„В днешния несигурен свят бихме се чувствали по-защитени и щастливи в група, крайният индивидуализъм не може да ни осигури заряда, от който се нуждаем, за да се справим с проблемите си в личен и глобален план. Японската философия на приемане – укеиреру, ни помага да осъзнаем това и ни дава ключа към щастието.
Укеиреру означава да сме съпричастни, да приемаме другия с уважение и разбиране. Да приемаме реалността, миналото и настоящето, загубата, изолацията, различното и непознатото. Дава ни сила на духа, издръжливост и чувство за принадлежност към общността. Предлага коренно различни начини за действие относно това как да възприемаме себе си като част от природата, част от света, да създаваме и да бъдем полезни на хората, да приемаме нашия изключително кратък престой тук и сега.“
Скот Хас

Психологът Скот Хас е впечатлен от наученото в Япония и споделя с нас изкуството на укеиреру, за да можем:

• Да подобрим коренно взаимоотношенията си, като се фокусираме повече върху слушането, намирането на общи черти, интуитивните усещания, проявяването на уважение към себе си и към околните. което има удивително успокояващ ефект върху всички.
• Да развием практически умения за справяне с гнева, страха и споровете, със самотата, раздялата, загубата, отдалечаването от природата, егоизма, ежедневните проблеми, които заемат толкова голяма част от живота ни.
• Да откриваме спокойствието и зареждащата сила на прости ритуали като приготвяне на кафе, пиене на чай или на коктейл, леката дрямка, спа процедурите или просто потапянето в горещ басейн.

За автора
Скот Хас е клиничен психолог и автор на четири книги. Носител на наградата „Джеймс Биърд“ за предаването си „Тук и сега“ по радио NPR. Има докторска степен от университета в Детройт, стажът на докторантурата му е в Масачузетския център за психично здраве – университетската болница към Харвардското медицинско училище. Посещава Швейцария и Япония три–четири пъти годишно, за да диагностицира пациенти. Живее в Кеймбридж, Масачузетс, със съпругата си и двете им деца.

„Няма нищо по-замайващо главата от притегателната сила на бездната.“
Жул Верн, „Пътешествие до центъра на Земята“

През 2004 г. двама големи учени-изследователи се опитват да открият „дъното на света“. Американецът Бил Стоун се спуска в огромната, смъртоносна пещера Чеве в южната част на Мексико. А украинецът Александър Климчук се насочва към Крубера, смразяваща суперпещера в разкъсваната от война територия в края на Черно море в Абхазия, на границата с Грузия.
Двамата мъже прекарват месеци наред на почти две хиляди метра дълбочина, в абсолютен мрак, борейки се с бушуващи подземни реки, чудовищни водопади, пълзейки километри по корем на границата на невъзможното спасение.
Базирана на информация от личните дневници на участниците в експедициите и на часове интервюта, Джеймс М. Табор създава вълнуващо изследване на вечния стремеж на човека да открива. Разказва историите на двама необикновени мъже, чието преследване на славата ги води до сладостта от триумфа и дълбините на трагедията.

„Свободни без глутен“ дава богат материал за размисъл относно глутена и неговата роля в нашето здраве.
От това издание ще научите каква е истинската история на целиакията, ще се запознаете с безглутеновата диета, глутеновата чувствителност и не на последно място, ще разберете какво прави глутена толкова необичаен протеин.
Д-р Алесио Фасано проучва влиянието на глутена върху човешкия организъм в продължение на десетилетия. Благодарение на неговата дейност става ясно, че целиакията и разстройствата, свързани с глутена, са сред най-разпространените генетични заболявания в света.
Целиакията се наблюдава много по-често от диабет тип 1, кистозна фиброза и болест на Крон. Причината за това е, че никой не може напълно да асимилира не само глутена, но и близките до него секалин в ръжта и хордеин в ечемика.
Ако сте току-що диагностицирани с разстройство, свързано с глутена, ще ви се иска да прибавите към наръчниците си за безглутенов живот и тази книга. Тя е ценен инструмент при борбата с непоносимостта към глутен.

Целиакията е генетично разстройство, засягащо деца и възрастни. При хората с целиакия глутенът предизвиква авто-имунна реакция, която може да доведе до пълно унищожаване на вилите – малките, наподобяващи пръсти власинки, покриващи тънкото черво.

