„Професионален читател“ е определението, което Христо Блажев като на шега дава за себе си и което се превръща в негова съдба. Създател на най-големия и постоянно обновяван блог за книги в България – „Книголандия“, Христо е автор на над 2500 текста за книги през последните 14 години. Преди 9 години основава и до наши дни поддържа най-голямата българска група за читателите във Фейсбук – „Какво четеш…“. Работил е за издателство „Изток-Запад“, съосновател е на онлайн книжарницата „Книга за теб“ и бутиковото издателство „Deja Book“, a днес е заместник главен редактор на издателство „Сиела“, където всеки ден сбъдва мечтата да издава любимите (си) книги (на българските читатели).*

Много вода се оттече от оная „една нощ през самотния октомври“ на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: „Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог „Книголандия“. Но едно нещо не се промени – когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин.

Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове „ревюта“, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета или импресии, без да го съзнавам. Но винаги, винаги целта ми е била една – да споделя какво съм прочел, и да запаля други да го прочетат. Това е целта и на книгата, която държите в ръцете си.

Вярвам, че ще откриете следващата си любима книга тук.

* Този текст не го е писал той за себе си. (Б. р.)**

** Аз исках друго. (Б. а.)

Толкова въодушевяваща, толкова сти­мулираща, че ще хвърли съзнанието ви във вихрен водовъртеж от възбуждащо провокативни идеи – ще ви се прииска да хукнете и да ги споделите с някого.
Ричард Докинс

Как мозъчните клетки се обединяват, за да създадат интелекта и съзнанието? По какъв начин си взаимодействат, за да могат да прочетат книга, да научат нов език, да създадат нова теория? Въпреки големия напредък в областта на невронауката през последните години, в нея все още има много повече въпроси, отколкото отговори.

Компютърният инженер и специалист по невронаука Джеф Хокинс предлага елегантна, но и революционна теория, която не само би могла да обясни как се ражда интелектът, но и как да създадем истински изкуствен интелект. Според Хокинс нашето съзнание се ражда от синхрона на хиляди малки „мозъци“, мрежи от неврони, всяка от които изпълнява едни и същи функции, но в диалога си с останалите коригира своите представи. Така мозъкът функционира чрез взаимодействие, чрез „демокрация“. В книгата „1000 мозъка“ на достъпен език авторът обяснява механизмите на това взаимодействие – какви „изчисления“ според него стоят в основата на нашето мислене и какво означава това за начина, по който възприемаме света, помним, учим. Както и дали бихме могли да приложим същите „изчисления“ в една мислеща и възприемаща света машина, универсален изкуствен интелект, какъвто все още не е създаден.

Джеф Хокинс е един от пионерите на информационната революция – създател на един от първите таблети в историята – GRiDPad, който още в края на 80-те предрича ерата на смартфоните. Освен компютърен инженер, той е и невроучен, който със своята компания „Нумента“ вече над две десетилетия изучава невроните в мозъчната кора и търси възможности за приложение на невронауката в областта на изкуствения интелект.

Нашите емоции ни отвеждат до дълбините на мъката и висините на радостта. Те са доминиращият двигател зад изборите и постъпките ни, причината да формулираме и постигаме целите си.

Често казват, че рационалното мислене е пътят към успеха. Че човек не бива да се доверява на емоциите, че трябва да ги потиска в името на по-обективен поглед към света. Прочутият физик и популяризатор на науката Ленард Млодинов обаче предлага различна гледна точка към чувствата. Той ги реабилитира, като се основава на последни неврологични изследвания, на еволюционната психология и философията, за да ни насочи към един различен, балансиран подход към взимането на решения и личностното израстване. Авторът достига до извода, че емоция и разум изобщо не са противопоставени – че те работят заедно и балансът между тях е ключът към човешкия успех.

Книгата съдържа както актуална научна информация, така и вдъхновяващи лични истории, а също и психологически тестове, които да ни помогнат да осъзнаем по-добре собствения си емоционален профил.

