Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” обявява благотворително набиране на средства за обогатяване на соленоводния аквариум, оборудван във входното фоайе на Детски отдел.

Морският аквариум, наподобяващ автентичния подводен свят на кораловите рифове, радва малките читатели на библиотеката и техните родители от края на 2018 г., когато започна поетапното му заселване с екзотични морски обитатели – риби, корали, таралежи, морски звезди, скариди и други. Освен атракция, през годините аквариумът се превърна и в база за организиране на летни обучения в детския клуб „Морска акваристика” към Шуменската библиотека – и до момента единствената в България с подобен аквариум.

Към настоящия момент екзотичният морски свят в библиотеката се нуждае от нови обитатели – морски таралеж, звезда, скарида, риба пеперуда и риба ангел джудже, които ще бъдат закупени от Австралия и Индонезия.

Желаещите да се включат в благотворителната кампания могат да дарят средства чрез дарителската кутия, поставена в Детски отдел на библиотеката, или по следната банкова сметка:

IBAN:  BG64RZBB91553101441709

BIC: RZBBBGSF

KBC Банк ЕАДОснование за превод: Дарение за аквариума в РБ „Ст. Чилингиров”

Наталия Бояджиева живее три години в Китай и две във Филипините и това й позволява да се потопи в света на местните хора – в техния бит, нрави, обичаи, традиции, и да натрупа впечатления, които споделя в книгите си „Светлината на Изтока” и „Лицата на Филипините”. И в двете издания акцент са не обичайните туристически обекти и маршрути, а вътрешният свят на човека и вглеждането в традициите и местата, които са важни за местните общности, сподели авторката при гостуването си в Шуменската библиотека.

Четиридесет и осемте разказа за Китай в „Светлината на Изтока” отвеждат в старите столици Сиан и Нандзин, в съвременната Пекин, в родното място на Конфуций – Цюфу; предават вълшебството на водните градове по река Яндзъ – Уджън, Ситан и Ханджоу, дават възможност на читателя да изкачи свещените планини Тайшан и Луошан така, както са го правили и китайските императори. Документалните разкази във втората й книга – „Лицата на Филипините”, потапят в местната култура на архипелага в Тихия океан, като разказват за висящите ковчези на Сагада, за изкачванията по склоновете на неземно красивия вулкан Пинатубо и до върха на Ангоно с древните му скални рисунки, за срещите с коренното население аета и почти осъществената среща с човекоядци високо в планината.

Наталия Бояджиева е филолог, възпитаник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”; преподавател по български език и литература и журналист на свободна практика. Превежда от руски, полски, английски и италиански език.

Човешкият папиломен вирус, отслабената или потисната имунна система, заразяването с Herpes simplex вирус тип 2 или с хламидии, ранният старт на сексуалното общуване и честата смяна на партньорите, както и ранната бременност преди навършване на пълнолетие са сред водещите рискови фактори за развитието на онкологичното заболяване на матката – това поясни един от водещите акушер-гинеколози и онколози у нас проф. д-р Явор Корновски при лекцията си в рамките на програмата на Шуменската библиотека за събития по превенция на здравето. Освен за същността и рисковите фактори за онкологичното заболяване, д-р Корновски говори и за парадоксалната ситуация България да е на челните места в Европа по честота на заболяването, при условие че ракът на маточната шийка може да бъде предотвратен и сведен до много ниски нива на заболеваемост. Това онкологично заболяване се развива с неспецифични симптоми, съпровождащи и редица други болестни състояния, затова и най-важното за ранното му откриване е здравната ни култура по отношение на възможната ваксинация и редовните профилактични прегледи.Проф. Явор Корновски е началник на Клиниката по гинекология в болница „Света Анна” във Варна, управител на Медицински център „Проф. Корновски” и ръководител на Катедра „Здравни грижи” в шуменския филиал на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”. Член е на Управителния съвет на Българското дружество по акушерство и гинекология, на Държавната изпитната комисия за признаване на специалност ,,Акушерство и гинекология” и на Експертния съвет по специалност ,,Акушерство и гинекология” към Министерски съвет и Министерството на здравеопазването, като основната му експертиза е гинекологична и онкогинекологична патология, хирургично лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на женските гениталии. Участва в над двадесет научни журита за придобиване на научни степени и академични длъжности.

Сборникът „Под шапката на скитника – подреждане на уличните безпокойства“ е своеобразно колекционерско издание, събиращо поетичния опит и най-доброто от творчеството на Палми Ранчев през годините в съставителство на Маламир Николов, който също присъства на премиерата в Шумен.

В романа „Хаосът в играта на джаги“ Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост.

