Настоящата книга е ценно документално свидетелство за новата българска история, но ерудицията и изящният стил на царицата му придават и огромна художествена стойност.

Йоанна е последната българска царица преди края на монархията в страната. Израсналата като италианска принцеса благородна дама от Савойската династия завинаги свързва съдбата си с България след сватбата си с цар Борис III през 1930 г. Йоанна заема своя пост на царица в едно смутно във всяко отношение време. Незарасналите рани от войните, стопанските проблеми и острото политическо противопоставяне имат определяща роля за динамиката на обществения живот. А когато към това се прибавя и пожарът на Втората световна война, управниците на България са изправени пред трудни решения и необходимост от тежки жертви.

Ненадейната смърт на Борис III през 1943 г. и деветосептемврийският преврат през следващата година пък хвърлят държавата в поредица от драматични политически крайности. Промените отекват силно в душата на Йоанна, до която междувременно пристигат ужасни вести и от родната Италия.

Настоящата книга е ценно документално свидетелство за новата българска история, ноерудицията и изящният стил на царицата му придават и огромна художествена стойност.

Книгата „Химическите послания на живата природа“ разказва в популярна форма за общуването между живите организми чрез химични вещества. Хеморецепцията е най-древната форма за обмяна на информация между организмите на нашата планета. Тя е възникнала в зората на живота и постоянно се е усъвършенствала през близо 3-милиардната му еволюция, за да достигне надхвърлящо фантазията съвършенство при съвременните растителни и животински видове. С помощта на химични сигнали организмите си обменят разнообразна жизненоважна информация, съобщават си сведения за вида и местоположението на хранителните източници, различават своите от чуждите, избират брачните си партньори, изразяват радост и тревога и т.н. Някои растителни и животински видове са се специализирали във военно отношение и са развили съвършени химически оръжия. В продължение на милиони години те са им осигурявали комфорт и победи в жестоката борба за съществуване и на тях може да завиди всеки съвременен военен химик.

Книгата е достъпна за широк кръг читатели, които обичат природата и имат основни познания по химия и биология. В нея те ще намерят много любопитни факти и лесни за разбиране цветни илюстрации.

От автора на HhHH. Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих, отличен с Гонкур за първи роман (2010)

Париж, 1980 г. литературният критик и философ Ролан Барт умира в транспортно произшествие, след като е обядвал с кандидата за президент Франсоа Митеран. Той е прегазен насред булевард „Сен-Жермен“ от камионетка с пране, карана от българина Иван Делахов. Литературният свят е разтърсен от трагичния инцидент. Но какво би било, ако изобщо не се касае за злополука? Ами ако Барт е… убит?

В „Седмата функция на езика“ Лоран Бине завърта луда тайна история на френската интелигенция, в която участици са знакови фигури като Жак Дерида, Умберто Еко, Жил Дельоз, Цветан Тодоров, Мишел Фуко, Джудит Бътлър и Юлия Кръстева; освен това и нещастният полицейски детектив Жак Баяр, чийто нов случай ще го потопи в дълбините на литературната теория (започвайки с френската версия на „Ролан Барт for Dummies“) и младият преподавател по семиотика Симон Херцог. Скоро двамата се озовават в търсене на изгубен ръкопис от лингвиста Роман Якобсон за тайнствената седма функция на езика, ревниво пазена от „Логос клуб“, тайно философско общество, датиращо от времето на Римската империя.

Брилянтно ерудирана комедия, която напомня „Папагалът на Флобер“ и „Името на розата“– с повече от просто намигване към „Шифърът на Леонардо“.

Лоран Бине е роден в Париж на 19 юли 1972 г. В младежките си години се изявява като музикант, пише текстове за песни, композира и е фронтмен на група Сталинград. Завършва образованието си в Сорбоната с магистърска степен по литература. Бине отбива военната си служба като преподавател по френски език във Военно-въздушната академия в Кошице, Словакия. Живее известно време и в Прага, където и до ден днешен често пребивава. Той продължава да учителства в Seine-Saint-Denis, но води и различни лекционни курсове в университетите Париж VIII и Париж III.

