Тъмна нощ. Затворен в малък параклис, шестнадесетгодишният Тюри от Кралството на Дахонаут трябва да издържи на последното изпитание, преди да стане рицар – нощното бдение. Но в тишината, нарушавана само от пращенето на свещите, някой похлопва на вратата и непознат глас моли за помощ. Тайно писмо трябва да бъде занесено до крал Юнаувен отвъд Големите планини, писмо, от което зависи съдбата на цяло кралство. И Тюри е призван да изпълни това поръчение и да спаси страната на Юнаувен.
Макар че нарушаването на бдението може да му коства рицарския сан, момъкът поема на път в неизвестното – през гъсти гори и буйни реки, стръмни върхове и бездънни урви, към величествени замъци и непознати градове. Сблъсква се с жестоки врагове, готови да го убият, ала намира и приятели за цял живот.
Но не може да се довери никому. Защото – като истински рицар – е готов на всичко, за да спази своя обет…

Един голям роман, изпълнен със спиращи дъха приключения, роман за честта и достойнството, за смелост и дълг, получил най-голямото отличие за нидерландска литература – „Златния калем“ и обявен за най-добрата детско-юношеска книга на 50-летието.

Романът, който предсказа бъдещето, в което вероятно вече живеем. Публикуван през 2015 г., той поставя проблеми като опасността от технологичен преврат срещу човечеството, пандемия, ограничителни мерки, лъжа, дезинформация и манипулация, онлайн образование, чипиране на хора, заговор на шепа избрани, решили по драстичен начин да разрешат ситуацията с енергийната криза и голямата популация на населението.

Новата планета на Земята е създадена от визионера Вили Гейтс, спечелил богатство и влияние чрез компютърните технологии. Съвършеният свят на бъдещето е разделен на избрани и отхвърлени, като всеки живее в своята зона, зад своята Стена.

Така и Дан, героят на романа, още от малък е свикнал с избраността си. Но невинна игра на отхвърлените му братя го пренася отвъд Стената, в свят, който отдавна не би трябвало да съществува. И се налага Дан да прогледне – с цената на много страдание и усилия.

Романът говори за отнемане на свободи, за невъзможността на хората да се обединят около общи ценности, за капана, в който се превръща виртуалното. Героите търсят пукнатини в стена от бездушие, преборват изкуствения интелект, който ги управлява, и възмъжават, за да победи в крайна сметка любовта.

Този епичен роман е написан с размаха на майстори като Толкин и Дж. Р. Р. Мартин. Само че вместо магия по страниците му срещаме жестокост и човечност, упадък и прогрес, лудост и вдъхновение.

Книгата задава на читателя най-важните въпроси, които ражда животът. А отговорите, до които ще достигне, са много, много неприятни. Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от Вопенка… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.

По професия Мартин Вопенка е ядрен физик. Като се отдава изцяло на литературата, той се превръща в един от най-успешните писатели в Чехия. Универсално четиво за всички възрасти, „Новата планета“ печели наградата за най-добра книга за млади читатели. Критиката я определя като „чешката книга, която най-много може да заинтригува света.”

„Пустинно цвете“ описва истинската история за живота на сомалийката Уерис Диъри. Книгата е разтърсващ разказ за невероятната сила на една жена, която на 5-годишна възраст е лишена по особено жесток начин от своята женственост заради чудовищен местен ритуал и която накрая, след множество обрати на съдбата, завладява световния моден подуим и се превръща в символ на женствеността.
Родена в африканската пустош и отраснала сред номади, на 12-годишна възраст Уерис бяга от семейството си, прекосява съвсем сама сомалийската пустиня до столицата на страната Могадишу, като се излага на риск да бъде похитена от хора и изядена от диви животни. Пътят й я отвежда в Лондон, където след години непосилен труд като прислужница Уерис става световноизвестен модел и се посвещава на каузата да помогне и на други жени да се изправят срещу варварските традиции и да променят живота си.

…един привилегирован американец, който поставя под въпрос това, което се смята за фундаментални американски ценности…

Тази биография описва интелектуалните и политически среди, които повлияват формирането на Ноам Чомски, централна фигура в съвременната лингвистика, политика, когнитивна психология и философия. Тя представя и една интересна политическа история на последните няколко десетилетия, включително събития като Испанската гражданска война, пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки и Похода срещу Пентагона. Книгата прави преглед на лингвистични постижения, на схващанията на Чомски за правилното и неправилно използване на университета като институция, оценката му за някои полезни политически ангажименти и неговите съмнения относно постмодернизма. Барски убедително показва, че независимостта на ума, свободата на духа и страстната воля за преодоляване на социалната несправедливост са определящите характеристики на пълноценния живот на Чомски, посветен на борба за по-добър свят. Той хвърля светлина върху мисълта и действията на „несъмнено най-важния жив интелектуалец” на епохата. С богатството на автентична информация (много снимки, кореспонденция, включително с автора, цитати от Чомски), тя може да се разглежда и като автобиография, каквато според Чомски той самият никога не би написал.