С. Синек дава съвети за бизнеса, лидерството, живота, етиката и морала. Подкрепени са с интересни примери от икономиката, науката, политиката: войната на САЩ във Виетнам, „битката“ между Apple и Microsoft, устойчивостта на Victorinox, отговорността на Patagonia, самоотвержеността на руския ботаник Н. Вавилов и на неговия екип през Втората световна война, причините за икономическите кризи и много други.

„Игри като футбола или шахмата имат начало и край, играчите са известни, правилата са установени, целта е ясна. След края им има победители и победени. Те се наричат крайни игри.

Безкрайните игри като бизнеса, политиката или самия живот протичат безкрайно във времето – сменят сe играчите, правилата – също, финал не съществува. Поради тази причина в безкрайните игри победители и победени няма. Целта е да останеш в играта.

За да успееш в безкрайната игра на бизнеса, трябва да спреш да мислиш кой побеждава и кой е най-добрият, а да започнеш да мислиш как да изградиш организация, която да е достатъчно силна и здрава, за да остане в играта за поколения напред.

Нека да мислим, работим и живеем с мисъл за бъдещето, все едно нашият живот няма край. Да имаме справедливи каузи, зад които биха застанали и много други хора, да изграждаме доверие, да бъдем устойчиви, да се учим от достойните си конкуренти.“

Саймън Синек

Демелза Карн, спасена от дивашките условия на някогашния си дом, сега е намерила щастието като съпруга на благородника Рос Полдарк. Но събитията от бурните последни години на 18 век ще поставят пред изпитание не само брака, но и самото им оцеляване.

Опитите на Демелза да се адаптира към аристократичните среди, в които е попаднала, както и към нелекия характер на новия си съпруг, често ѝ носят разочарование и мъка въпреки радостта от раждането на първото им дете. Рос, щастлив у дома, но винаги воден от пламенните си възгледи за несправедливостите по света, подема битка срещу силните на деня и по този начин влиза в дългогодишен раздор не само с местните представители на закона, но и с могъщия Джордж Уорлегън. А във Франция избухва революция…

Годините в края на осемнайсети век. Рос Полдарк се завръща, ранен и изтощен от войни, в родния Корнуол. Там очаква радостно посрещане от страна на близките си и на любимата Елизабет. Вместо това открива, че баща му е мъртъв, домът му се руши, а Елизабет, повярвала на слуховете за смъртта му в битка, се е сгодила за друг. Рос не е готов за смирение, няма избор, освен да изгради живота си отначало. Младият мъж започва борба за спасението на медните мини, наследство от баща му, които алчният и арогантен Джордж Уорлиган се опитва да му отнеме. Рос Полдарк е изправен пред предизвикателството да направи земите си продуктивни, да се грижи за работниците, които баща му е наел, и да се опитва да спечели обратно жената, която обича, или да намери причина да живее без нея. Един ден Полдарк среща Демелза – млада жена, облечена като момче, която се опитва да избяга от баща си насилник. Младият мъж решава да приюти Демелза в дома си, давайки й работа като прислужница.
Ще успее ли Рос Полдарк да се пребори за новия си бизнес, ще върне ли старата си любов Елизабет, или ще открие нова тръпка…

„В крайна сметка, гледай с отворени очи целия свят около теб, защото най-великите тайни винаги са скрити на най-неочакваните места. Тези, които не вярват в магията, никога няма да я намерят.“
Роалд Дал

Второто издание на преведените разкази в сборника „Размяна на мадами” от Роалд Дал го разкриват като изключителен разказвач. Този път историите са не само забавни и с неочакван край, но и повдигат завесата на най-интимните човешки фантазии и преживявания.
Какво може да се случи на един плейбой, излязъл изпод перото на велик разказвач?
Изумителни, весели, остроумни и вълнуващи, а често и направо трогателни разкази за екзотични преживявания със запазен аромат на приключения от град на град, от жена на жена, като жените винаги заемат първо място! Темпото рядко се забавя и всеки нов разказ се превръща в чудесен, самобитен прочувствен взрив, завършен и самостоятелен. Тънката ирония и великолепното чувство за хумор на автора правят удоволствието от четенето още по-голямо.

„О, моля, о, моля, ние се молим да изхвърлиш телевизора си и да сложиш на негово място един хубав шкаф за книги на стената.“
Роалд Дал

Увлекателни занимания, игри и помощни занимания

Фината моторика е едно от най-важните умения, на които детето се учи в ранна възраст. С правилните занимания можете да му помогнете да я усъвършенства бързо и с лекота.

