Колективната изложба включва двадесет и пет творби – живописни платна, графики, рисунки, творби в естетиката на наивизма и пластики, посветени на паметта на проф. Ростислава Тодорова и на 50 години от рождението й, а участващите художници са Бехчет Данаджъ, Благомир Папазов, Бранимир Боянов, Бранимира Тодорова, Валерий Желязков, Красимир Арсов, Петър Димов и проф. Ростислава Тодорова, представена с графика, литография и рисунки.

Авторите на изложбата са представители на творческото обединение „Арткъща“, което работи в Шумен от около тридесет години в рамките на Дружество на художниците в града, а настоящата експозиция е първата изява на обединението след пандемичната COVID ситуация от 2020-та. Експозицията ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 18 юли.

С театрални импровизации и изложба рисунки по фолклорни мотиви деца и младежи представиха усвоеното в рамките на театралното ателие и ателието по изобразително изкуство, които бяха разкрити в Шуменската библиотека в рамките на проекта пред Национален фонд „Култура“ „Театрално приказно импро – българските фолклорни текстове през призмата на новите поколения“.

В предходните месеци двете творчески групи работиха заедно по опознаването на приказните сюжети и героите в тях, защото интерпретацията и в театралното, и в изобразителното изкуство се гради върху доброто познаване на претворявания свят; работиха паралелно и по усвояването на похватите на съответното изкуство – техниките на рисуване в изобразителното изкуство и използването на мимиките, жестовете и интонацията; умението творецът да се изразява свободно и уверено пред публика и др. в театралното. Съществена част от взаимодействието на двете творчески групи бе и скицирането на рисунките по работните етюди в театралното ателие.

Със заключителните си изяви младежите представиха постигнатото от тях в областта на театралното и изобразителното любителско изкуство, както и възможността за реална приемственост между поколенията по отношение на закодираните във фолклорните текстове нравствени ценности; възможност, която е тясно свързана с осъвременяването на способите на представяне на тези текстове и на методите на работа с подрастващите.

Организираните събития са по проекта „Театрално приказно импро – българските фолклорни текстове през призмата на новите поколения“, защитен от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ пред Национален фонд „Култура“ по програма „Любителско изкуство“ 2024, направление „Сценични изкуства“.

Под наслов „Опит за летене“изложбата представя най-новите живописни платна на шуменския художник, родени от търсенията и откритията на своя автор в паралелните светове на зримото и незримото, на осезаемото и трудно уловимото. Абстрактността на паната е впечатляващо съчетана с изразената им тоналност и релеф, както и с усета към изящната пластичност.

Освен с живописните си творби, Радослав Ценов е известен и с работата си в областта на художественото пространствено оформление, на релефа, графичния дизайн и рекламата. Той е автор на повече от двадесет самостоятелни изложби и участник в множество национални и регионални експозиции и пленери, както и в колективни изложби в Турция, Румъния и Сърбия. Носител е на отличия от национални експозиции, на награди за художествено пространствено оформление и реклама и на Наградата на Шумен за живопис (1989 г.) и за приложно изкуство (2017 и 2023 г.), а негови творби са притежание на частни колекции в Австралия, Сингапур, Франция, Норвегия и много други страни. Член е на Международната асоциация за пластични изкуства към Юнеско, на Съюза на българските художници и на експертния съвет за приложни изкуства към него, на Художествения експертен съвет към Община Шумен и Дружеството на шуменските художници. Изложбата „Опит за летене“ ще гостува в Изложбената зала на библиотеката до 13:00 ч. на 4 юли.

Раждането и развитието на изкуствения интелект от 1936 г. и концепцеята на Алан Тюринг за универсалната машина до наши дни; актуалната в съвремието ни технология на чатботовете с изкуствен интелект и нейното приложение; същността и приложението на най-популярния и масово използван днес модел на изкуствен интелект – ChatGPT, трениран за диалог, като използва голямо количество данни и алгоритми за машинно самообучение; алтернативите на ChatGPT – Claude, Gemini, DeepSeek, Perplexity, Copilot, и задачите, които решават – това бяха основните теми на организираните от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ информационни дни на тема „Изкуствен интелект“.

