Талантът, духът и енергията на легендата на България Лили Иванова, достойнството и човечността, работохолизма и дисциплината й, точната й преценка за нещата в живота и отношенията между хората, мисията на живота й – музиката и сцената – това бяха посоките на разговора с журналиста Валерия Велева и личния асистент на естрадната прима Николай Недеков, които гостуваха в Шуменската библиотека за представянето на книгата „Лили Иванова. Моят личен дневник”.

Първата книга за легендата на българската естрада излиза през 1975 г., след нея са издадени още няколко, но най-новата – „Лили Иванова. Моят личен дневник”, с автор журналистът Валерия Велева, за първи път представя записаното в личния дневник на певицата – мисли за Бог, България и публиката, записвани от естрадната прима през последните петнадесет години. В 570-те страници на луксозното издание са събрани и част от интервютата й от последното десетилетие; показани са всичките й награди, сред които двата приза „Златен Орфей”, десетки държавни и международни музикални отличия, както и връчените ѝ пагони на полковник от Българската армия. „Лили Иванова. Моят личен дневник” разкрива и отношението на голямата българска изпълнителка към модата. Публикувани са и близо 270 снимки, като за първи път са показани архивни фотографии на нейните родители, на сестра ѝ и племенниците ѝ.

Под наслов „Осъждане и спасение. Съдбата на българските евреи 1940–1944 г.” експозицията представя чрез документи и снимки темите за еврейските символи и религиозен живот, присъствието на евреите по българските земи, известните български евреи, проявите на омраза и антисемитизъм, българската общественост срещу расизма и антисемитизма, хронологията на Холокоста и антиеврейското законодателство в България, антиеврейската политика на нацистка Германия. Представяйки събитията от 1940–1944 г., експозицията разказва и историята на двадесетте българи, признати от Мемориала на жертвите на Холокоста и героизма „Яд Вашем” в Израел за Праведници на народите на света.

Представените в изложбата снимки и документи са от фондовете на Централния държавен архив, държавните архиви в София, Пловдив, Видин и Кюстендил, Народното събрание, Министерския съвет, Комисарството по еврейските въпроси, Монархическия институт, Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Дирекцията на полицията, Министерството на външните работи и изповеданията, Светия синод на българската православна църква, Министерството на правосъдието и др., както и от личните фондове на Димитър Пешев, Христо Пунев, д-р Константин Куситасев, патриарх Кирил, Никола Сакаров, Любен Златаров, Асен Суичмезов, Никола Мушанов. Използвани са и снимки, предоставени от Полина Герджикова, Йосиф Сърчаджиев, Гинка Дамянова и Роман Стоянов – наследници на българите, признати за Праведници на народите на света. Изложбата може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 16 юни.

За седемнадесета поредна година Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” организира за шуменските деца лятна Детска работилница за изкуство със занимания в различни клубове и ателиета.

В периода 19–23 юни ще са заниманията в клуб „Горско училище”, подходящ за възрастовата група 6–12 години. Занятията ще се състоят в Информационния център на ПП „Шуменско плато”, където чрез възможностите на интерактивната зала на центъра и на кът „Горско училище” децата ще се запознаят с природното богатство на парка и със следите от историческото ни минало на неговата територия. Участието в клуба е с такса 1 лв на ден, като родителите на записаните деца имат ангажимента да ги водят и вземат след приключването на заниманията. От 26 до 30 юни децата на възраст 6–13 години ще могат да се включат в клуб „Млад полицай” със занятия по актуални теми от ежедневието на полицаите и практически занимания – демонстрации на работата с полицейски кучета, запознаване с полицейския автомобил и др.

В началото на юли библиотеката предлага на шуменските деца два клуба на творческата школа „От нота до цвят” – Арт Творилница „От нота до цвят” за акварелни рисунки и работа върху текстил (3–7 юли, възрастова група 6–13 години) и „Музикални дарования с „От нота до цвят” (10–14 юли, възрастова група 7–14 години) с практически занимания в различни певчески стилове и жанрове. Пак през юли, в две групи, ще са и заниманията – тренинги и ролеви игри на здравна тематика, в клуб „Със знание и игри, здравето си запази” (17–21 юли и 24–28 юли, възрастова група 6–13 години).

