„Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс.

Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели.

Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз.“

Петър Стоянович

В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има десетина важни неща, които другите съвременници не са имали топки да изрекат или да признаят в прав текст. Разбира се, човек не може да е само задължен някому или само обективен спрямо фактите. Трябва да е по средата, ама същевременно да мирише на прясно изпечен хляб, та да му се дояде на читателя.

Малко е да се каже, че това са лични спомени – те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни.

„Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие от потребителски стоки на Запада, без да се лишават от предимствата на социалистическата икономика. Изглежда не им е хрумвало, че в една конкурентна пазарна икономика могат да се окажат на дъното, в редиците на излишните, неспособни да споделят благоденствието, или че промишлеността и селското стопанство на тяхната страна могат да западнат и да се сринат до почти колониална зависимост от чуждестранни инвестиции…

Така или иначе България е почти неузнаваема за онези от нас, които я познавахме преди 1989 г. По всяка вероятност и онези читатели, които я познават едва след 1989 г., ще намерят моите скици от живота тогава също толкова неразбираеми! Тези мои спомени са свързани с един, до голяма степен изчезнал, свят и като такива трябваше да ги запиша. С течение на времето установявам, че противно на твърденията на Шекспировия Марк Антоний, всъщност точно хубавите спомени продължават да живеят и аз все още мисля за България, макар и не без тъга, като за мястото, където прекарах едни от най-странните, но най-щастливи години от живота ми…“
Мерсия Макдермот

В книгата има включени цветни фотографии.

Колко е голям слонът?
Какво е падаща звезда?
Защо замъците са строени на хълмове?
Защо китовете са толкова големи?
Маймуните сменят ли си цветовете?
Как работят мускулите?

Открийте отговорите на тези и още много въпроси! Тези напълно илюстрирани, грабващи книги покриват ключови теми в науката, историята и природата, което ги прави идеални за малките любознайковци. На всеки въпрос е даден ясен отговор, а илюстрациите помагат да се обяснят нещата допълнително. Забавни задачи позволяват на децата да проверят наученото чрез собствен опит, а простите викторини им дават възможност да проверят какво са запомнили.

Докато Земята се върти около Слънцето, на небето се появяват различни съзвез-
дия. Хората забелязали, че при промяната в сезоните настъпват някои промени в по-
ложението на съзвездията на небето. Така си създали земеделски календар. Това им
помогнало да предвиждат работата си според очакваното настъпване на следващия
сезон. Наблюденията на нощното небе позволили на хората да направят и първите
звездни карти. Те били особено важни в корабоплаването. По звездите моряците се
ориентирали за посоката, в която плават.
Слънцето е част от галактиката – огромно семейство звезди. Наричаме нашата га-
лактика Млечен път, защото без телескопи хората са виждали милионите ? звезди като
дълга светлееща ивица върху тъмното небе. Дори с бинокъл можете да видите звезди
в слабото сияние на Млечния път.
Но не всичко в Космоса се вижда с бинокъл и не всичко се научава и разбира с
наблюдаване. Днешните хора са не само наблюдатели на безкрайния Космос. Те вече
летят извън пределите на земната атмосфера и активно го изследват с космически
апарати. Как става това и какво е всекидневието на астронавтите?
Тази енциклопедия, онагледена с над 1000 илюстрации, ще изгради и обогати зна-
нията ви за този безкрайно голям и безкрайно интересен свят – Космоса!

В своите приказки Любомир Николов майсторски разказва за славни моменти от историята на България. Между кориците на тази книга читателите ще си припомнят за ханове, царе и национални герои, чиито имена трябва да са добре познати на всеки българин.

Сладкодумният разказвач Любомир Николов спира писателското си перо на знакови събития, които ще запознаят децата с ханове и царе, с битки и победи, с мигове на изпитания и на триумф. Любознателните читатели ще научат, че също като приказка историята на България е скътала мъдростта на вековете, нашепва за славни времена и горди герои, предупреждава и носи поука.

В Български исторически приказки и легенди – книга 3 ще откриете:

Крум и неговата чаша
Монахът с корона
Знаменосецът

Двамата отиват на лов за туземци, правят експедиция до Северния полюс и къщата на Дядо Коледа, прогонват избягал от цирка крокодил с гнили ябълки, откриват портал на времето в кухнята на Синьокрачко, запознават се с най-намусения заек на света и какво ли още не. В поредица от смешни, тъжни и страшни случки двамата се забавляват и неусетно се учат какво е приятелството.

Илюстратор: Елена Владинова

Грег Хефли изобщо не го бива в спорта. След един катастрофален Ден на спорта в училище той решава, че официално е приключил със спортната си кариера. Но майка му го убеждава да си даде поне още един шанс, и Грег неохотно се съгласява да се запише на баскетбол. Пробите минават зле и нашият герой е почти сигурен, че няма да го одобрят. Но най-неочаквано се озовава в един от градските отбори. В началото на сезона шансовете за победа на Грег и съотборниците му изглеждат нищожни. В спорта обаче няма невъзможни неща. Когато всичко е заложено на карта, а топката е в ръцете на дръндьото, дали ще бъде той на висота? Или ще пропусне целта?

Мънички зрънца мъдрост, майсторски поднесени от писателя философ Ерик Еманюел Шмит на децата. За да пораснат правилно.

Легнете в мен и затворете очи, рожби мили три. Прав е пътят, който нагоре върви. Яви ли се душа надолу да пълзи, вдън земя огън ще я гори. Навеки, необозримо за човешкото око, ще ви пази живи Космическото дърво…Из песента на Сияйната майка
Кало Змея в Долната земя

Миналa e година и половина от деня, в който Кало пощади най-големия си враг и допусна да загуби красивата златна ябълка. Време, което тече бавно и безмилостно, и няма магия, която да утеши болката в сърцето му. Нова заплаха обаче надвисва над град Румица и синът на змея Вихрен трябва да се притече на помощ…

Ако си мислите, че с последната глава от трилогията МАГНУС ЧЕЙС И БОГОВЕТЕ НА АСГАРД, неволите на Хартстоун, Блитцен, Самира, Алекс, Джак, Ти Джей, Малори и останалите са приключили, помислете пак. С допълнителното издание „9 от деветте свята“ Рик Риърдън отново ни събира с ужасно смешните и незабравими герои и ни потапя в свят, вдъхновен от скандинавската митология.

Докато Магнус Чейс е на гости на братовчедка си Анабет, неговите приятели не скучаят. Случайно или не, всеки от тях успява да попадне в забавни, лепкави, космати и/или миризливи ситуации, където трябва да се изправи срещу смъртоносни същества и богове (отново). Дали ще успеят да отложат Рагнарок поне докато Магнус се върне?