Поводът за написването на „Моят любовен август. Едно пътуване до ръба на живота“ е тъжен – свързан е с тревожната статистика, според която голям брой деца и младежи у нас ежедневно се борят със своята тревожност, с депресия, тъга, социална изолация и други отрицателни емоции; немалък процент от тях не успяват да се справят и случаите на желан травматизъм, на дрога и други начини на бягство от живота тук и сега сред тях нарастват лавинообразно. Нещо повече – всеки ден един млад човек у нас прави опит за самоубийство и 5% от тези опити завършват с трагичен край. Нашите деца не са научени да се справят със самотата, не могат да преодоляват любовната мъка и душевните страдания, боят се от живота повече отколкото от смъртта; те и не знаят какво е смъртта, поради което и немалко от тях са склонни лесно да я изберат, а ние, възрастните, като че ли упорито избягваме въпроса защо децата ни не харесват живота си, защо бягат от него и защо лесно избират това бягство? Това сподели Неда Антонова във вълнуващата и литературна, и човешка среща в библиотеката по повод най-новия ѝ роман.
„Моят любовен август. Едно пътуване до ръба на живота“ по един неповторим и завладяващ начин извиква размисъл върху предизвикателството да запазим така важното доверие в отношенията си със своите деца; да направим така, че те да ни споделят своите въпроси за влюбването, успеха, доверието, смъртта и всичко онова, което ги терзае, а ние да можем да им дадем упованието, което крепи ума и дава криле на красивите ни човешки стремления. Децата ни имат нуждата да бъдем с тях колкото може повече и да бъдат изслушвани, да им бъде говорено, да споделяме с тях своите собствени неуспехи, за да ги подготвим да приемат живота с цялата негова сложност и тежест, да го посрещат малко по-мъжествено и да не се отказват така лесно от него. Това е призивът на Неда Антонова към възрастните, а думите ѝ за младите хора са, че колкото и да е труден, животът си струва да се живее, защото само чрез него имаме възможността да станем по-добри, по-умни, по-обичащи другите, а това е големият смисъл на живота ни в зримия свят.
Неда Антонова е автор на няколко стихосбирки и пиеси, на повече от двадесет романа и на есеистичната книга „Пепел от мислеща тръстика“. Прозата ѝ в голямата си част е сюжетно свързана със събития от българската история, но след „Царица Елеонора Българска“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“, „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“, „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“, „Елегия. Когато баща ти е цар“ и много други, Неда Антонова пише последните си два романа – „Плодовете зреят нощем“ и „Моят любовен август“, с които изгражда своеобразен творчески мост към съвремието ни и неговите големи теми. Написаното от нея заслужено се радва на особен интерес и е основание писателката да е приемана от читателите си като будител и мъдрец на своето време, основание и за множеството награди, с които е удостоена у нас и в чужбина. Впечатляващо е, че тя е единствената жена, носител на литературната награда „Златен меч“, а нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски език.