Почти всяко дете пораства с приказките на датския вълшебник Ханс Кристиан Андерсен (1805–1875). Мнозина са тези, които продължават да ги препрочитат и като пораснали деца, откривайки мъдростта и философските послания отвъд приказния сюжет. Но малцина знаят за една друга страст на големия писател – пътешествията.
През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания из различни части на Европа, като отразява впечатленията си в множество пътеписи. Те следват образците на жанра от онази епоха – съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои авторът включва дори и цели приказки.
Пътеписът „Пазарът на поета“ (1842) се приема от читатели и критици за безспорен шедьовър. На 31 октомври 1840 г. Андерсен поема от Копенхаген на пътешествие, което ще му отнеме почти осем месеца и ще го отведе през Германия, Тирол, Италия, Малта и Гърция до Константинопол – главната цел на пътуването. Въпреки смутните времена на бунтове в България, Андерсен решава да тръгне с кораб до Румъния и оттам – с параход по Дунава за Виена, откъдето да се завърне в Дания. По време на плаването по Дунава вниманието на Андерсен е насочено основно към българския бряг. Една от главите на книгата се нарича „От Черна вода до Русчук“, а на сушата писателят слиза във Видин. Настоящият том включва и откъс от личния дневник на Андерсен, в който той описва накратко впечатленията си от България, както и оригиналните илюстрации на автора.

Надникнете зад кулисите на едни от най-жестоките престъпления, извършени в България – убийства, грабежи, тероризъм, отвличания. Книгата съдържа осем разказа и един литературен сценарий, създадени по действителни криминални случаи от различни градове в страната, като част от имената на персонажите са променени. Почти всички предлагани творби са наградени с престижни литературни награди. Заплетени случаи, логични похвати, водещи до неочаквани обрати, комични ситуации и рискове от всякакво естество неотлъчно съпровождат работата на полицая и неговия екип.
Авторът Людмил Георгиев е дългогодишен експерт криминалист и вещо лице към Софийски градски съд. Преподавател е по „Криминалистика“ и „Съдебни експертизи“ в Юридически факултет на Русенския университет, Академията на МВР и други.

След десетилетие почивка с художествената литература американският комик Уди Алън решава отново да ни разсмее, както никой друг не умее. Седнал зад пишещата си машина у дома, той създава едни от най-забавните си разкази – по хумор и оригиналност сравними само с „Ако импресионистите бяха зъболекари“ и други негови бисери.
Част от текстовете в „Нулева гравитация“ са излизали в списание „Ню Йоркър“, други са написани специално за този том, но всички се появяват на български за първи път. В книгата ще прочетем налудничавите „Вимето на добрия тон“, „Парк авеню, висок етаж – продавам или се мятам“, „Лека пластична корекция никога не вреди“, „Парите могат да ти купят щастие – ама друг път“, „Когато орнаментът на предния ти капак е Ницше“ и други. Накрая, за десерт, Алън ни е оставил кратичката история от шейсетина страници „Да отраснеш в Манхатън“, която е типична за творчеството му със смесицата си от романтичен копнеж и стъписване пред поредното противоречие в „свят, специално създаден така, че той никога да не може да го проумее“.
„Нулева гравитация“ събира най-доброто от американския писател от последните години и за пореден път доказва, че нищо не може да се мери със стила му. Чрез своите необичайни сюжети Уди Алън създава цели вселени, в които единственото сигурно е, че разказите му са дори по-добри от кино!

Как би изживял живота си, ако знаеш точно колко време ти остава?

Книгата е в стил анти-утопия. „Анти-утопията си е един измислен свят, който ти изграждаш в своето въображение и е много трудно да го изпипаш така, че читателят да повярва в него.“

Книгата описва един свят, в който времето е точно отмерено с големи часовници, любовта е планирана: „Един свят, в който всеки знае колко време живот му остава, което реално погледнато може да е плюс, защото ако ти знаеш колко време имаш, може така да си създадеш живота, че да вземеш максимално от всичко“, казва Даян и разкрива,че тази идея се оказва стресираща за повечето хора с които я споделя.