„Става ясно, че Чомски е заплаха и извор на притеснение за мнозина: той е евреин, който пледира за демократична държава в Израел (вместо за „Суверенната държава на еврейския народ”); той е ционист, който предлага постепенно преминаване към двунационализъм; той е интелектуалец, който разкрива тайни споразумения между правителства и интелектуални елити; той е лингвист, който се прицелва в ценените теории на негови уважавани колеги лингвисти, философи, психолози и историци; той е учен, който провежда политически анализ и разобличава като измама повече от работите на политическите изследователи; и най-вече, той е един привилегирован американец, който поставя под въпрос това, което се смята за фундаментални американски ценности, като отбелязва, че основните права, дори тези, залегнали в американската конституция, преднамерено се потъпкват от избраните да ги поддържат, защото не обслужват интересите на управляващите елити.”
Р. Барски

Германия, средата на 30-те години на ХХ в. Лени Рифенщал е любимата режисьорка на Адолф Хитлер. Нейните филми трябва да прославят мощта на Третия райх, но и да отговарят, поне според нея, на високи естетически критерии. Задачата да заснеме на кинолента Олимпиадата в Берлин през 1936 г. я провокира да използва революционни техники, които ще променят бъдещето на филмовата индустрия.
Участието в Олимпиадата може да донесе на младия англичанин Ким Нюландс славата и парите, които ще му помогнат да спечели любимото момиче. Той трябва да намери спонсор, за да може да тренира. Дори това да е пронацистка партия, която има нужда от рекламно лице.
В Берлин камерата на Лени Рифенщал улавя както уникалните спортни постижения на атлети като Джеси Оуенс, така и много лични драми. Ким е дисквалифициран и разочарованието, изписано на красивото му лице, привлича вниманието ѝ. Между двамата припламва искра.
Докато монтира „Олимпия“, Лени изхвърля стотици метри кинолента. Но запазва и скрива една част. Седемдесет години по-късно тя попада в ръцете на млада жена, свързана по неочакван начин с героите в нея. Истината винаги излиза наяве.

Императрица Екатерина II Велика е една от най-емблематичните фигури в руската история и сред най-успешните владетели на руския трон. Родена като германска принцеса и омъжена за безхарактерния Петър III, тя изключително бързо се вписва в негостоприемната дворцова среда и успява да спечели на своя страна висшите кръгове и подкрепата им. Умелото ѝ лавиране сред аристокрацията ѝ помага да осъществи своя решителен ход, с който да застане на самия връх на огромната империя.

Управлението ѝ е белязано от грандиозни завоевания, които увеличават многократно територията и населението на страната, като в същото време, водена от любовта си към изкуствата и философията на Просвещението, тя провежда ускорена модернизация в областта на образованието, културата и юриспруденцията. По този начин Екатерина отваря нови перспективи пред държавното развитие и предопределя неговата посока в дългосрочен план. Името ѝ обаче остава пословично и като синоним на царското увлечение към плътските удоволствия: над 20 са само официалните фаворити на императрицата, а случайните ѝ авантюри са неизброими.

Настоящото издание стъпва върху богата документална основа, за да представи пълнокръвен портрет на Екатерина Велика – с всичките ѝ успехи и слабости, с всички спорни моменти в управлението и в личния ѝ живот.

Всяко едно изследване на личността на цар Фердинанд І Български е като нож с две остриета – има своите преимущества, но и крие много предизвикателства. Както всеки друг владетел, с добро или с лошо, той изиграва своята роля за развитието на страната ни.

Името му неизменно присъства в учебниците и с него някои хора свързват някои от най- сериозните ни постижения, като обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. Царува на българския трон в продължение на повече от 31 години, с което се нарежда в челната десетка на най-дълго управлявалите български монарси.

Същевременно обаче ликът му не присъства на нито една банкнота или монета в обращение, никой град не носи неговото име и дори гробът му не се намира на територията на страната. Вероятно защото независимо от значителните му постижения съвременните българи неизменно го свързват с два от най-тежките моменти в историята ни – националните катастрофи от 1913 и 1918 г. От което следва и една тенденционна преднамерена забрава, която в генезиса си полага своите основи по време на установената след 1944 г. комунистическа власт като част от опита ? да изтрие всеки спомен от монархията.

