Приказката на Алексей Толстой за приключенията на дървеното човече, превърнала се в детска класика, е илюстрирана с пъстрите и мили рисунки на Виктория Кирдий, създадени специално за това издание.
Веднъж в ръцете на стария латернаджия Карло попада дърво – но не обикновено, а говорещо с човешки глас! Било нещо необичайно, разбира се, затова пък от такова дърво човек може да изработи говореща кукла и да си изкарва хляба. Но какъв калпазанин се оказва малкият дървен Буратино! В ума му, изглежда, се раждат само лудории и от лекомислие Буратино се натъква от беда на беда. Очакват го ужасни опасности, страшни приключения и удивителни срещи – ще се измъква от разбойници, ще се лекува с отвратителното рициново масло и ще се учи на добри обноски, ще бяга от Страната на глупците и ще проявява всевъзможна находчивост. И най-важното – ще успее ли Буратино да спаси приятелите си от страшния собственик на кукления театър Карабас Барабас и ще разгадае ли тайната на златното ключе?

ПЪРСИ ДЖАКСЪН, съвременният син на Посейдон, просто се опитва да завърши гимназия. Вече е спасявал света няколко пъти, като се е сблъсквал с чудовища, титани и великани. Сега младият герой е последна година ученик в гимназия „Алтърнатив Хай“ в Ню Йорк и се надява поне тя да протече нормално.

За съжаление, боговете все още не са приключили с него. Посейдон му поднася лошата новина, че ако Пърси иска да влезе в университета „Нови Рим“, ще трябва да изпълни три мисии, за да спечели необходимите три препоръчителни писма от Олимп.

Първата задача е да помогне на Ганимед, виночерпеца на Зевс, да си върне златния бокал, преди да е попаднал в неподходящи ръце. Виждате ли, една глътка от него може да превърне смъртен в бог и Зевс няма да бъде никак доволен от този резултат. Могат ли Пърси и неговите приятели Гроувър и Анабет да намерят скъпоценната чаша навреме? И ако го направят, ще успеят ли да устоят на специалната ѝ сила?

Няколко години след издаването на книгата му „Нощта на огъня” (2015), в която той разказва за срещата си с Бог в пустинята Хогар и двайсет години след началото на поредицата за различни духовности „Кръговрат на незримото” Ерик-Еманюел Шмит преживява „второ обръщане” в Йерусалим. Това се случва по време на поклонение в Светите места, направено по покана на папа Франциск. То го води до изненадващи преживявания и вътрешни промени. Моменти на благодат и братство.
Пътуването на Ерик-Еманюел Шмит започва в Назарет, заедно с други поклонници, а след това го отвежда до основните места на християнството: планината Тавор, Тивериадското езеро, Капернаум или Хълмът на блаженствата, по целия кръстен път на Христос. Но именно в Йерусалим, на Божи гроб, духовната и интелектуална вяра на Ерик-Еманюел Шмит намира своето „въплъщение”…
Ерик-Еманюел Шмит се среща и с папа Франциск. „Той ме слушаше, сякаш бях интересен. Слушането му изважда най-доброто, защото е толкова дълбоко, колкото и речта му”, споделя писателят. Трогнат и вдъхновен от срещата, започва да пише веднага щом се завръща: „Когато се случват духовни движения, в наш интерес е да ги съобщим на другите… да им говориш за себе си и да отваряш врати за тях.” Предизвикателството на Йерусалим, едно от редките места на този свят, което и трите монотеистични религии считат за свещено, е всъщност цяла поредица от предизвикателства, които са отправени към човечеството, към Църквата, както и към всеки един от нас: именно чрез откриването им и като ги приема, писателят се връща преобразен.
Удивителен е контрастът между преживяното от Е.-Е. Шмит и последните събития в Израел и палестинската територия, както и посланията, които писателят и папа Франциск отправят към света.

ЦИТАТИ:
Някои философи ограничават погледа ни като изобличават желанието като липса. Като небитие, нуждаещо се от запълване, като проявление на зейналата празнота. Аз, за разлика от тях, виждам в него пълнота.

На млади години човек си въобразява, че твори. На зряла възраст разбира, че наблюдава. На старини знае, че се подчинява.

На двайсет бях див кон, когото не успявах да овладея. На шейсет, съм все така див кон, но знам как да го водя.

Тайнственото не обитава непознатото, а непонятното.

Християнството не ни помага да мислим за немислимото, то ни приканва да се изправим скромно пред него. То смъмря съзнанието и му потвърждава онова, което подозираме: разумът не обхваща всичко и доста неща му убягват. Може би дори най-същественото…

Необикновеното може да се появи единствено в люлката на обикновеното.

Досега не съм изпитвал потребност да споделям с други убежденията си, да съм част от общност, да ритуализирам духовния си живот и още по-малко да му давам изява в общоприети, предписани, наложени отвън форми. Отглеждам една дива, особена, бунтарска, лична вяра, подчинена на собствения си специфичен ритъм и без връзка с традициите.

