Разказ и памет за забравената история на България от началото на XX в., за погрома над българското население в Тракия и Македония след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и края на Междусъюзническата война през 1913 г., за гоненията, разорението и страданията на хилядите, които тези опустошения превръщат в бежанци, за не по-малкото изпитания пред народа ни в последвалите години на Първата световна война – това е тъканта на последния роман на Захари Карабашлиев „Рана“. А изборът да се разкаже за тази изключителна травма и дълбока рана в българската историческа памет е дългът към предците ни, към тези, които са останали неразказани и незапомнени, а са преминали достойно и стоически през жестокост, толкова страшна за слушане и разказване, че сякаш не се е случила. „Рана“ е дълго отлаган разказ за ужаса и героизма на българското начало на XX в., но и затрогваща история за любовта и надеждата; история, която напомня, че няма по-важно от живота. Това, а също и интересни факти, свързани с документалните проучвания за създаването на романа и с предстоящото в разговора, който книгата отваря, сподели Захари Карабашлиев при гостуването си в Шумен по покана на библиотеката.
Захари Карабашлиев е автор и на романите „18% сиво” (бестселър, класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията „Голямото четене”, и с 32 преиздания в България), „Хавра” (отличен с Националната награда за български роман на годината „13 века България” през 2018) и „Опашката” (също Роман на годината на НДФ „13 века България”, адаптиран от Явор Гърдев в удостоеното с „Аскеер” едноименно представление). Романът „Рана“ носи на Захари Карабашлиев приза на Столична библиотека за автор на най-четената книга за 2023 г.