Фердинанд I е противоречива фигура и в личния си живот. Още по време на царуването му се носят многобройни клюки за интересния му семеен живот, несметните му любовни авантюри, както и любопитната му страст към синеоки младежи. Владетелят има огромен интерес и афинитет към естествените науки и постига завидни успехи в тази област.

Тази книга не се стреми да даде еднозначно мнение за живота и политиката на Фердинанд I, а напротив, ще изложи фактите за успехите и повалите му, ще цитира какво мислят съвременниците му и ще остави читателя сам да си направи изводите.

„Войните на първите Асеневци“ е петнайсетата книга от поредицата „История на войните“.

Успешното въстание на Петър и Асен възражда българската държавност след византийско владичество, продължило близо два века. За да съхрани своята независимост и териториална цялост, Второто българско царство в продължение на десетилетия трябва да води тежки и интензивни военни кампании срещу разнопосочни противници – Византия, Унгария, Сърбия и основаната от кръстоносците Латинска империя. Освен с тези предизвикателства владетелите от Асеневата династия са принудени да се справят с вътрешни междуособици и сепарастични тенденции. Царете Петър, Асен, Калоян и Борил демонстрират завидни управленски качества и превръщат България в регионален хегемон. Книгата представя също някои авторови научни открития относно точната датировка на въстанието, базирани върху факти от астрономията и други науки, съпоставени с историческите извори.

Из спомените за една София от миналото – мемоарите на Димо Казасов ни повеждат на разходка из калдъръмените улици на столица от миналия век с нейните култови образи и ключовите събития, белязали историята ни

В книгата увлекателно и пълнокръвно е описано динамичното развитие на градските пространства – улици, паркове, магазини и заведения, сгради и цели квартали, изграждането на транспортните връзки, които оформят специфичния облик на стара София.

Настоящото издание е отлежавало в архивите на автора повече от 50 години след написването си и разполага със снимков материал, който ще допринесе за пълноценната ви разходка във времето.

Димо Казасов (1886 – 1980) е виден български политик и журналист. Роден е в Трявна, учи в русенската гимназия, а през 1918 г. завършва право в Софийския университет. Членува в БРСДП от 1902 г., а след нейното разцепление става част от групата на широките социалисти и влиза в партийното ръководство.

През 1927 г. е един от основателите на политическия кръг „Звено“, а от 1943 г. е деец на Отечествения фронт. През годините Димо Казасов е депутат, министър в няколко кабинета и дипломат. Участва в редактирането на редица периодични издания и е автор на пътеписи, есета и разнородни книги за обществено-политическите явления от дългия си житейски път.

Мемоарите на Димо Казасов „Улици, хора, събития“ са оригинален поглед върху миналото на София и усилената модернизация на столицата, в която кипи активен политически и светски живот. Градът се променя – не само като архитектура, но и като социо-културна среда, а с него се променят и хората – при това с целия драматизъм, който неизменно съпътства подобни исторически процеси.

Като неизменен и извънредно активен участник в обществените процеси, авторът разказва за личния си принос в емблематични политически събития от началото и средата на миналия век и споделя информация и впечатления от „първа ръка“ за познанствата и връзките си със знакови фигури в нашата история. Картината на столичния живот добива завършен вид чрез сладкодумните му разкази за всекидневието и страстите на неговите жители – домашната обстановка, облеклото, пазарите, кръчмите, културните салони и т.н.

Първите дами на България – малко познати факти и истории за най-ярките женски образи от нашата история и култура

Тази книга представя 100 изключителни българки – революционерки, будителки, учени и интелектуалки, общественички, милосърдни сестри и лекарки, пътешественички, писателки, артистки и музикантки, спортистки и благодетелки, майки, отгледали велики българи.

Биографиите на някои от тях все още тънат в забрава, постиженията на други пък са дълго отричани или все още недостатъчно оценени, личността на трети е неизменен обект на дискусии… А те до една са смели и умни жени, целеустремени и всеотдайни, истински родолюбки с ясна гражданска позиция и с безспорен принос за националната ни гордост. Днес повече от всякога имаме нужда от техния светъл пример като несекващ извор на възхищение и вдъхновение.

Те са истински героини, които проправят свой път между традиционното и модерното, между ориенталските нрави и европейското мислене. Ярките им фигури оставят трайна следа в регионалния и световния поход на жените към себедоказване и равноправие.

В бунтовните времената на османското робство, в сложния процес за изграждане на национално самосъзнание и в трудния градеж на следосвобожденска България неизменно изпъкват образите на неколцина забележителни жени, които с несломимия си дух и пламенна всеотдайност посвещават живота и делото си на Отечеството.