Болезнени теми от недалечното ни минало, нашето и на Балканите, свързани с драматичната съдба на няколко поколения арменци, бягащи от геноцида в Османската империя през второто десетилетие на XX в., и  сблъсъка им с репресиите на тоталитарния режим в България, репресии, част от които са и изградените трудововъзпитателни лагери за жени у нас – това е в основата на дебютния роман на Жюстин Томс „Clair de lune“ / „На лунна светлина“. За написването му Жюстин Томс прави близо десетгодишни проучвания, защото иска разказът й да е максимално достоверен, без допълнителните нюанси, които биха могли да дойдат от съдбата на собственото й семейство и неизбежните й пристрастия; иска и да може да си отговори на въпроса защо се случват тези безчинства, защо се позволява всичкото това зло. Така през годините на проучвания събира значителна архивна документация и десетки интервюта с хора, които са свидетели на епохата; хора, за които описаното в „На лунна светлина“ е тяхна и на семейството им лична съдба, при това съдба не само на арменци, но и на турци и българи – хора с разбит живот. Така се появява романът, който има и биографичен елемент – прототип на главната му героиня, макар тя да е събирателен образ, е бабата на авторката; има ги и неизбежните политически нюанси, но търсеното и постигнатото в него е чисто човешкото – за силата на човека да понесе превратностите на историята, да понесе и непоносимото, да прости, за да продължи напред. Това разказа Жюстин Томс при представянето на книгата в шуменската библиотека.

За Жюстин Томс написването на романа е нейният изпълнен дълг – към предците и колективното минало, но и към настоящото и идните поколения. Случилото се трябва да се знае и помни, да се разбере и обмисли с необходимата обективност, за да не се повтори. „На лунна светлина“ прави разрез на болезнена за немалко хора епоха, поставя трудни теми, преживява се по много личен начин, но както подобава на добрия литературен текст, се чете леко. Има ги и светлината и надеждата, които винаги проправят пътя, колкото и да е трудно. Не забравяй да обичаш живота, намирай радостта във всичко – това е едно от посланията от тефтерчето на бабата на Жюстин Томс, което е сред лайтмотивите в „Clair de lune“.

Над тридесет години след първата си изложба в Шумен, организирана през 1995-та с тогавашния й съпруг Пламен Василев, Василка Сотирова представя в града ни втора, вече самостоятелна експозиция. Под наслов „Палитра от цветове“ изложбата показва пейзажи, портрети, натюрморти и фигурални композиции с коне.

Василка Сотирова e възпитаник на Средното художествено училище за приложни изкуства в Трявна, което завършва със специалност „Вътрешна архитектура“, на Учителския институт „Тодор Самодумов“ в Дупница и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, в който придобива магистърска степен по педагогика на пластичните изкуства. През годините активно участва в художествения живот в България и чужбина, включително в САЩ и Англия. Нейни картини са притежание на частни колекции в Европа и Близкия изток. Част от творческия й път са и курсовете по портретна живопис, които води в Норвегия. Изложбата „Палитра от цветове“ ще гостува в Изложбена зала на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” до 30 юни.

Константин и Ива Кацарови такива, каквито са – без маски и забранени теми, без дистанция и излишна официалност, без предварително написан сценарий, защото вярват, че единствената форма на устойчивост в нашето общество е честният разговор. Той с най-новия си роман „Ничий“, основан отново на лично преживяното и интереса към човешките взаимоотношения и изграждащ в лична изповедна форма повествование, в което главният герой търси истината за себе си и своя свят, а по пътя има и предателство, и изкупление, и болка, и житейски избор. Тя с книгата си за деца „Чудо и Вед – малки истории за големи сърца“, представяща единадесет истории, единадесет късчета живот, красиво разказващи за доброто в истинската му неподправена и първична същност. Нестандартна литературна среща в присъствието на самите Чудо и Вед; среща, в която по уникален, неподправен начин литературата присъстваше в едно с музиката, защото, освен харизматичен разказвач на истории, Константин Кацаров е и рок певец, който предава своите послания и емоции и на музикалната сцена вече четвърт век; среща разговор за истинското в живота, за любовта, доброто и прошката, за честността, достойнството и себеуважението. Такова, далеч от клишетата и установения стандрат, бе второто гостуване на Константин и Ива Кацарови в Шуменската библиотека.

Как изглеждат грижата, самотата, достойнството и общността в по-късните години на живота; какво е да остарееш в България днес в контекста на отношението на обществото ни към възрастните хора и какво означава това за всички нас; различните лица на старостта в нашето съвремие – това разказва новият документалния филм „Какво е да остарееш в България?“ на фондация „Тоест“, който авторът на продукцията Лина Кривошиева и участника в нея доц. Ивелина Ефтимова от Шуменския университет представиха в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Прожекцията на филма бе последвана от разговор по темата, за която рядко говорим и често остава встрани, но засяга всички ни и по невидим начин изгражда обществото ни.

Под наслов „Импулси“ експозицията включва тридесет платна абстрактна живопис, рисувани в моментите на творчески импулс и вдъхновение в продължение на година. Новите акрилни картини носят познатия почерк на шуменската художничка – експеримент с ярките цветове и формите на изображенията, експеримент, който създава впечатляващи художествените образи и картини.

