Болезнени теми от недалечното ни минало, нашето и на Балканите, свързани с драматичната съдба на няколко поколения арменци, бягащи от геноцида в Османската империя през второто десетилетие на XX в., и сблъсъка им с репресиите на тоталитарния режим в България, репресии, част от които са и изградените трудововъзпитателни лагери за жени у нас – това е в основата на дебютния роман на Жюстин Томс „Clair de lune“ / „На лунна светлина“. За написването му Жюстин Томс прави близо десетгодишни проучвания, защото иска разказът й да е максимално достоверен, без допълнителните нюанси, които биха могли да дойдат от съдбата на собственото й семейство и неизбежните й пристрастия; иска и да може да си отговори на въпроса защо се случват тези безчинства, защо се позволява всичкото това зло. Така през годините на проучвания събира значителна архивна документация и десетки интервюта с хора, които са свидетели на епохата; хора, за които описаното в „На лунна светлина“ е тяхна и на семейството им лична съдба, при това съдба не само на арменци, но и на турци и българи – хора с разбит живот. Така се появява романът, който има и биографичен елемент – прототип на главната му героиня, макар тя да е събирателен образ, е бабата на авторката; има ги и неизбежните политически нюанси, но търсеното и постигнатото в него е чисто човешкото – за силата на човека да понесе превратностите на историята, да понесе и непоносимото, да прости, за да продължи напред. Това разказа Жюстин Томс при представянето на книгата в шуменската библиотека.
За Жюстин Томс написването на романа е нейният изпълнен дълг – към предците и колективното минало, но и към настоящото и идните поколения. Случилото се трябва да се знае и помни, да се разбере и обмисли с необходимата обективност, за да не се повтори. „На лунна светлина“ прави разрез на болезнена за немалко хора епоха, поставя трудни теми, преживява се по много личен начин, но както подобава на добрия литературен текст, се чете леко. Има ги и светлината и надеждата, които винаги проправят пътя, колкото и да е трудно. Не забравяй да обичаш живота, намирай радостта във всичко – това е едно от посланията от тефтерчето на бабата на Жюстин Томс, което е сред лайтмотивите в „Clair de lune“.
