Най-добрите адаптогени за намаляване на стреса, за здраве, красота и благополучие

Искаме да сме по-млади, по-жизнени и да се предпазим от болести и стрес?
Книгата на Рейчъл Ландън ни запознава с най-добрите адаптогени за намаляване на стреса, за здраве, красотата и благополучие, известни още като супербилки

Адаптогените подкрепят и балансират тялото, като ни позволяват да се адаптираме към различните т.нар. стресори, били те физически, емоционални или от околната среда.

В книгата ви очакват невероятни лесни за приготвяне рецепти за козметични и лечебни средства, за основни ястия, лакомства и десерти, за билкови отвари, тонизиращи и освежаващи напитки и дори за домашно вино и ликьор.

В невероятната книга на Рейчъл Ландън „Супербилките адаптогени“ ще откриете подробно описание на 20 супербилки (много от тях диворастящи в България) и поне десет различни начина да ги включите в ежедневието и в храната си

В изданието ще намерите още тяхната история, състав и действие.

Адаптогените се свързват с термостата, регулиращ телесната ни температура, като ни успокояват, когато сме твърде стресирани, и увеличават енергията ни, когато сме изчерпани, но без да изтощават или източват надбъбречните ни жлези.

Адаптогените действат, като подкрепят надбъбречните жлези и цялата ендокринна система. Те подпомагат отпускането и възстановяването на баланса в тялото и увеличават устойчивостта на стрес, като адаптират отговора на организма на стреса и повишават цялостната му жизненост. Тези безценни растения имат и подмладяващо действие.

Ако някога сте се интересували от необятния свят на супербилките адаптогени, няма как да не сте чували за ашваганда, тулси (свещен босилек) и сибирски женшен. Свикнали сме да мислим за тях като за екзотични растения, които се срещат по далечни места и имат непознати за нас аромат, вкус и вид.

Знаете ли обаче, че някои от най-често срещаните в България лечебни растения също имат невероятни адаптогенни свойства?

Сред тях са лайката, копривата, глогът, розмаринът, черният бъз и други. А от книгата на Рейчъл Ландън ще научите как да берете и съхранявате тези чудеса на природата. Как да ги приготвяте и приемате. И още как да използвате огромната им сила, за да подобрите здравето си и това на семейството си.

В „Супербилките адаптогени“ ще откриете:

Подробно описание на 20 адаптогенни супербилки с местата, по които те растат, съдържанието им на ценни вещества и основните им лечебни свойства.
Красиви и детайлни илюстрации на всяка билка.
История на употребата на адаптогените от древността до наши дни.
Ползите от всяка билка за тялото, ума, красотата и духа.
За кого е подходящ всеки от адаптогените и кой трябва да внимава с приема му.
Десет различни начина да използвате всяка от билките. Включително как да я отгледате сами. Как да я берете, как да я изсушите или замразите и как да я използвате след това.

Водещите експерти по ароматерапия д-р Ерик Зелински и Сабрина Ан Зелински с единствения задълбочен наръчник по употреба на етерични масла, при хронични състояния, подкрепен от науката.

Дългоочакваното подробно ръководство по ароматерапия на семейство Зелински включва над 150 основани на доказателства протокола за управление на 25-те най-често срещани хронични състояния и за справяне с досадните симптоми, които тормозят целия свят.

Книгата включва задълбочени стратегии и протоколи за артрит, безсъние, болест на Алцхаймер, депресия, диабет, епилепсия, затлъстяване, омазнен черен дроб, рак, сърдечносъдови заболявания, фибромиалгия, ХОББ и още!

В едно безименно селце един грънчар и неговата дъщеря изработват глинени съдове в стара примитивна пещ, за да ги продават на безименния гигантски модерен Център. Ала ето че Центърът отказва да купува техните изделия, тъй като вече не задоволяват изтънчените вкусове на клиентите. Тогава баща и дъщеря започват да ваят фигури от глина, но и те са безцеремонно отхвърлени. А зетят на възрастния грънчар работи в Центъра като охранител и тримата се преселват в чудовищния 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства, където зловещо разкритие ще преобърне живота им завинаги.

„Пещерата“ е типично сарамаговски роман – с нестандартна пунктуация, проникновени размисли, притчи, библейски препратки, психологическа и философска дълбочина, с тънък хумор и ирония. Авторът с размах рисува релефна фреска на разтърсващите промени в бита и битието на едно семейство и в манталитета на днешното общество.

Сарамаго създава изразителна оруелска антиутопия, преосмисляйки Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Символ на илюзорния свят на сенките, на имитацията е Центърът с неговите обитатели, затворени в измамна изкуствена среда, противопоставен на естествените възприятия, на простите, но истински чувства, на верността на едно куче, на една неочаквана любов, на изконната човешка природа.

