Skip to main content

Регионална Библиотека "Стилиян Чилингиров" гр. Шумен

Търсене в сайта:

Въведете търсената дума/израз и натиснете "Enter"

Робин Худ, принцът на разбойниците

Добре дошли отново в Шеруудската гора, този път с автора на „Тримата мускетари“, който ще ви разкаже своята версия на легендата за прочутия разбойник. Ще разберете как Робин Худ става изкусен стрелец с лък, как се запознава с Мариан, Малкия Джон, Аления Уил и отец Тък, как е обявен за разбойник и се укрива с последователите си в Шеруудската гора, за да води война срещу барона на Нотингам.

Големият Александър Дюма-баща (1802–1870) е родом от Вийер Котре, департамент Ен, Франция. Неговият баща Томас-Александър Дюма е френски генерал и последовател на Наполеон, а майка му е Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар. Интересен факт е, че Александър Дюма-баща е квартерон: баща му е мулат, а майка му – бяла. След смъртта на Томас-Александър Дюма (тогава писателят е едва четиригодишен) липсата на средства оказва влияние върху семейството, но не пречи на малкия Дюма да се образова – той проявява афинитет към четенето от дете и прекарва времето си сред книги още от най-ранна детска възраст. През 1840 г. Дюма сключва брак с Ида Ферие, но бохемският му начин на живот, който върви ръка за ръка с не една и две извънбрачни връзки, води до няколко извънбрачни деца. Едно от тях е Александър Дюма-син (след като и той започва да пише, се налага да прибавят към името му „син“, за да разграничат единия от другия). Дюма-баща е най-четеният и продаван френски автор. Освен множеството художествени произведения, с които днес се слави, той придобива първоначалната си слава още през 1829 г. благодарение на редица свои пиеси. Дюма-баща е писал също исторически статии, есета, пътеписи, но най-известните и ярки негови творби безспорно са „Граф Монте Кристо“ (том 1 и том 2) и „Тримата мускетари“ – и двете дошли на бял свят с помощта на писателя Огюст Маке.

Седемте принципа на успешния брак

Щастлива връзка – кой не мечтае за нея? Само че знаем ли как да изградим дългосрочни отношения, базирани на взаимно уважение, подкрепа и обич? Смятаме, че когато се появи „правилният“ човек, всичко това ще се случи от само себе си. Нищо не е по-далеч от истината. Успешната връзка е преди всичко разбиране на механизмите на брака и усилия за установяване на хармонични отношения.

След дългогодишни изследвания на романтичните отношения Джон Готман описва навиците, които могат да разрушат или да съградят един брак. „Седемте принципа на успешния брак“ е най-надеждният пътеводител в света на любовните връзки, продаден в милиони екземпляри в десетки страни. Върху него стъпват както семейни терапевти, така и двойки, които искат да подобрят и заздравят отношенията си. Достъпни и същевременно проникновени, тези принципи учат партньорите на различни подходи в разрешаването на конфликтите, което им позволява да откриват нови допирни точки и да задълбочават близостта си. Готман предлага стратегии и ресурси, чрез които двойките да разрешават по-успешно всеки свой проблем, без значение дали става дума за секс, пари, работа, задължения в семейството, отношения с роднини и др.

Романтичната дългосрочна връзка остава най-големият дар, който животът може да ни предложи. „Седемте принципа на успешния брак“ не само ще ви помогне да укрепите вашата връзка, но и да внесете цел и смисъл в живота, който градите заедно.

Джон Готман, водещ учен в областта на брака и семейството, е почетен професор по психология във Вашингтонския университет, изпълнителен директор на своята лаборатория – Институт за изследване на взаимоотношенията – и съосновател на института „Готман“. В продължение на двайсет години той е носител на наградата за кариера на учен изследовател на НИМХ. Д-р Готман е автор на повече от двеста статии в професионални списания и на четирийсет и две книги, както и носител на множество престижни награди за големия си принос в изследванията на брака и семейството.

Нан Силвър е бивш главен редактор на списание „Здраве“ и съавтор на д-р Готман в книгите „Какво прави любовта трайна?“ и „Защо браковете успяват или се провалят“.