Палми Ранчев е носител на: награда от Националния конкурс за разказ на спортна тема (1977), наградата Южна пролет за книгата „Манхатън, почти събитие“ (1994), награда за проза на изд. ПАН-ВТ (2000), наградата „Дъбът на Пенчо“ (2008, за поезия). Палми Ранчев е един от носителите на наградата за източноевропейска литература „Bank Austria“ (2008). Негови произведения са превеждани на английски, испански, немски, сръбски, турски, унгарски, френски и други езици.

Припомняме, че Палми Ранчев освен литературен автор е и дългогодишен треньор в националния отбор по бокс на България.

автор: Антоний Димов – Радио Шумен

Експозицията от единадесет скулптурни творби на Валерий Желязков и девет живописни платна на Атанас Атанасов е първата съвместна изява на двамата известни шуменски художници и успешно изпълнено артистично предизвикателство – ярките акрилни бои на големите и разнообразни формати на Атанас Атанасов хармонично се редуват с елегантните силуети на малките бронзови пластики на Валерий Желязков.

Картините на Атанас Атанасов демонстрират афинитет към ярките тонове и централните, преднамерено статични композиции, като колоритът им е основан на експресионистичното съжителство на чистите цветове, понякога смесени директно върху платното и създаващи особено наслагване. Едновременно с това абстрактните образи на акрилните пана са обогатени с рисунъчни елементи, разгръщайки се от знака към разказа.

Пластиките на Валерий Желязков хармонират с картините на Атанас Атанасов, излъчвайки характерната за творбите на скулптора елегантност, лиричност и топлота. Комбинирани с камък и дърво, малките бронзови пластики са ефирни и леки, а скулптурните образи задават основните мотиви на експозицията – финес, красота, музикалност.

Експозицията – своеобразна визуализирана музикална композиция, в която двамата автори се допълват един друг, може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 13 май.

Същността на ендобиогенната медицина, базирана на най-високите постижения на медицинските познания към момента, на глобалния подход към човека като единство на тяло, емоции, съзнание и дух и на цялостната грижа за здравето, и потенциалът й да сътвори истинска революция в лечението, включително и на нелечими болести и заболявания на имунния дистрес – това бяха насоките в поредната лекция на д-р Петко Загорчев в рамките на програмата на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” за събития по превенция на здравето.

Ендокринната система и автономната нервна система са глобалният мениджър на цялото тяло. Те се саморегулират и оказват влияние върху начина, по който то усвоява опита и реагира на своя вътрешен и външен свят. Когато в тези системи се появят дисбаланси и те се вкоренят дълбоко, се развива болест. Стъпвайки на това разбиране, ендобиогенната медицина се стреми да възстанови баланса на тялото, като прилаганият метод е свързан с оценяване както на физиологичното състояние на организма, така и на баланса на тялото и реактивността на пациента. Информацията в тези посоки и оценката на това как всеки индивид реагира на стреса, присъщ на неговия живот, позволяват правилната оценка на текущото заболяване с неговата причина и лечение, а също така и отчитане на склонността към развитие на болестта по-късно в живота. Д-р Петко Загорчев е специалист по анестезиология и реанимация, клинична токсикология, спешна медицина, клинична хомеопатия и здравен мениджмънт. Към момента е началник на Спешно отделение в Многопрофилната болница за активно лечение в Шумен.

Виктория Бешлийска проявява интерес към писането още в детството си, когато с научаването на буквите се научава и да пише, за да може да изразява това, което мисли. Като много други деца тогава съчинява кратки художествени текстове – стихчета, разказчета, продължава и през ученическите си години и никога не губи вярата си в преобразуващата и лечебна сила на писането и на словото, за да се завърне, вече като възрастен човек, към желанието си да създава литературни текстове първо чрез блога си „По дирите на думите”, а след това и с двата си романа „Глина” и „Сърце”. Литературата за нея е спасителното местенце, убежището, където може да прекроява онова от реалността, което не й допада, и онова съкровено нещо, което се ражда не от логиката на ума, а от усещането, че там някъде има истина, която чака да бъде разкрита и разказана. Това сподели за себе си Виктория Бешлийска при срещата си с шуменци в библиотеката и разказа за втъканото в текстовете на „Глина” и „Сърце”, което през вековете и до днес ни съхранява, връщайки ни към нашата идентичност; за вярата, за която все по-малко говорим; за важността на това, когато заявяваме себе си и разказваме своята история, да е силна и чиста връзката ни с родния език и неговата автентичност; за човешката ни сила да постъпваме с идеята за добро и умението да следваме пътя и съдбата си с вярата, че утрешният ден ще донесе най-доброто за нас, най-добрия урок.  