Таня Атанасова е възпитаник на художника Петър Персенгиев в бившия Техникум по фина керамика и стъкло, а рисуването е в сърцето й от ранна детска възраст. Член е на Дружеството на шуменските художници и през последните години активно участва в неговите изложби.

„Импулси“ е третото представяне на Таня Атанасова в библиотеката – в края на 2023-та тя участва в съвместна живописна изложба с брат си – художника Атанас Атанасов, а през 2024 г. откри и първата си самостоятелна изложба „Спомени в сегашно време“. Експозицията „Импулси“ ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 13 юни.

Заповядайте и направете първите стъпки с нас!

Дигиталният клуб в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“,  се включва в националната кампания „Дигитален будител“ на Министерството на труда и социалната политика.Елате и научете как да преминете безплатни обучения за дигитални умения

Кога:

• на 27 май 2026 г. от 11.00 до 13.00 часа.

Къде:

• Дигитален клуб към Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“,

Шумен, бул. „Славянски“ 19

Какво ще научите:

• как се кандидатства за електронен ваучер;

• различни форми на обучение

• отговори на всички ваши въпроси.

Обученията ще бъдат провеждани в удобно за вас време: присъствено, дистанционно или смесено. Безплатни са и се финансират от Националния план за възстановяване и устойчивост чрез Агенцията по заетостта.

Очакваме ви!

В деветнадесет цветни пана, с текст и илюстрации експозицията проследява развитието на приказния жанр, основните видове приказки според фолклорната наука, както и техните характерни особености; представя също избрана колекция от приказното богатство на народите, както и версии на известни приказки по света; надниква в богато илюстрираните художествени издания на любими световни и български автори на приказки. Изложбата е експонирана по повод Националната библиотечна седмица (11–15 май) и може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 29 май.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ спечели проект „Създаване на дигитален клуб в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ по Процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“ по Компонент „Образование и умения“, инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“ от Плана за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз чрез (NextGenerationEU).

От 05.01.2026 година в сградата на библиотеката функционира нов Дигитален клуб, оборудван с 12 напълно функционални компютърни работни станции с осигурена високоскоростна интернет свързаност и достъп до модерна дигитална техника, интернет и електронни ресурси.

Дигиталният клуб е със свободен безплатен достъп за всички заинтересовани лица, като с предимство ще се ползват хора в неравностойно положение, представители на уязвими социални групи и ползватели на социални услуги, вкл. такива, които не притежават собствено компютърно оборудване и интернет свързаност.

Библиотеката предоставя възможност за свободно ползване на платформи за самообучение и електронни обучителни ресурси, включително за придобиване на дигитални умения.

В клуба ще работят специалисти наставници, които ще насочват  потребителите за подходящ вид обучителни програми и ще им помагат при ползването на платформи за електронни обучения, електронни административни услуги и търсене на възможности за работа и образование.

Дигиталният клуб ще работи с работното време на библиотеката от 08:00 ч. до 18:30 ч.

Скъпи приятели,

в празничния месец декември Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ няма да работи с читатели в дните 24 – 27 декември и 31 декември – 3 януари.

Работното време на 29 – 30 декември ще е от 9:00 ч. до 16:30 ч.

Пожелаваме ви светли коледни и новогодишни празници, мирна, добротворна и успешна 2026 година!

Има толкова места по света, където човек лесно би подминал някоя неугледна врата, без да подозира, че това не е просто обикновена нищо и никаква врата, а особен портал, зад който мимикрията на човечеството е притаила цели векове история. Удивително е дори самото откриване на такова пространство, където е възможно да пътуваш насам и натам из времето, многократно надхвърлящо и най-дълголетния човешки живот. А още по-впечатляващо е, когато се озовеш в ситуация, в която не би помислил, че е възможно да попаднеш, докато не бъдеш опроверган безусловно от случилото се. Аз самият съм бил опровергаван къде ли не – в Афганистан, Израел, Джибута и Северна Корея. А най-уникалните места на света са там, където спокойно можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още от самото начало. Това казва в предговора на втората си книга „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ пътешественикът и заклет приключенец Георги Милков, а невероятните истории, които сподели при представянето ѝ в Шуменската библиотека, единствено потвърдиха смисъла на тази философска нагласа към изненадите, които животът понякога поднася, както и дълбокия смисъл в колекционирането на истории, спомени, приятели и емоции.

В пет раздела – „С ръчен багаж между Лисабон и Киото“, „Журналистически записки“, „Пътешествия в историята“, „Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ и „Три места в България“, „Носорог в банята“ приютява тридесет и седем неподражаемо разказани и онагледени с любопитни снимки истории и премеждия на Георги Милков от многобройните му пътешествия, но и свидетелства, че не е задължително да отидем до другия край на света, за да се докоснем до тайните, скрити в глъбините на времето. Немалко от тях са неподозирано близо до нас, просто трябва да имаме сетивата за тях и желанието да надигнем завесата, зад която се крие един необятен, величествен свят, на пръв поглед невъзможен за разгадаване, но всъщност великодушно очакващ срещата си с нас.