, близки до реалистичното изображение. Експозицията изненадва и с цветовата тоналност – тъмните цветове, с които е познат Красимир Арсов и поради които картините му изглеждат по-скоро графично, отстъпват на изведените на преден план светли тонове. Акцентът на експозицията – морският пейзаж, определя и доминиращия в новата изложба и нетипичен за художника малък формат.

Красимир Арсов е член на Съюза на българските художници и сред най-изявените творци в Дружеството на шуменските художници, на което е и председател в периода 1995–2002 г.; член е и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО и Българската асоциация за култура в Италия. Автор е на много самостоятелни изложби и участник в десетки колективни експозиции и пленери. Негови творби – живописни пана, колажи, рисунки, са притежание на институции и колекционери в България, Гърция, Канада, САЩ, Франция, Англия, Германия, Обединените арабски емирства, Словакия, Италия и Испания.

Морските пейзажи на Красимир Арсов могат да бъдат разгледани в галерийното пространство на библиотеката до 29 ноември.

Компилация между мемоари и история, която, освен с мемоарни бележки, и с много фотографии, любими стихове, документи и посвещения разказва за предизвикателствата в моя живот, а също и за професионалната ми кариера на военен летец и историята на първия български авиополк, въоръжен с реактивна материална част – така известният шуменски общественик и военен летец Николай Калев определи втората си книга – обемният двутомник „Жадувано небе“, при представянето ѝ пред шуменската общественост в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“. Пак по думите на автора, книгата идва на бял свят не само защото той обича да се връща в спомените си, а и защото животът му е изпълнен с много емоции, а за да се роди такава книга, тя трябва първо да бъде изживяна. Емоционално беше и представянето на изданието, в което участва и известният ни журналист и пътешественик Симеон Идакиев.

Подполковник Николай Калев е военен пилот на МИГ 21 и командир от българските военновъздушни сили, а след пенсионирането си през 1989-та е лидер на БСП – Шумен (2000 – 2005 г.), заместник-председател на ДА „Гражданска защита“ и началник-отдел в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (2005 – 2008 г.); три мандата е и общински съветник, включително към настоящия момент. През годините заема и много обществени длъжности, сред които и председател на клуб „Култура за Шумен“ през 2021 – 2023 г. Към момента е председател на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните в България и на Славянско дружество „Васил Друмев“ в Шумен. Най-голямата му любов обаче в професионалния му път остава небето и най-много се гордее с кариерата и службата си на военен летец, изпълнил стотици сложни военноучебни задачи и обучил десетки млади летци. Днес, обръщайки се назад, подполк. Калев, в чието подразделение като лейтенант някога постъпва и днешният български президент Румен Радев, е категоричен, че военните летци с интелекта и качествата, които притежават, са част от елита на армията и от националния елит.

Създаденият през 1955 г. Детски отдел на РБ „Стилиян Чилингиров“ отбеляза 70 години от създаването си. В приветственото си слово при откриването на събитието, директорът д-р Росица Добрева подчерта, че той е любимо място на поколения деца, „защото именно тук за много от тях започват първите и най-красиви приключения във вълшебния свят на книгите – приключения, в които думите оживяват, за да вдъхнат живот на детското въображение и любопитство, приключения, в които се заражда едно от най-важните приятелства в човешкия живот – това с книгите“.

В рамките на два дена празничната програма обедини: национален дискусионен форум „Работата с деца – изкуство и предизвикателство“ с участието на Минчо Николов, психолог и консултант по библиотерапия, детските автори Катя Антонова и Мария Донева, детския писател и педагог Любов Миронова, актрисата и автор на детски текстове Деница Кючукова и автора и преводач на детски книги Елизабета Георгиев от Димитровград, Р Сърбия; фотодокументалната изложба „В света на приказката”; комедийния моноспектакъл на Деница Кючукова „Нищо не е наред“ и три срещи на писателите с детската аудитория.

Официални гости на празненството бяха проф. Христо Христов, кмет на Община Шумен, Даниела Савчева, зам.-кмет по образование и култура, експерти от отдел „Култура, младежки дейности и спорт“.

Под наслов „Следа от лято“ експозицията представя двадесет и осем платна – пейзажи и фигурални композиции, разположени върху граничната плоскост между абстрактното и реалистичното изображение и изпълнени в различни техники, но с акцент върху апликацията и колажа. Изложбата впечатлява и с особеното си внимание към цветовите гами, търсещи контраста и светлоотражението.

Александър Величков, известен с работата си в областта на живописта, е автор на седем самостоятелни изложби и участник в много колективни експозиции и пленери.

Изложбата на шуменския художник може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 18 октомври.

В навечерието на чествания на 1 октомври Ден на поезията творците от шуменското Дружество на писателите „Иван Пейчев“ ще представят в библиотеката свои авторски текстове, както и изложбата на Пламен Петков „45 години творчество“ и негови поетични творби.

В експозицията са включени сто създадени през 2024–2025 г. творби на шуменския художник, изпълнени в стилистиката на изящното и декоративно-приложното изкуство – живописни платна, метални релефи и декоративни пластики, отличаващи се с емблематичното за Пламен Петков съчетаване на изображенията с авторски текстове.   Изложбата ще гостува в Изложбена и Каталожна зала на библиотеката до 10 октомври.

Кръгла маса на тема „Българската обредност и преобразуващата сила на думите. Представяне на дигитална изложба“ представи и дискутира обредните традиции в Шуменския край в контекста на характерните обредни действия, наричания и символика с акцент върху трансформиращата енергия на обредното слово и способността му, изречено по подходящ начин в подходящия момент, да променя човешката съдба, да бъде код за сбъдване и несбъдване, който народът ни ползва от векове.