Емоцията ни позволява да реагираме гъвкаво в зависимост от физическото ни състояние и околните обстоятелства, работи ръка за ръка със системите ни на искане и харесване, за да мотивира всяко наше действие, помага ни да осъществяваме връзка помежду си и да си сътрудничим и ни кара да разширяваме хоризонтите си и да достигаме нови висини. Работейки съвместно с рационалния ни ум, емоцията оформя практически всяка мисъл, която имаме. Тя допринася, миг подир миг, за всички наши преценки и решения, големи и малки, от това дали да си облечем яке, преди да излезем, до това как да инвестираме за пенсия. Без емоцията сме изгубени.

„Емоциите“ е завладяващо изследване на науката за емоциите. Красиво написана и пълна с най-съвременни научни данни, тази книга е важно напомняне за силата, която чувствата имат над нашето мислене.
Чарлс Дюиг, автор на „Силата на навиците“

Едновременно брилянтен учен и добър писател, Ленард Млодинов ни повежда из тайните на забележителната наука за това какво чувстваме и защо – и какво можем да направим за това. Научих много от тази книга: шедьорът на яснотата, полезността и сърцето.
Рик Хенсън, автор на „Мозъкът на Буда“

„Емоциите“ е интригуваща, информативна и проницателна.
Дийпак Чопра

Във времена на храбри рицари, пагубни нашествия и чумни епидемии, на дворцови интриги, възходи и падения на огромни империи българският народ не само оцелява, но и оставя своя значим отпечатък върху световната история. И сред причините за неговия успех са храбростта и разсъдливостта на редица велики владетели, които не се отказват от грандиозната идея на Симеон Велики за българска империя.

Тази книга е за шестима от тези владетели. За царете Калоян, Иван Асен II, Константин Тих Асен, Теодор Светослав Тертер, Иван Александър и Иван Шишман, които със своите действия определят историята на Второто българско царство – от бързия му възход след освобождението от византийска власт до героичната съпротива срещу османското нашествие.

Във „Великите владетели на Второто българско царство“ проф. Николай Овчаров разказва увлекателно и изчерпателно тази история, като я поставя в контекста на световната история и дава глас на средновековните летописи, за да може винаги, когато е възможно, читателят да черпи знание направо от изворите. А благодарение на 93 страници с цветни карти, снимки – да види и облика на епохата.

В книгата проф. Овчаров представя и множество малко известни, наскоро установени факти за Второто българско царство – открития, до които се е достигнало благодарение на археологическите разкопки, но и благодарение на проучването на средновековни хроники, хвърлящи нова светлина върху събитията и личностите. „Великите владетели на Второто българско царство“ не е просто разказ за един период от българската история. Това е въздействащ, достъпен и емоционален съвременен прочит на цялата българска средновековна история – като част от европейската история и като завет за българите днес.

„Забележително описание на опитите на учените да помогнат да лекарите да лекуват самия процес на стареене, за да живеем по-дълго и да бъдем повече време здрави.“
Д-р Санджай Гупта, медицински кореспондент на CNN

През 1960 г. броят на хората на възраст над 100 години е 20 хиляди. Днес е половин милион, а до 2050 г. се предвижда да стане 3 милиона, или нарастване от 150 пъти за по-малко от век.

Дълго време стареенето е било възприемано като неизбежен и необратим процес, факт от живота, срещу който не можем да направим много. Болести, свързани с остаряването, са били лекувани поотделно, без да се мисли за това дали няма някаква обща причина за всички тях, някакъв ключ, който може да бъде изключен, за да се спре самият процес на стареене.

Биологът и физик д-р Андрю Стийл, както и нарастващ брой учени и медици обаче вярват именно в това – че чрез комбинация от лекарствени терапии и промени в начина на живот стареенето, може да стане пренебрежим проблем, а хората биха могли в близко бъдеще да живеят пълноценно, щастливо и безпроблемно до повече от 100 години.

В своята книга „Без възраст“ Стийл обобщава всички най-нови постижения в медицината и биологията, свързани с темата за стареенето и посочва конкретни експериментални терапии, които вече дават многообещаващи резултати. Той описва и всички промени в начина на живот, които всеки човек може да направи, за да повиши шансовете си за по-дълъг живот в добро здраве – от качествения сън, през упражненията, до здравето на зъбите и кожата, като не пропуска и темата за хранителните добавки.