„Надявам се да съм се отрекъл от всички обещания, които съм си давал като дете. Да станеш мъж, означава да преразгледаш своя летателен план. Да осъзнаеш, че човек постоянно се заблуждава, представяйки си какъв ще бъде животът.“

Александър, наричан Сандро, е единствено дете на Виторио, потомък на богата италианска фамилия, и на французойка от скромен произход. След всяко сияйно лято, прекарано в разкошното италианско имение, идва печална зима в невзрачния парижки апартамент. Прекрасно детство, пълно с обещания за бъдещи щастливи дни, но Сандро е едва десетгодишен, когато животът му се преобръща. Мъжът, в който той предстои да се превърне, ще мине през безброй съмнения, колебания, мимолетни наслади, огорчения и бягства, обречен непрестанно да се разминава със самия себе си, а и с голямата любов, озарила цялото му битие.

„Обещания“ е роман равносметка на един привидно пълноценен живот, но изцяло белязан от раздвоение между две родини, два езика, две имена и две същности на героя, които той така и не успява да съвмести и примири, обречен на разочарования и угризения, прекалено обсебен от утрешния ден, за да може да усети прелестта на днешния. Романът е определян от критиката като една от най-успешните творби на Аманда Стерс.

„Кучешки години“ е третият – наред с „Тенекиеният барабан“ и „Котка и мишка“ – роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на ХХ век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само представлява паноптикум от хрумвания и провокации, антология от брилянтно разказани кратки истории, образци на висока поетичност и безпощадна сатира, но е и внушителен принос към денацификацията на Германия, което прави задължително присъствието ? във всяка национална култура.

В изданието е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: Рабле и „Бувар и Пекюше“. Защо „Бувар и Пекюше“? Защото това е един Флобер, различен от онзи от „Възпитание на чувствата“ или „Мадам Бовари“.

Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното – и най-вече то – ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно – защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и некадърност, и унинието, и обезсърчението ни вдъхват съчувствие? Защото Флобер не е само Мадам Бовари, както често са го набеждавали, не е и само свети Антоний, както са твърдели някои, Флобер е и Бувар и Пекюше. И точно защото така добре ги познава, точно заради това душевно родство великодушно ни предава дълбоката симпатия, която въпреки всичко изпитва към тях.

В известен смисъл романът „Дивите рози“ е продължение на „Зашито сърце“. Ето какво разказва самата Карол Мартинез за своя последен роман, изпълнен и с радост, и с мъка, но и с много поезия:

„Малко след излизането на „Зашито сърце“ една читателка ми разказа за испански обичай, спазван в Андалусия, родината на нейния род. Когато жената усещала, че краят й наближава, тя ушивала възглавничка във формата на сърце и я натъпквала с парчета хартия, върху които написвала своите тайни. След смъртта й възглавничката се наследявала от най-голямата й дъщеря, като й било категорично забранено да я отваря. Превърнах тази читателка в героиня на новия ми роман. Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма – и единствена – радост е градината й. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята й е пълен със сърца от плат, оставени от жените от испанския й род. И Лола се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере…“

Френският писател, сценарист и режисьор Еманюел Карер (р. 1957 г.) е автор на романи, документални произведения, есета, сценарии за киното и телевизията. Носител е на 16 литературни награди и е познат на българския читател с романите „Врагът”, „Царството”, „Истории, различни от моята” и „Лимонов” (2009-2017).

Последната му творба, „Йога“, излиза през 2020 г. Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. И имат нещо общо помежду си. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски интелектуалец и писател, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича „покой и омая“. Еманюел Карер започва работата си по „Йога“ с намерението да напише „засмяна и изящна книжка“ за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други области на битието, за да създаде една забележителна автофикция, един безкрайно откровен разказ за ужаса и радостта от съществуването. Личният елемент присъства в много от произведенията на Еманюел Карер. В „Йога“ вглеждането в себе си взема превес в трудната игра между реалност и фикция.

Този наръчник, написан на разбираем език, ни запознава с логиката на хомеопатията и стъпка по стъпка ни води към успешното й прилагане в домашни условия.
Книгата е разделена на три части. Първата дава както теоретичен поглед към същността, механизма и полето на действие на хомеопатията, така и конкретни насоки за ползването на нейния инструментариум – хомеопатичните лекарства.
Обширната втора част предлага решение за близо 70 спешни и остри състояния, с които се сблъскваме в ежедневието. Тук ще получим още информация за характера на заболяванията, допълнителни съвети за помощ с природни средства и не на последно място – знак, кога да потърсим помощ от специалист. Тази глава е изключително ценна със съдържанието си и максимално улеснява избора на лекарство, което превръща изданието в истинска настолна книга за цялото семейство.
В допълнение на общия, практически дух на книгата, третата част описва характеристиките и приложението на 50 хомеопатични лекарства, които според авторите трябва да присъстват в домашната аптечка на всеки дом.

Хомеопатичен справочник, който би могъл да се ползва и от професионалисти, написан на езика на обикновените хора!

Магическо пътуване в страна от ярки цветове и въздействащи контрасти – Никарагуа.

През лятото на 1986 година Салман Рушди заминава на триседмично пътуване до Никарагуа. Изморен от работата си по своя четвърти роман „Сатанински строфи“ той предприема пътешествие до южноамериканската страна, за да се потопи в един различен и неочакван колорит.

В „Усмивката на ягуара“ Рушди описва по брилнятен начин ситуацията в раздираната от политически проблеми Никарагуа, срещите с хората, историята и морала на страна, в която древните сили на сътворението и разрушението са в апокалиптичен сблъсък.