Събитието и информационната брошура са по проект на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, защитен по програмата на Министерството на културата „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024–2025 г.

Под наслов „Образ и подобие“ роденият в Шумен художник представя двадесет и седем живописни пана масло и акрил, издаващи творческото влечение на своя автор да изследва красотата на света и да я претворява в наситени цветове и изразителни форми, влагайки страст и дълбочина във всеки щрих. Тематично картините не са обединени от обща концепция, но е видно влечението към историята и особено към приказните сюжети, които в най-голяма степен предоставят творческа свобода и възможност за интерпретация.

Румен Димитров е автор на общо девет самостоятелни изложби в Мадрид, Испания, и в София, Велико Търново и Шумен, както и участник в една колективна изложба в Мадрид. Настоящата експозиция, с която художникът отбелязва своя 50-годишен юбилей, е втората му, представена в галерийното пространство на шуменската библиотека.

Изложбата „Образ и подобие“ може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 21 юни.

Над 800 шуменци посетиха проявите, организирани от РБ „Стилиян Чилингиров” в десетото издание на инициативата Нощ в библиотеката, като 359 от тях подновиха годишния си читателски абонамент.

Част от програмата на събитието бе музикалният спектакъл на пловдивския струнен квартет „Интро” с модерни интерпретации на класическа, популярна и поп музика. Шуменци и гостите на града, посетили библиотеката на 30 май, имаха възможност да се включат и в приложно ателие за изработка на гривни и в рисувателно ателие за арттерапия, както и да разгледат четири експозиции от библиотечните фондове – „Памет за култура“ с афиши от културния календар на библиотеката през годините, „Българската шевица“, „В страниците на стария периодичен печат“ и изложба с произведения на изкуството, притежание на Шуменската библиотека. Част от събитията в Нощта бе и уникалната експозиция с екзотични влечуги на Стелян Ябълкаров от Тракийското херпетологично дружество и с гигантски сухоземни охлюви от сбирката „Охлюварникъ“ на биолога Ростислав Траянов.

За своите гости библиотеката организира и традиционните за инициативата кинопрожекции, както и фензони по темите „Великите в българската история” и „Великите в световната история”. Част от програмата бяха още благотворителният базар с издания на библиотеката и отчислени от фондовете й стари книги и списания, както и традиционните атрактивни посетителски турове в библиотечните книгохранилища.

На малките посетители предложихме шоу с гигантски сапунени балони на Щура лаборатория – Бургас, кино с пуканки, забавления с Face Art и възможност да се включат в ателие за оцветяване на любими приказни герои и декоративни фигурки и ателие „Морска акваристика”.

От 5 юни 20 броя преносими компютри са на разположение в 14 читалищни библиотеки от мрежата на “Глобални библиотеки – България”, разположени в населени места от област Шумен. Компютрите са предоставени на библиотеките безвъзмездно, а осигуряването им е резултат на дарение, благодарение на партньорството между фондация “Глобални библиотеки – България” (ФГББ), фондация BCause и Кауфланд.

Изпълнителният директор на фондация “Глобални библиотеки – България” Спаска Тарандова връчи дарението на представители на читалищните библиотеки в с. Драгоево, с. Менгишево, гр. Плиска, с. Могила, с. Енево, с. Памукчи, с. Янково, с. Студеница, гр. Каолиново, с. Троица, с. Вълнари, с. Мадара, с. Царев брод, с. Ясенково.

ФГББ работи с мрежа от над 1000 обществени библиотеки, покриващи 260 общини в страната, които са основното място за достъп до информационни ресурси и услуги за населението.

За деветнадесета поредна година Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” организира за шуменските деца лятна Детска работилница за изкуство със занимания в различни клубове и ателиета.