„Пишейки с ентусиазма на Бил Брайсън и с техническите познания на учен, Стийл ни дава шанс да разберем какво можем да очакваме в тази изключителна епоха, в която областта на „големите данни“ среща областта на биологията.“
The Independent

Една от най-големите страсти в живота на Слави Панайотов е откриването на непознати места и разучаването на тяхната история. Авторът е известен със своя YouTube канал – THE CLASHERS, който вече има над 1.25 млн. последователи. През последните години споделя видеа от своите приключенски пътувания по света и у нас и разказва на аудиторията си нещата, които е научил.

Този път Слави ще ви отведе на едно вълнуващо пътешествие към по-малко познати, но приказни локации от нашата родина. В новата си книга „50 невероятни места в България“ той споделя лични и забавни истории, много факти, съвети, легенди, но не забравя да допусне и известна доза мистицизъм.

В тази книга ще научите за:

Необяснимата сила в храма на Златолист;
Най-екстремната екопътека у нас;
Вкаменената гора на 30 милиона години;
Древната пирамида на Траките;
Вратата, която ще ви отведе през вековете;
Чудесата на Богородичната стъпка;
Най-старият манастир в Европа;
Бялото злато на Овеч;
Кръстопътят на религиите;
Родното място на Бог Асклепий.

ФАНИ ПОПОВА – МУТАФОВА. Писателката, която едва не умира в затвора, осъдена от Народен съд.

Жената, която спазваше докрай мотото да не унива в трудните времена и да не се превъзнася в дните на слава.

Мъдра, очарователна, талантлива и… противоречива! Следва призванието си и упорито се старае да се приспособи към сменените политически условия – единствен начин забележителните й исторически романи да бъдат преиздадени при новата власт.

Един световен поет я нарече „колосално явление” в българската литература, достойна за Нобелова награда. И мисля, че не сбърка – тя наистина е такава!

Ако искате да се срещнете с авторката на ”Дъщерята на Калояна” в последните дни от нейния земен живот, прочетете ”Писателката” от Владо Трифонов.

Този роман е за:

разкаянието
силата на духа
приспособимостта
любовта
отдадеността …

За компромисите, които се налага да правим през различните етапи от своя живот в полза на творчеството си, близките си, собственото си оцеляване.

Но и заради облагите и почестите.

За многото ни лица и действия, всяко от които е правилно и погрешно, справедливо и недостойно, красиво и грозно.

За цената, която трябва да платим.

Книга втора от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит.
Пътуване през времето се впуска в едно изумително предизвикателство: да разкаже историята на човечеството в чисто художествена форма и да навлезе в Историята чрез отделни истории, все едно Ювал Ноа Харари е срещнал Александър Дюма…

Този титаничен проект вълнува Ерик-Еманюел Шмит от трийсет години, стремление, което в крайна сметка проправя своя жизнен път. В сянката на останалите му текстове (романи, разкази, пиеси, есета), той работи неотстъпно, трупа исторически, научни, религиозни, медицински, социологически, философски и технически познания и едновременно с това оставя въображението си да гради силни, трогателни, незабравими герои, към които човек се привързва и с които се идентифицира.

От този синтез между интелектуална подготовка и писателски талант се ражда уникална творба, която ни води от един свят в друг през трусовете на различните култури и очертава моментите, в които произшествия, еволюции и революции променят цивилизациите. И всеки път настоящето осветлява миналото в същата степен, в която миналите времена разкриват съвременната епоха. Това невероятно пътешествие започва с потопа и продължава до наше време. Чрез любовта и битките си ключовите герои въплъщават основните исторически събития и поврати.

Всяко от осемте заглавия на това огромно издателско премеждие, се свързва с някоя основополагаща епоха в човешката история: Изгубеният рай (край на каменната ера и потоп); Врата към небето (Вавилон и цивилизацията на Месопотамия); Тъмното слънце (Египет на фараоните и Мойсей); Светлината на щастието (Гърция през IV век пр.н.е.); Ноам. Двете Царства (Рим и раждането на християнството); Мистификацията (Средновековна Европа и Жана д’Арк); Тибор. Епохата на завоеванията (Ренесанс и откриване на двете Америки); Революции (политически, индустриални и технически революции).

През XXI век човечеството достига нови върхове в науката и същевременно е на път да се раздели със здравия разум. Как е възможно да се доверяваме сляпо на фалшиви новини, чудотворни лекове и конспиративни теории? Нима вече свикнахме да живеем в свят на постистини?