Виктория Бешлийска е сред най-талантливите и обичани съвременни български автори. И двата й романа – „Глина” и „Сърце”, са едни от най-четените книги в България за последните години и от момента на излизането си печелят заслужени отличия – Избор на книжарите на книжарница „Хеликон” за 2021 г., Избор на читателите на предаването „Библиотеката” по БНТ за 2021 г. и Европейска награда за дебют на Еврокон 2022 (за романа „Глина”) и Избор на книжарите на „Хеликон за 2022 г. (за „Сърце”). Виктория Бешлийска е носител и на наградата „Най-четен съвременен български автор” за 2022 г. на Столична библиотека. Писателката е автор и на „Словник” – самобитен дневник с деветдесет архаични български думи и място за личните впечатления, бележки и истории, и на блога „По дирите на думите”, представящ пътешествия и интересни ежедневни моменти, както и благозвучието и красотата на старите български думи.

Експозицията, резултат от съвместната работа на държавните архиви на Турция и България и съдействието на Посолството на Р Турция у нас, представя краткия, но наситен със срещи и впечатления период от 27 октомври 1913 г. до 2 февруари 1915 г., когато Ататюрк е военен аташе в София. Той пристига в България години преди да оглави парламента на новата Република Турция през 1920 г. и месеци след като страната му се включва в Първата световна война, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул.

В изложбата са включени документи за назначаването на Ататюрк като военен аташе и командващ на една от дивизиите в турската армия, военната му биография, доклади до османския генерален щаб и др., като някои от документите се представят на общественото внимание за първи път.

Създателят на Турската република и архитект на турско-българското приятелство Мустафа Кемал Ататюрк влага много усилия в развитието на добросъседството и приятелските взаимоотношения между България и Турция, като се започне именно от годините, през които той е бил в София. Няма да е погрешно, ако кажем, че прекараното време тук го вдъхновява за социалните и културните реформи, които той осъществява впоследствие в модерна Турция, а отношението му към България най-добре е синтезирано в неговите думи: „Който е против България, той е и против Турция” – това каза при откриването на изложбата г-жа Сенем Гюзел, генерален консул на Република Турция в Бургас. Г-жа Гюзел подчерта значимостта на експозицията предвид и това, че през настоящата година се честват 100 години от създаването на Турската република.

Сред официалните гости на събитието бяха още г-н Румен Борисов – зам.-председател на Държавна агенция „Архиви” в София, г-н Любомир Христов – кмет на община Шумен, и г-н Христо  Павлов –зам.-областен управител на област Шумен. Фотодокументалната изложба „Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София (27 октомври 1913 г. – 02 февруари 1915 г.)” може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 31 март.

Изложбата, организирана от Национален парк музей „Шипка – Бузлуджа” – Казанлък и представяща епичните боеве за Шипка по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. през погледа на командира на Трета рота от Трета опълченска дружина Стефан Кисов, може да бъде разгледана в библиотеката до 14 март.

Текстовете на изложбата са откъси от книгата на прапоршчик Кисов „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877–1878”, считана за едно от най-ранните и достоверни описания на войната от очевидец на военните действия, а за илюстративен материал са използвани гравюри и рисунки от Иллюстрованная хроника войны, Русско-турецкая война в картинах, The Graphic, Le Monde illustré и др.

Стефан Кисов е бесарабски българин – роден е в Болград, а родителите му са преселници от гр. Елена. През 1876 г. завършва Военното пехотно училище в Одеса и се записва доброволец в Сръбско-турската война от 1876, по време на която е командир на Трета рота на Втори батальон на Руско-българска бригада. По време на Руско-турската война от 1877–1878 г. прапоршчик Кисов се отличава в сраженията при Стара Загора като един от спасителите на Самарското знаме, в епичните боеве на Шипка и в разгрома на турската армия при Шейново. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли (дн. Везенково). Награден е с руски орден „Св. Владимир” – IV степен. След войната служи като офицер в новосъздадената Българска армия. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. е командир на Брезнишкия отряд и герой в боя при Брезник. На 6 ноември 1885 г. край Брезник се провежда едно от най-важните сражения в Сръбско-българската война. Отрядът на капитан Кисов, част от II Струмски пехотен полк, отстъпва пред сърбите с цената на многобройни жертви. Сражението обаче забавя фатално с един ден Моравската дивизия и тя не само не успява да стигне навреме за битката при Сливница, но е разбита и отхвърлена далеч от фронтовата линия.
За проявено командирско умение и лична храброст Стефан Кисов е награден с орден „За храброст” – IV степен. След края на войната е назначен за командир на I Софийска пехотна бригада. Заради неодобрението на русофобската  политика по време на Регентството (1886–1887) е уволнен от армията. Умира на 24 ноември 1915 г. в София.

Кавъри и авторска музика представиха в библиотеката Грациела Стоянова (вокал) и Дамян Димитров (китара), обединени в дуо „Паралел”. Събитието подкрепиха и Борислав Стратиев (китара и вокал), Ивайла Ивалинова (китара) и Светлана Радославова (вокал).