Даниела Одоне и Вероника Сека, специалисти по невро-психомоторика, обединяват своите знания и съставят „Развиване на фината моторика у дома“ – сборник със 78 занимания за развиване на фината моторика на деца между 2 и 6 години.

Научете повече за фината моторика и се запознайте с много нови идеи за упражнения и игри, с които децата могат да се забавляват и развиват както в домашни условия, така и в детската градина.

Упражненията са разделени в три части, всяка от които отговаря на различна възрастова група и етап от психомоторното развитие на децата.

Многобройните и лесни за изпълнение занимания ще помогнат на всяко дете с лекота да развие уменията си за концентрация, координацията на очите с ръцете, сръчността и въображението си.

Освен забавни игри и образователни занимания, книгата включва полезна информация за фината моторика, както и десетки материали за изрязване или копиране.

Покажете на вашето дете, че учението може да бъде истинско забавление с упражненията от „Развиване на фината моторика у дома“!

През декември 2013 г. английският пътешественик Левисън Уд отпива от изворче в гората Нюнгве в Руанда и се отправя на приключението на живота си: да извърви пеша поречието на река Нил. Малката струйка вода, която той следва на север, ще се превърне в най-великата река на Земята, завладявала въображението на хората още от времената на фараоните.В продължение на девет месеца Левисън изминава пеша близо 7000 километра през шест държави – Руанда, Танзания, Уганда, Южен Судан, Судан и Египет. Прекосява джунгли, блата и пустини, сблъсква се с пясъчни бури, лечителки вещици и кръвожадни крокодили и дори е арестуван от тайната полиция в Южен Судан. 

Разказът му е толкова жив, че почти можем да усетим изгарящия пясък под краката му или да чуем тежките стъпки на гонещия го разярен хипопотам.

Опасностите дебнат на всяка крачка, но Левисън е твърдо решен да следва бурния път на реката от извора до делтата ѝ. „Пеша по поречието на Нил“ е вълнуващата история на този смел мечтател, чието епично приключение ни потапя в Африка от миналото, настоящето и бъдещето.

***
Левисън Уд е писател, фотограф и пътешественик. Роден е в Стафордшър, Англия, през 1982 г., завършил е университета в Нотингам и Кралската военна академия „Сандхърст“. Служил е в Парашутния полк на Британската армия и има военен опит в Афганистан и в тренировъчни мисии по света. Водил е експедиции на пет континента и е пътувал в над осемдесет страни. Автор е на няколко пътеписа, сред които „Пеша из Хималаите“ (издателство „Вакон“). Член е на Кралското географско дружество и на Международния клуб на изследователите. Когато не пътешества, живее в Лондон.

Книгата на Румен Иванов, посветена на българското население в Егейска Македония е логично продължение на усилията на автора за изясняване в максимална степен и осмисляне на миналото и настоящето на една немалка част от нашия народ – на стотици хиляди хора с български корен, които като че ли остават „невидими“ за нас. И това е така, независимо от сериозното присъствие на дейци от тяхната среда в националната ни история и култура от векове… Нещо повече, българите-бежанци от Егейска Македония, играят съществена роля в новата ни история на национално и регионално равнище, за което има много, и много примери.

Хронологически в изследването е акцентирано на периода от последните десетилетия на османското владичество в Македония до съвременната епоха. Водещ в него е етнодемографският подход, към който авторът има подчертан афинитет. Въз основа на разнообразни исторически извори от домашен и чужд произход, сред които се открояват многобройните статистически сведения, Румен Иванов аргументира основната си теза – че т. нар. „славофонно“ население в Егейска Македония е българско по своите етнически характеристики.

В своята книга авторът се е постарал да даде отговор на много въпроси, включително и на такива, които дори не се поставят! Не се поставят, защото съвременното ни общество и неговите елити са „развили“ у себе си повече от спорни качества. Едно от тях е така наречената политическа коректност, включително към нашите съседи, а и към „големите“ играчи в европейската и световната политика. В този смисъл изследването е и своеобразен призив към българската държава, а и към българското общество като цяло, за излизане от състоянието на нихилистичен унес, което като че ли нито равноправното членство на страната ни в Обединена Европа, нито нарасналото самочувствие (в последно време) на българския държавно-политически елит, не могат да нарушат.