През месец август ще са заниманията в клубовете „Красотите на Шумен през обектива” (31 юли – 4 август, възрастова група 7–13 години) за първи стъпки в света на фотографското изкуство и „Морска акваристика” (7–11 август), предлагащ любопитни факти за света на кораловите рифове и практически занимания по темата – наблюдение под микроскоп, обгрижване на обитателите в соленоводния аквариум на библиотеката и др. Участниците в клуб „Морска акваристика” (възрастова група 7–13 години) ще бъдат избрани чрез жребий сред дарителите в кампанията за закупуване на нови рибки. XVII Детска работилница за изкуство ще приключи през август със заниманията в клуб „Млад пожарникар” (14–18 август, възрастова група 9–13 години) за запознаване с подготовката и ежедневието на пожарникарите и с работата на пожарната команда. Записването в клубовете на XVII Детска работилница за изкуство се осъществява на място, в Детски отдел на библиотеката, от възрастен член на семейството и с активна читателска карта на детето.

Шестстотин и осемдесет лева е сумата, събрана в обявеното от библиотеката благотворително набиране на средства за обогатяване на соленоводния аквариум, оборудван във входното фоайе на Детски отдел. Първите нови обитатели – риби, скариди, морски таралеж, вече са част от аквариума, наподобяващ автентичния подводен свят на кораловите рифове, и радват малките читатели и техните родители.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” благодари на децата и възрастните, които решиха да подкрепят кампанията, и помогнаха за поддържането на аквариума като една от красивите атракции в библиотеката и база за организираните от екипа й летни обучения за деца в клуб „Морска акваристика”.

Над 650 шуменци посетиха проявите, организирани от РБ „Стилиян Чилингиров” в осмото издание на инициативата Нощ в библиотеката, като 315 от тях подновиха годишния си читателски абонамент.  Шуменци и гостите на града, посетили библиотеката на 26 май, имаха възможност да се включат в ателиета за сухо плъстене на вълна и изработка на бижута, както и в рисувателно ателие за арттерапия. Представени бяха и три  експозиции – изложба с произведения на изкуството, притежание на Шуменската библиотека, експозиция „На тази дата в миналия век” – издания на местния и националния периодичен печат от първ. пол. на XX в., представящи случилото се на 26 май в годината на тяхното издаване, и експозиция с библиотечна ретротехника от миналия век. Част от събитията в Нощта бе и концертната програма с авторска музика на акустична китара на Атанас Атанасов и вокални изпълнения на Райна Гатева.  За своите гости библиотеката организира и традиционните за инициативата кинопрожекции, както и фензони по темите „Личностно развитие и самоусъвършенстване” и „Смехът между кориците на книгите”. Част от програмата бяха още благотворителният базар с издания на библиотеката и отчислени от фондовете й стари книги и списания, както и традиционните атрактивни посетителски турове в библиотечните книгохранилища. На малките посетители на Нощта предложихме празнично шоу на Танцова организация „Танцувалня” и Музикална школа „Моника Ла, Ре, Ми”, кино с пуканки, забавления с Face Art и възможност да се включат в ателие за оцветяване на любими приказни герои и декоративни фигурки и ателие „Морска акваристика”.

Внезапно появилите се спомени от детството и разказаното от нейната баба, обсебващото притегляне към миналото, към корените и рода, последвано от проучвания в странджанските села и срещи с все още живите наследници на тракийските бежанци, проучване на оставеното от хроникьора на събитията Любомир Милетич – това е пътят на случването на романа „Нищо по-малко от вечност”, който за авторката му, бургаската писателка Тони Маркс, е и дължимата от всички нас морална оценка за стореното в Беломорска Тракия в нач. на XX в. и преживените от предците ни издевателства и жестокост при изгонването им от родните домове. При представянето на дебютния си роман в библиотеката Тони Маркс говори и за важността на това човешката памет да се държи будна и всеки народ да помни своята история и събитията, повлияли формирането на народопсихологията му.