Парадоксът на поклонничеството: търсената от него истина не е в земята, а в небето. Дори да прилича на археологическа експедиция, то е много повече. Краката престават да стъпват тежко по твърдината; те политат на крилете на мисълта.

Не бива да бъркаме очите с погледа. Първото е материя, второто – светлина. Едното е свързано с тялото, другото – с душата. Гюла има топли кафяви очи и син поглед.

Родиш ли се израелец или палестинец, бързо избираш своя клан, защото чрез кръвта, празненствата, празниците, спомените, а понякога и чрез траура и мъката, човек се свързва с общността. Срещал съм все пак израелци и палестинци, които не приемат конфликта, взел за заложник способността им за мислене; те страдат от невъзможността да правят публично анализи, да сравняват всички за и против, да създават място за дискусии, т.е. за обмен на мнения. Омразата към другия винаги е криела една фундаментална нетърпимост – отхвърлянето на комплексното. Хората внасящи нюанси, онези, които забелязват трагедията и не я замитат под чергата с помощта на партизанщината, са в трудно положение: на тези разпнати на кръст хора им се изключва говорът и направо им се лепва етикет на антиарабски или антисемитски настроени.

Ако схващаш нещо от настоящата ситуацията в Йерусалим, значи зле са ти я обяснили.

Некомфортно нещо е ясната мисъл. Няма нищо по-лошо обаче от комфорта, който води до смъртта на другия. Мързел на радикализма и аскетизъм на умереността.

Изкуството трябва да проникне навсякъде, да достигне до всеки, то е проява на свободата. Неговият наивен гълъб, който не вярва в силата на оръжието и преживява последните си мигове, кара сърцето ми да потръпва.

Прочутият писател-пътешественик Тахир Шах по невероятно забавен начин ни разказва как сбъдва своята екзотична мечта. Весела и едновременно с това трогателна история за преселването на неговото семейство от мрачния Лондон в окъпаната от слънце Казабланка, където ислямската традиция и африканският фолклор се преплитат и нищо не е толкова лесно, колкото ви се струва…
Тахир Шах влага всичките пари, които той и жена му Рачана имат, в полуразрушен замък, необитаем повече от 10 години, наречен „Дар Калифа“ – Къщата на халифа, намиращ се в бедняшки квартал.
В Мароко се смята, че необитаваната къща привлича джинове – невидими духове, неотменна част от ислямския свят. Абсолютната убеденост на всички мароканци в тяхното съществуване пречи невероятно много на всеки план – да спиш, да ремонтираш, да ядеш.
От екзорсизъм – сложен ритуал, включващ жертвоприношение на козел, до разправии със съседи-гангстери, които се опитват да откраднат имота му, на Шах му се налага да се справи с абсолютно нова култура и всичко, което тя води след себе си.

Обучение на кучета For Dummies ви показва как да изберете правилния метод за обучение на вашето кученце, пораснало или старо куче. Независимо дали искате да научите вашия космат приятел да сяда или да подобри носенето, това практическо ръководство ви обучава да изградите отношение на взаимно уважение с вашите четирикраки членове на семейството. С постъпкова инструкция върху базовите команди, указания как да елиминирате нежелано поведение и съвети как да направите дресурата безболезнена, Обучение на кучета For Dummies е пълна с техники, които ви трябват, за да направите от вашия приятел върховно куче завинаги.

В книгата ще научите:

– инструкции за обучение стъпка по стъпка;
– научете кучето си на основни команди;
– полезен съвет за обучение за клетка;
– справяне с агресия и тревожност при раздяла;
– съвети за социализация на кучето ви;
– пазете кучето си здраво на всяка възраст;
– използвайте съвети за позитивно закрепване за успех.

Ако можете да седите на стол, можете да започнете да практикувате йога.
„Йога на стол For Dummies“ ви запознава със занимания по йога,
предназначени за хора с ограничена подвижност или пространство.

Дори и ако в живота си не сте правили йога поза, тази книга ще ви
помогне да изградите персонализирана домашна практика, която отговаря на
вашите възможности и нужди. Останете седнали, останете активни и се
разтегнете с този дружелюбен For Dummies наръчник по йога на стол.

В книгата ще откриете:
– традиционни йога асани, модифицирани като пози от седеж;
– как да изберете правилния йога стол;
– програми и планове за тренировка;
– дихателни упражнения и медитации за намаляване на стреса;
– ясни описания на правилната техника и положение на стола.

Д-р Лари Пейн е председател на Международната асоциация на йога
терапевтите. Той основава Международният йога и здравен център „Самата“ и
е автор на „Йога след 50 For Dummies“.