Форумът, организиран от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в рамките на проекта „Преобразуващата сила на думите в българската обредност“, се проведе с участието на дългогодишния университетски преподавател с научни изследвания в областта на социологията, антропологията и културата – доц. д-р Екатерина Керемидарска, на университетския преподавател и специалист по етнография доц. д-р Ивелина Ефтимова, на дейци от партньорските читалищни организации – НЧ „Просвета – 1911“ в гр. Плиска, НЧ „Просвета – 1908“ в гр. Мадара, НЧ „Просвета – 1874“ в с. Могила, НЧ „Васил Левски – 1895“ в с. Енево, НЧ „Каменен стълб – 1888“ в с. Кюлевча, на краеведи и представители на широката общественост.

В рамките на форума и чрез изложба – в дигитален и традиционен формат, бяха представени седем от съхранените в Шуменския край народни обичаи; обичаи, които самодейците от партньорските читалищни организации изпълняват в местните общности до днес и които, пак в рамките на проекта, предстои да бъдат представени и във филм с жестомимичен превод и субтитри на английски език. Дискутираните обреди – харизване от с. Могила, пеперуда от с. Енево, подаване на чатръка от с. Кюлевча, клинене и лекуване за песица от гр. Плиска и месене на обреден хляб с мълчана вода по Еднажден и лазаруване от с. Мадара, са с различна представеност – някои са с регионален характер, други, макар и с известна специфика, се изпълняват и в други области на страната, но всички те са обединени от значимостта си на свидетелство за уникалността и богатството на материалната и нематериална духовна култура на народа ни, развита и съхранена до днес като впечатляващо единство от ритуални действия и слово, от езическа ритуалност и християнска символика, вложени във всеки елемент на обреда – действие и слово; музика, песен и танц; обредно облекло и храна; обредни предмети и лица. Дискусионният форум и съпътстващата го изложба са част от проектните дейности, целящи популяризирането на знанието за българските народни обичаи като неповторима част от фолклорната ни култура и за дълбокия им смисъл и значимост, защото векове наред народът ни е внасял и поддържал порядъка в своя свят именно чрез магията на обредните действия и наричания.

Под наслов „Мисия български дизайн“ изложбата представя тридесет интригуващи продукта от различни индустрии – през мебели и интериорни аксесоари до велосипеди и играчки, всичките реално съществуващи и в производство и отличени с престижни международни награди като Red Dot Award, IF Design, A’Design Award, Good Design, German Design Awards и др. Сред експонатите ще могат да се видят сгъваемата бутилка Origami Bottle на DiFOLD; настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов за американската компания Humanscale; иновативният полувелосипед Halfbike на Мартин Ангелов; снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев; магнитните дървени играчки Esnaf на Archabits; столът маса ST на успешния български дизайнер Илиан Милинов.Kd 24.

Изложбата е организирана от екипа на издателство „Бисмар“, специализирано в областта на мебелното производство, дизайна, интериора и архитектурата, и е част от поредица събития на издателството, свързани с популяризирането на българския дизайн и неговите успехи.

Изложбата, която бе открита от Бистра Шишкова – собственик и управител на издателство „Бисмар“, и Михаел Върбанов, съосновател на шуменската фирма за интериорен дизайн Love 2 Design, ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 26 септември, включително.

Изложбата представя девет изящни пластики на Валерий Желязков, познат с работата си в областта на графиката, рисунката и фигуралната скулптура, и шестнадесет живописни пана на Атанас Атанасов, който работи маслена живопис, графика и малка пластика, но през последните години рисува предимно абстрактна акрилна живопис. И двамата са носители на Наградата на Шумен за 2024 г. в раздел „Изобразително изкуство” и са сред най-изявените шуменски творци, чието изкуство отдавна е познато извън пределите на България. Валерий Желязков е участвал в международни биеналета на графиката в Япония, Холандия, Словения, Австрия, България; има самостоятелни изложби, а негови произведения са собственост на галерии и частни колекции в България, Германия и др. Той е автор и на наградите – статуетки, плакети, пластики, нагръдни знаци, на множество творчески организации у нас, както и на паметника на поета Иван Пейчев в Шумен. Атанас Атанасов организира самостоятелни и участва в колективни и съвместни експозиции както в България, така и в Италия, Швейцария, Австрия и Люксембург; негови картини са притежание на галерии и частни колекции в България, Италия, Германия, Русия, Швейцария, Япония, Турция, Белгия и САЩ.

Съвместната изложба на Валерий Желязков и Атанас Атанасов, организирана с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура”, ще бъде експонирана в Изложбена зала на библиотеката до 20 септември.

Под наслов „Логика на абсурда“ експозицията представя двадесет и четири живописни платна на рано отишлата си шуменска художничка. Творбите, отличаващи се с изящен рисунък и деликатно нюансиран  колорит, са рисувани през различни творчески периоди от живота й и са подбрани и подредени от нейни приятели и близки. Куратор на експозицията е Галина Попова.

Мария Здравкова, дъщеря на известния шуменски архитект Здравко Пеев, е еднозначно определяна като един от най-интересните съвременни художници. През 1981 г. завършва специалност „Стенопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и повече от четиридесет години работи в областта на изящните и декоративно-приложните изкуства; пише, илюстрира и оформя книги.

През годините представя картините си в множество колективни и в няколко самостоятелни изложби, а също и преподава в катедра „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Живописната изложба ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 12 септември.