„Нищо по-малко от вечност” стъпва върху плоскостта на реалното историческо време, свързано с Илинденско–Преображенското въстание, Балканските и Първата световна война, разорението на тракийските българи през 1913-та и налагането на социализма, но акцентът в романа не е върху историческата фактология, а върху преживяванията и емоциите на героите, защото, както сподели Тони Маркс, за нея е важно текстът да докосва, да се чете със сърцето, а не с очите и разума. И още – романът е разказ за злощастието на тракийските българи, за носталгията по бащините огнища и земята, от която са прогонени, но и за любовта, която носи надежда и изчиства греховете; разказ за красивите и тъмните страни на човешката душа, а тези страни, както показва и описаното в романа, нямат етнос и религия. Тони Маркс е псевдонимът, под който бургаската писателка Антоанета Матева пише научно-популярните си книги „Фолклорът – забулената реалност”, „Скрити пред очите” и „Тайният код на Андерсен”, разглеждащи приказките, митовете и древните текстове като информационна банка на човечеството, която днес би могла да бъде научно потвърдена. „Нищо по-малко от вечност” е първият ѝ роман. По образование Антоанета Матева е педагог. Член е на Бургаската писателска общност.

Експозицията, посветена на 70-годишнината от създаването на държавните архиви в България, представя част от особено ценните и уникални документи, които се съхраняват в тях. Сред тези документи са Търновската конституция на Княжество България, приета на 16 април 1879 г., нейните изменения от 1893 г. и 1911 г. (т. нар. „Сребърната конституция”), както и Конституцията от 12 юли 1991 г., държавният печат от 1879 г., решението на Първото Велико народно събрание за избиране на Александър Батенберг за княз на България, манифестът за провъзгласяване на независимостта на България, Попгладичовият препис на „История славянобългарска” от 1809 г., снимки и писма на Васил Левски и Стефан Стамболов, дневникът на Ботевата чета, воден от Йордан Кършовски, писмо от Гоце Делчев до неговия съратник Никола Александров от Враца, снимка на Владимир Димитров – Майстора, Цетинският псалтир от 1495 г., октоих от 1492 г., фермани за строежи на храмове, султански берат за свободна търговия с Европа и други.

Изложбата, дело на Държавна агенция „Архиви”, може да бъде разгледана в библиотеката до 23 май.

За втора поредна година Шуменската библиотека раздаде награди „Библиотекар на годината” и „Библиотека на годината” за Шуменска област. Те са учредени от Областна администрация – Шумен и Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” и се връчват за постижения в професията през предходната година в чест на 11 май – професионалния празник на библиотечните и информационни специалисти. В категория „Библиотека на годината” отличието получи библиотеката при НЧ „Добри Люцканов – 1912”, с. Васил Друмев, община Шумен, а „Библиотекар на годината” е Румяна Чепишева при НЧ „Братство – 1860”, гр. Смядово. Номинация получи и библиотеката при НЧ „Пробуда – 1928”, гр. Каспичан.

11 май е и Ден на Шумен. На тържествена сесия по този повод, Общински съвет отличи екипа на Шуменската библиотека с „Наградата на Шумен за изкуство и култура” за 2022 г., в раздел „Дейци на културата и дарители”, за събитията организирани в рамките на 100-годишния й юбилей.

Поздравителен адрес за празника изпрати областният управител на Област Шумен проф. Христо Христов.

11 май
Ден на Шумен
Професионален празник на библиотечните и информационни специалисти

В епохата на Възраждането гр. Шумен се оформя като просветно и културно средище. Тук, през 1813 г. в навечерието на 11 май – църковният празник на Светите братя Кирил и Методий, е организирано първото гражданско честване на тяхното дело по българските земи. За това свидетелства писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който разказва, че по време на посещението си в Шумен е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”. Фактът дава основание на шуменци да изберат 11 май за празник на своя град. Датата е утвърдена официално с решение на Общинския съвет от 2000 г. Тогава е приет и химнът на Шумен „Оттука започва България” по текст на Антонин Горчев, музика от Хачо Мисакян, в изпълнение на Асен Масларски.

11 май е избран и за Ден на библиотекаря. Отбелязва се за първи път в Шуменската библиотека през 1981 г. по предложение на тогавашния ѝ директор Екатерина Янчева. По-късно е утвърден като професионален празник на библиотечните и информационни специалисти.

Скъпи приятели,
Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” обявява месец май за месец без глоби и приканва читателите, просрочили заетата от тях литература, да я върнат.
Напомняме, че книгите могат да бъдат върнати и извън работното време на библиотеката, като се използва монтираният пред централния вход на библиотеката библиомат. Върнатите по този начин книги се отписват от читателските картони на следващия работен ден.
Кампанията е по повод Деня на Шумен и Професионалния празник на библиотечните и информационни специалисти (11 май), Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност (24 май) и XVII Национална библиотечна седмица (9–16 май).