Думите правят света, казва Мария Донева, а светът, сътворен от нейните думи, усмихва и сближава хората, защото този свят е океан от любов – към себе си, към другите, към малките, на пръв поглед ежедневни неща, които обаче правят живота. Поезията на Мария Донева усмихва и когото е леко тъжна, носталгична като повечето от стиховете ѝ в книгата „Боядисвам в бяло лятото“, и когато е копнежно любовна като поемата в най-новата ѝ книга „Писмото на мравката“. Тъгата и смехът, радостта могат да вървят ръка за ръка – радостно например е да страдаш от любов, защото в един момент и това няма да имаш – няма да страдаш от нищо и за нищо, а и трябва да използваме сърцата си, за какво са ни, ако няма кой да ни ги разбие – ето така сърдечно си поговорихме за живота и поезията на Мария Донева при гостуването ѝ в Шуменската библиотека.
Мария Донева е една от най-известните и обичани български поетеси, като освен стихове, включително и текстове на песни, пише и разкази и книги за деца, превежда художествена литература, поставя и режисира пиеси – в Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора, където е драматург от 2009 г., а през годините и в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ в Раднево. Носител е на престижни литературни награди, а през 2022-ра е отличена и с наградата на Асоциация „Българска книга“ „Рицар на книгата“ – категория „Общественик“.