Изправени сме пред смъртоносни заплахи за здравето, за демокрацията, за живота на нашата планета. Макар проблемите да са сериозни, нашият биологичен вид разполага с ефективни средства за откриването на решения: логиката, критичното мислене, теориите на вероятностите, корелацията и причинността, оптималните начини за преразглеждане на убежденията и вземане на решения в условия на несигурност… Тези инструменти на мисленето са незаменимо средство за избягване на глупостта в личния и в обществения ни живот. Те ни помагат да преценяваме рисковете, да разпознаваме съмнителните твърдения, да вникваме в озадачаващите парадокси, да разбираме перипетиите и трагичните обрати в живота си. Може би за да разберем разума, трябва да се вгледаме в неговото отсъствие.

Дали прочитът на една книга може да ни направи по-рационални? Едва ли. Може обаче да ни помогне да разберем защо сме заобиколени с толкова много ирационалност. И как да прозираме отвъд предразсъдъците, заблудите и илюзиите. Собствените и чуждите.

Ако имате нужда от лекарство за подобряване на мозъчната си дейност, по-добре прочетете „Рационалност“. По-евтино, по-забавно и по-ефективно е.

Джонатан Хайд, автор на „Праведният ум“ и други бестселъри

Стивън Пинкър (роден през 1954) е канадски психолог и автор на редица популярни книги. Той е психолингвист и когнитивист; няколко години е директор на Центъра по мозъчни и когнитивни науки в Масачусетския технологичен университет, а в момента е професор по психология в „Харвард“. Огромна популярност придобива с книгите си “Езиковият инстинкт” (1994), “Как работи умът?” (1997), “Думи и правила” (1999) и “Празната дъска” (2002).

Роден е на 18 септември 1954 г. в Монреал, Канада. Получава бакалавърска степен по експериментална психология през 1976 г. от университета „Макгил“, след което се премества в Кеймбридж, Масачусетс. През 1979 г. получава докторска степен (експериментална психология) от Харвард, след което е постдокторант в Масачусетския технологичен институт (МТИ) и най-сетне асистент отново в Харвард. От 1982 до 2003 г. е професор в катедрата по когнитивни науки в МТИ, а през 2003 г. се завръща в Харвард като професор в катедрата по психология.

Пинкър пише редица научни и популярни трудове за езика и когнитивните науки. Предмет на изследванията му са неправилните глаголи и езиковото развитие при децата (вж. усвояване на езици). Пинкър е привърженик на еволюционната психология и подкрепя възгледите на Чомски за езика, като развитие на инстинкт в еволюционния процес.

Когато изпитваме тревога, гняв, щастие, изненада – какво всъщност се случва в нас?

Много учени вярват, че емоциите възникват в конкретна мозъчна зона, провокирани от света около нас. Вълнението, че виждаме стар приятел, страхът, че ще изгубим любим човек – всяко от тези преживявания сякаш се ражда автоматично и без контрол от наша страна, изписвайки се по лицата ни, отразявайки се на поведението ни и увличайки ни напълно.

Така разбираме емоциите още от Платон. Но ако това виждане е погрешно?

В новаторското изследване „Как се раждат емоциите“ психологът и невроучен Лиза Фелдман Барет се позовава на най-новите научни свидетелства, за да покаже, че обичайните ни представи за емоциите са радикално, дори опасно остарели и ние вече плащаме цената. Емоциите не са универсално програмирани в тялото и мозъка, а са психични преживявания, които всеки от нас конструира въз основа на нашата уникална лична история, физиология и среда.

Човешките същества не зависят от милостта на тайнствени мозъчни вериги, скрити дълбоко в най-примитивните части на високоразвития ни мозък: ние сме архитекти на собствения си опит – твърди Барет, доказвайки, че играем много по-централна роля в емоционалния си живот, отколкото се смяташе досега. Нейната теория може да революционизира не само психологията, но и здравеопазването, правната система и дори самите ни представи за човешкото съзнание.

„КАК СЕ РАЖДАТ ЕМОЦИИТЕ. Тайният живот на мозъка“ постига онова, което всички велики книги могат: мислех си, че разбирам от тази тема, но тя просто преобърна всичко.

Малкълм Гладуел, автор на „Повратната точка“