Холографската вселена

Изключително съдържателна и интересна книга, каквито твърде рядко се срещат. Десет години след публикуването ѝ нейните възторжени почитатели и яростни отрицатели продължават ожесточено да спорят – във всеки случай не е оставила никого равнодушен. Защото предлага нови възможни решения на най-големите загадки на човешкия живот и хипотези, които са по-разтърсващи, отколкото дори най-драматичните сцени в романите на Достоевски. Те не биха имали тази значимост, ако зад тях не стоеше авторитетът на двама изключително уважавани учени, създали холографската идея – физикът от Лондонския университет Дейвид Бом и неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам. Според тях вселената е просто своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия, а ние самите сме също такива миниатюрни холограми, измъчвани от смехотворни страсти и амбиции призрачни образи, прожектирани от космическа киномашина. Въз основа на този модел авторът предлага действително смайващи обяснения на редица отдавна известни, но все още необяснени и затова причислявани към сферата на паранормалното феномени като осъзнатите сънища, стигмите, инедията, чудотворните изцеления, синхроничностите, извънтелесните пътешествия, преживяванията на прага на смъртта и др.

Книгата със сигурност ще промени из основи светогледа на онези, които осмислят написаното в нея, а авторът се е постарал да ги облекчи, като е напрегнал целия си несъмнен литературен талант и е успял да представи максимално достъпно и разбираемо иначе сложната материя.

Заветът на водата

Веднага след излизането си „Заветът на водата“ на Абрахам Вергезе се превръща в абсолютен бестселър. Южна Индия, семейни тайни, пагубни страсти, целебна мъдрост и още много човешки истории, вплетени в историята на страната. Действието на романа се развива от 1900 до 1977 г. в Керала на Малабарското крайбрежие в Индия и обхваща три поколения от семейство, застигнато от зловещо проклятие: по един човек от всяко поколение умира от удавяне, а в Керала водата е навсякъде.

В началото на ХХ в. едно дванайсет годишно момиче поема с лодка, за да се омъжи за човек на четиридесет години, когото ще види за пръв път. Оттук започва удивителният живот на младата жена, през който ще станем свидетели на какви ли не промени и който е изпълнен с радост и победи, но и с тегоби и загуби. В романа няма отрицателни герои, всички психологически драми и трагедии са вместени в делничния бит и не го разрушават, както всъщност е и в истинския живот. Семейната сага е замислена като възхвала на майката, на жената и великата ѝ мъдрост и сила. И след като я прочетем, оставаме с усещането, което носим още от детството: че нашият свят се крепи именно на любовта към живота, на състраданието и съпричастността.

Написан на красив език, просмукан с тънко чувство за хумор и дълбоки чувства, „Заветът на водата“ е сред най-красивите и увлекателни романи, издавани в последните години.

Залезът

Продължение на „Параграф 22“

Джоузеф Хелър, 1992 година
В края на продължението, което току-що завърших – „Залезът“ (онази изплъзваща се нарисувана фигура отново е на обложката на американското издание, но носи официална шапка и се движи с бастун), – Йосарян все още е жив, с повече от четирийсет години по-стар, но определено съществува. „Всеки трябва да си отиде – му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. – Всеки!“ Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Съгласен съм, че Йосарян, който сега е на седемдесет години, рано или късно също ще трябва да умре. Но не от моята ръка.
Джоузеф Хелър
Из предговора към „Параграф 22″

Смирена

В дебютния си роман „Жива“ Ина Ясипова ни поведе на завладяващо дирене на мистично познание, а в „Посветена“ седем учители ни откриха тайните на нашите предци.
Ред е на „Смирена“, в която ще научите част от предисторията на героинята ? Яна и нейното предопределение…

Възможно ли е пет изключителни жени от миналото внезапно да влязат в живота на една съвременна млада дама и да го преобърнат? Възможно ли е вълнуващи писма да прескочат столетия и да стигнат по неведом път до своя получател?

Възможно ли е забравените съдби на непознати хора да повлияят на настоящето и да променят възприятията ни за света?

В романа „Смирена“ Ина Ясипова разказва една романтична история, в която сънищата се преплитат с реалността, а животът се превръща в чудо.

Кръстопътища

Още един литературен триумф на Джонатан Франзен, един от най-великите писатели на нашето време, обичан и ценен както от читателите, така и от критиката!

1971 година. Ден преди Бъдни вечер облаците над Чикаго се сгъстяват. Ръс Хилдебранд, младши пастор в либерална протестантска църква в предградията, се готви да строши оковите на отдавна втръсналия му брак, стига съпругата му Марион, която си има свой таен живот, да не го изпревари. Големият им син Клем, убеден, че знае всичко за света първокурсник, се прибира за празниците с новина, която ще разтърси баща му. Сестра му Беки, доскоро добро момиче и неоспорима красавица, се отдава на изкушенията на хипарския живот. Гениалният им по-малък брат Пери, който тайно продава наркотици на хлапетата, взема неочаквано решение да стане по-добър човек. Всеки в семейство Хилдебранд търси свободата, която близките му по един или друг начин се стремят да ограничат.