„Докато пишех книгата се опитах да засегна много от нещата които виждам в нашето ежедневие – вманиачаването ни по телефони, компютри, по всякаква технология и нашето отцепване от света“ – разкрива още тя.

Кой е Василий Врач?

Ненадминат български лечител и учител отпреди 9 века, изгорен на клада заради знанията и вярата си. Просветен богомил, вещ в познанието за произхода и тъканта на всяка болест. Всепризнат чародей и маг, способен да излекува дори безнадеждните и да възкреси даже мъртвите – само с лековити треви, врачуване и молитви.

Автор на основополагащия за богомилската медицина труд „Зелейник“ („Травник“, „Целебник“, „Илачник“), от който се учат поколения лечители, билкари и фитотерапевти. Дори самият Петър Димков смята себе си за прероден ученик на великия Василий Врач.

„Всеки наш дъх“ предоставя нова гледна точка за съвременните технологии и за това как несъзнателно сме се отказали от отговорите, които винаги сме притежавали. Джеймс Нестор изкусно връща онова, от което съвременното общество се е отдалечило, като комбинира древни техники и модерни технологии в една елегантна книга.
Scientific Inquirer

Въпреки че всички дишаме, правилното дишане е цяло изкуство и наука… Пълна с увлекателна информация и убедителни аргументи, тази творба, отваряща очите (или по-скоро затваряща устата и отваряща ноздрите), е силно препоръчителна.
Library Journal

Независимо какво ядем, колко спортуваме, колко сме слаби, млади или мъдри, нищо от това е без значение, ако не дишаме правилно.
Няма нищо по-важно за здравето и благополучието от дишането: да поемаме въздух и да го издишваме, повтаряйки го по 25 000 пъти на ден. И въпреки това човекът е изгубил способността си да диша правилно, заради което е понесъл тежки последици.
Опирайки се на медицински текстове с хилядолетна давност, както и на най-съвременните изследвания в областта на пулмологията, психологията, биохимията и човешката физиология, „Всеки наш дъх“ преобръща из основи конвенционалната мъдрост на всичко, което смятаме, че знаем за най-основната си биологична функция. Дишането ни никога вече няма да е същото.

За автора

Джеймс Нестор е автор и журналист, чиито материали са публикувани в едни от най-престижните американски издания.
Първата му книга „Дълбини: Свободното гмуркане, алтернативната наука и какво ни казва океанът за нас самите“ (DEEP: Freediving, Renegade Science, and What The Ocean Tells Us about Ourselves), издадена в САЩ и Великобритания през юни 2014 г., предизвиква небивал интерес и печели приза на Amazon за най-добра научна книга за годината. Преведена е на немски, китайски, италиански, полски и други езици, а аудиокнигата, прочетена от самия Нестор, е издадена от Audible през юни 2016 г.

НАЦИОНАЛЕН БЕСТСЕЛЪР

КНИГА НА ГОДИНАТА НА „УОТЪРСТОУНС

ВЕЧЕ И НА СЕРИАЛ ПО APPLE TV+

Краят на ХIХ век.
След смъртта на мъжа си Кора Сийборн решава да напусне Лондон и да се премести в уютно селце в графство Есекс, където викарий е Уил Рансъм.
От доста време сред жителите му се мълви за митичен змей, който се е заселил в блатата наоколо и се храни с човешка плът. Кора, запалена естествоизпитателка и привърженица на научните знания, не вярва в ламите от приказките и решава да открие причината за странните слухове. Тя е убедена, че прословутият змей не е нищо друго освен непознат за науката вид влечуго, което трябва да бъде проучено и описано. Викарият пък смята, че паниката, обзела паството, застрашава вярата, и затова се стреми час по-скоро да разкрие какво е това тайнствено чудовище.

Така двамата убедени противници поемат към истината от различни отправни точки и се оказват въвлечени в загадъчна история.
Тази изящна умна книга може да се чете и като любовна история, и като криминале, и като феминистка притча, и като роман на нравите, но неизменно носи удоволствието от добрата литература.

Дори и Чарлс Дикенс и Брам Стокър да се бяха обединили, за да напишат голям викториански роман, едва ли щяха да ни предложат нещо по-добро от „Есекският змей“.“
Джон Бърнсайд