В периода 16–20 юни в парк „Кьошковете“ ще са заниманията в клуб „Горско училище”, свързани с опознаване природното богатство на Шуменското плато и на следите от историческото ни минало на неговата територия, а от 23 до 27 юни малките читатели на библиотеката ще могат да се включат в клуб „Морска акваристика”, предлагащ любопитни факти за света на кораловите рифове и практически занимания по темата. В две групи (30 юни – 4 юли и 7–11 юли) ще са заниманията – тренинги и ролеви игри на здравна тематика, в клуб „Със знание и игри здравето си запази”. Пак през месец юли библиотеката предлага на шуменските деца възможност да участват в клуб „Млад приложник“ за изработване и декорация на сувенири и малки аксесоари за дома (14–18 юли), в рисувателното ателие „Приказните герои” (21–25 юли) и в клуб „Малки полицаи и пожарникари“ със занятия по актуални теми от работата на пожарната команда и ежедневието на полицаите и криминалистите и с практически занимания – демонстрация на работата с полицейски кучета, запознаване с полицейския автомобил и др. (28 юли – 1 август).

През месец август ще са заниманията в клубовете „Финансова грамотност” (4–8 август), в който в игрова форма децата ще научат откъде идват парите в семейството, как се спестяват и умножават, какво е бюджет, как да го планираме и управляваме и др.; „Журналистика” (11–15 август) с практически занимания, игри и изпълнение на творчески задачи, свързани с работата на журналиста; „Летен музей” (18–22 август) с практически занимания в Комплекс „Авшарян”, свързани с опознаването на старите шуменски сгради, на музикалното дело на шуменци, на популярните в миналия век детски игри и др. Детската работилница за изкуство ще приключи през август с ателие „Вълшебство на една кука” (25–29 август) за придобиване на умения в изкуството на плетивата и изработване на малки модни аксесоари.

Летните клубове и ателиета са подходящи за деца на възраст 7–14 години с изключение на клубовете „Финансова грамотност”, който е за 7–12-годишни деца, и „Журналистика” – за 8–14-годишни. Родителите на децата, записани в клубовете „Горско училище” и „Летен музей”, имат задължението да ги водят и вземат след приключването на заниманията съответно в парк „Кьошковете“ и Комплекс „Авшарян”.

Записването в XIX Детска работилница за изкуство се осъществява на място, в Детски отдел на библиотеката, от възрастен член на семейството, с активна читателска карта на детето и заплащане на 20 лв за клуб/ателие. Телефон за допълнителна информация: 0879 060 072.

От 16 до 27 юни, с възможност за продължаване на занятията при интерес, Стилиян Стоянов организира в библиотеката словесна работилница с практически занимания за правилен говор и ясна дикция; игри, свързани с техниката на говор; практически занимания за правилно четене с поставяне на логичните смислови акценти в текста; запознаване с художествени текстове.

Работилницата се предлага във възрастовите групи 7–9 години със занятия от 10:00 до 11:00 ч. и 10–12 години със занимания от 11:00 до 12:00 ч. Участието е със заплащане от 40 лв на седмица. Записването е в Детски отдел на библиотеката. Телефон за допълнителна информация: 0898 552 717, Стилиян Стоянов.

Вълнуваща среща с духа на рока и магията на думите събра почитатели на Константин Кацаров в Шуменската библиотека. Познат като фронтмен и един от основателите на група „Ренегат“, той е един от най-интересните и четени съвременни автори, с над 60 000 последователи в социалните мрежи. Възпитан е в любов към словото в родния си град Пловдив, а към настоящия момент е вече с 18 издадени книги: „Леден свят“ (2003), „Дрибъл“ (2005), „Мутра“ (2006), „Пепел“ (2013), „Тиня и чест“ (2019), „Мартин“ (2021), „Дилър на думи“ (2023) и др., сред които и първият български аудиороман.

Определян като „лошо момче“ заради провокативната си визия и свободата да отстоява себе си, преминал през лични човешки изпитания и загуби, като творец остава верен на емоцията и силата на историята, разкриваща човешките взаимоотношения. Самият той се определя не като писател, а като разказвач, човек, който говори открито, живее честно и пише така, че не можеш да останеш безразличен.