Рокер, анархист и поет по душа, но не модерен, а по-скоро тъжен, ежедневно тъжен поет, защото времената, в които живеем, са мрачни, а страданието и тъгата са навсякъде около нас – така определя себе си Красимир Симеонов, който гостува в Шуменската библиотека с представяне на последната си поетична книга „Няма тайни“ – малка книга, но всъщност цял един живот, защото побира избрани стихове от написаните от него през последните четиридесет години. „Няма тайни“ включва осемдесет от триста–четиристотин стихотворения, между които е трябвало да избере, представя различни поетични стилове и форми, а това, което изгражда тяхната монолитност, са социалният привкус на стиховете и идващият от него лек нюанс на тъгата – тъгата на хората, с които ежедневно се разминава. Единството на книгата идва и от неочаквания източен привкус в немалка част от поетичните й послания и дори в дизайна й – рисунъка на предната и японския йероглиф на задната корица, за който Красимир Симеонов пояснява, че означава любов, но и път. Източната култура и философия е другата животоспасяваща слабост на поета – толкова силна, колкото и писането на поезия и докосването до нереалния свят на ефира, в който живее вдъхновението.
Няма тайни
Искам да мисля за неща,
за които не може да се мисли.
Да стигна до места,
до които не може да се стигне.
Да понеса онова,
което не може да се понесе.
И когато отида там,
откъдето няма връщане,
да се събудя от съня,
от който няма събуждане.