Справете се с прекомерната употреба на технологиите и преоткрийте балансирания живот

Ако се опитвате да разгърнете пълния си потенциал в реалния живот, може би страдате от пристрастяване към интернет – и не сте сами. Съвременната технология на екраните се докосва до схемите за възнаграждение на мозъка ни, като държи в зависимост нас (и нашите близки). Добрата новина е, че можем да разберем и да излекуваме този често срещан проблем с психичното здраве. Тази книга ви дава основни познания за пристрастяването, включително за невробиологията на причините, поради които всички ние и нашите деца сме податливи. Ще научите как да разпознавате, управлявате и лекувате пристрастяването към интернет и как да насърчавате здравословен и устойчив начин на живот в нашата дигитална епоха.

Най-прекрасната история, писана някога за легендарната Атлантида – „Изгубеният континент“, – е епична фентъзи сага за последните дни на обречената земя, която съчетава елементи от мита, разказан от Платон, с по-ранния мит за всеобщия потоп и възстановяването на човешката раса.

На върха на своята мощ и слава, Атлантида няма равна на себе си. Тя е създала обширни колонии в Египет и Централна Америка, а могъщата ѝ флота патрулира из моретата. Жреците на царството насочват стихийните сили на вселената и могъщ монарх управлява от изумително красив град от дворци, пирамиди и блестящи храмове, струпани около свещена планина.

Могъщата Атлантида обаче започва да запада. Хората ѝ стават слаби и покварени, а много от тях живеят в мизерия. Бунтът е във въздуха и пророчествата за гибел отекват.

Когато се завръща след дългогодишно отсъствие в родната си земя, благородният жрец воин Девкалион е ужасен от очевидния ѝ упадък, причинен от царуването на новата императрица. И разбира, че ако иска да спаси народа си, ще трябва да се изправи срещу нея в титаничен сблъсък, който скоро ще разтърси цялата цивилизация.

Архитектурата не е само материалната, видима форма, но и вложените в нея идеи и съдържание. Тя е изкуството, което отразява в най-голяма степен идеологическите парадигми на обществения строй или епохата, в която е създавано

Ето защо паметниците от миналото са може би най-важното свидетелство за процесите и настроенията както в обществото, така и в личността на конкретния творец, вписващи се в идеологическия императив на стила (или канона), или обратното – противопоставящи се на обективния ход на развитието.

Част от въпросите, които книгата на д-р арх. Вихрен Бакърджиевтърси отговори:

Какво трябва да знае днес един съвременен практикуващ архитект за историята на своя занаят – строителното изкуство?
Какво е за нас днес архитектурата?
Какво е тя за тези, които я създават?
А за тези, които я обитават и възприемат със сетивата си?
Кое трябва днес да доминира – технологиите, функционалността или художественият изказ?
А как е било в миналото?
Как в наши дни се осъществява синтезът с другите изкуства?
Как техническото (инженерно) познание трябва да взаимодейства с чисто художествения процес на пространствено конструиране?
Как се e развивала самата архитектура в художествен и инженерно-технически аспект и какви промени предизвиква това развитие в професионалния профил на тези, които са призвани да я творят?

Д-р арх. Вихрен Бакърджиев е главен асистент в катедра „История и теория“ на Архитектурния факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, където преподава „Основи на проектирането“ и „Изобразителни средства“ в архитектурата. Той е практикуващ архитект, автор на множество реализирани сгради и градоустройствени разработки в Русе и София. От 2003 г. до днес е лектор в дисциплината „Съвременни явления в архитектурата“.

През 2010 г. защитава докторска дисертация на тема „Рационалност и експресия в германската архитектура от периода на модернизма“. От 2019 г. е лектор и в дисциплината „История на архитектурата на XIX и XX век“. През 2003 г. излиза от печат преводната му книга „Тенденции в съвременната архитектура“ с автор Ян Цейка. Автор е на повече от 20 научни публикации в специализирани архитектурни издания.

Сантиментални, романтични и лирични трогателни истории от творчеството на трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн. Разкази и новели със задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота.

Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция.

Най-значимите му творби са повестите „Село“ (1909 – 1910), „Суходол“ (1911), които образуват своеобразна дилогия, обединена от обща тема – съдбата на Русия и руския национален характер. Последната му художествена книга „Тъмни алеи“(1943) е смятана за най-четения сборник с къси разкази в Русия през 20 век.

Антон Павлович Чехов (1860–1904) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896 година, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.

Александър Иванович Куприн (1870–1938) е руски писател, пилот, изследовател и пътешественик. Едни от най-известните му творби са „Молох“ (1896), „Олеся“ (1898), „Дуел“ (1905), „Суламит“ (1907), „Гранатова гривна“ (1911) и пр. Владимир Набоков го нарича „руският Киплинг“ заради историите му за пътешественици-изследователи.

През живота си Куприн пробва много и различни професии – офицер, цирков артист, църковен певец, лекар, ловец, рибар и други. Неговите ранни къси разкази, в които често се говори за коне и други животни, са пропити с любов към живота във всичките му измерения. Бързо печели популярност след като Толстой го провъзгласява за достоен приемник на Чехов. За връх в неговото творчество е определян шпионският разказ „Щабскапитан Рибников“ (1906).