Романите на Джонатан Франзен са възхвалявани от критици и читатели заради незабравимите ярки герои и проницателния поглед върху съвременна Америка. В „Кръстопътища“ писателят с характерното си майсторство се отправя към миналото и проследява историята на две разминаващи се поколения. С жилещия си хумор и най-вече с ненадмината проникновеност той ни връща в свят, в който разпознаваме и големите дилеми на нашето време.

В „Кръстопътища“ не просто се преплитат гледните точки на пълнокръвни герои, но и се обрисува живо историята на едно семейство и една държава в съдбовен момент на морален избор.

Изумителният талант на Джонатан Франзен се крие в умението му да предава и деликатни лични детайли, и мащабни обществени промени. В „Кръстопътища“ това умение се разгръща със силата на пречистваща стихия.

Под раззелененото дърво

Когато образованата и изискана госпожица Фанси Дей и пастор Мейболд се установяват в идиличното общество на градчето Мелсток, промяната в пасторална Англия е неизбежна. С идването на пролетта разцъфва и любовта между съвсем обикновения Дик Дюи и необикновената учителка и органистка Фанси. Но за разлика от чисто синьото небе на лятото, бъдещето на тази първа невинна любов съвсем не е безоблачно, защото се оказва, че кандидатът за сърцето на госпожица Дей не е само един.

Четирите сезона преливат един в друг, за да изрисуват многопластовата картина на провинциална Англия в идиличния свят на Томас Харди. На фона на непокварените природни пейзажи и с характерния английски хумор Харди се отдалечава от безумната тълпа и ни потапя в наглед спокойното ежедневие на Мелсток през погледа на чудатите преживявания на един необичаен енорийски хор.

„Под раззелененото дърво“ не е просто любовна или коледна история. Това е разказ за промяната в порядките и традициите и неминуемото настъпване на прогреса в английското общество през XIX век.

Епохата на автократите

Най-добра книга на 2023 г. според The Economist, Foreign Affairs, The Times (UK) и Sunday Times.

Един век по-късно автократични лидери отново превземат държава след държава и разпалват кризи, а някои от тях и войни…

Путин, Тръмп, Си Дзинпин, Ердоган, Орбан – приликите между тези авторитарни лидери, доближаващи се или мечтаещи да бъдат диктатори, са много повече от разликите между тях. Как се случи така, че за кратък период от време демокрацията по света отново е в отстъпление, а агресията и милитаризмът диктуват световните събития?
Гидиън Рахман е свидетел от първо лице на възхода на повечето от тези автократични лидери и бие камбаната в тази толкова нужна и важна книга. В нея той изследва как и защо след началото на новото хилядолетие една след друга столици като Москва, Пекин, Делхи, Бразилия, Будапеща, Анкара, Рияд и дори Вашингтон се оказват превзети отвътре по наглед демократичен път, който обаче отвежда до установяване на власт на лидери със силни диктаторски наклонности. Те са националисти и социални консерватори, които у дома публично се определят като защитници на „обикновените хора“ срещу „глобалните елити“, а навън се представят като олицетворение на цели нации. И както винаги е било, насърчават създаването на култ към личността си. И най-страшното е, че тези лидери се изкачват до властта не само в традиционно авторитарни общества, но и в сърцата на либералните демокрации.
В „Епохата на автократите“ Рахман търси какво е общото в тази антидемократична вълна и разкрива какви са връзките между тези изявени автократи. В своето изследване той посочва общите теми, чрез които те създават своята пропаганда, разсъждава върху глобалните тенденции и до какви крайности могат да доведат те, ако продължават в тази пагубна за света посока.

Докато лимоновите дръвчета растат

Номинация за наградата Goodreads Choice Award за 2022.

Брилянтна, красива, въздействаща. Книгата ще остави белег на душата ви, променяйки разбиранията ви за любов, загуба, човешката способност да устоява и надежда, която побеждава всичко.

С. К. Али

Лирическата проза на Катух в комбинация с емоционалната история за първа любов безцеремонно описва цената на революцията и силата, необходима да се бориш за принципите си.

Publishers Weekly

Животът на Салама e пред нея. Обещаваща студентка по фармация, тя мечтае да направи магистратура, да се омъжи, да обиколи света и да посади по едно лимоново дръвче на всеки континент.

Животът на Салама беше пред нея. После войната ѝ отне всичко.

Сега Салама работи като доброволец в болницата в Хомс. Изгубила е майка си, баща си и брат си, а смъртта и отчаянието са навсякъде около нея. Единственият изход изглежда бягството от Сирия. И когато ужасът е напът да надвие духа ѝ, Салама среща Канан. Момчето, за което трябвало да се омъжи. С негова помощ, насред руините на една умираща държава, младата жена ще се опита да си спомни, че страхът не е всемогъщ. И че докато лимоновите дръвчета растат, надеждата никога няма да умре.