Красив и непокорен роман за бунта, табутата, насилието и еротизма, както и за необикновената метаморфоза на душата.

Преди да започнат кошмарите, животът на Йонгхе и съпруга ѝ е обикновен и до голяма степен предвидим. Но сънищата – натрапчиви картини с кръв и жестокост – я измъчват и в крайна сметка я принуждават да се откаже от консумирането на месо. Този малък акт на независимост поставя край на обикновения семеен живот и начало на гротескни събития у дома. Съпругът ѝ, сестра ѝ и нейният мъж напразно опитват да възвърнат контрола си върху Йонгхе, докато тя отстоява избора, превърнал се в свещен закон за нея. Скоро опитите им стават отчаяни – те подлагат първо ума, а после и тялото ѝ на все по-натрапчиви и извратени посегателства. Така успяват да подтикнат Йонгхе в странно и опасно отчуждение не само от близките ѝ, но и от самата себе си.
Призната от критици по целия свят и сравнявана с творбите на Кафка, Вегетарианката е мрачно-алогичен разказ за властта, манията и борбата на една жена с оковите на насилието извън и вътре в себе си.

Моменти от историята, която не се е случила…

В продължение на 1400 години и на шест континента (Австралия, извинявай!) „Невъзможната история“ разглежда ключови моменти от историята, ако нещата бяха протекли по друг начин. Резултатите са ту странни, ту смешни, ту трагични… и винаги завладяващи. Представете си един свят, в който… Хитлер изгражда хилядолетен Райх, Колумб е прогонен от Америка от конни рицари, Робеспиер обезглавява Октавиан, империята на инките има военновъздушни сили, Джими Картър натиска бутона. Тези смели нови светове са просто нашият собствен, познат свят – ако нещо дребно се беше случило по друг начин. Всички ние сме на един слон разстояние от мира в Близкия изток, на един нож разстояние от ядрен Армагедон.

Тази книга разглежда двадесет ключови моменти в историята, пита какво би станало, ако… и изважда съпротивляващите се и крещящи отговори на светло. Историята – фактическата и алтернативната – никога не е била толкова забавна. Вихрено пътуване през историята, която никога не се е случила, но е могла да се случи.

„Искрено завиждам на всеки, стъпил за пръв път на Антарктида. Най-студеният, най-ветровитият, най-високият и най-пустинният континент на Земята неудържимо привлича хората през последните два века от човешката история. Всеки, стъпил на суровите ледено-каменни брегове с мързеливо изтягащи се тюлени и тромаво поклащащи се пингвини, които ловко се гмуркат в леденостудените и кристалночисти води. Там властват космически студове и ураганни ветрове, феерия от цветове в играта на слънчевите лъчи, безкрайните снежни простори и ледени скулптури сякаш са изваяни от ръката на невидима вълшебница. Магия властва над този далечен южен континент, наречен Антарктида. Той е предизвикателство за човешкия дух, който е дръзнал не само да го завладее и опознае, но и да съхрани красотата му за бъдещите поколения.

…

Пътуването до Края на света започва от летище София и ден след ден читателят преживява премеждията на малката група от 23-тата Българска антарктическа експедиция през Буенос Айрес, Пунта Аренас и къщата на Инес, военните самолети „Херкулес“ и испанския океанографски кораб „Есперидес“ до пристигането на полярната ни база „Св. Климент Охридски“. Необичаен екзотичен маршрут, описан живо, пъстро, с постепенно нарастващо нетърпение и очакване на срещата с мечтаната Антарктида.“

Проф. д-р Христо Пимпирев

Врящото гърне е историята на един парижки четириетажен дом и на неговите обитатели: Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото; сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, само и само за да се сдобият със заможни съпрузи; собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник – все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно. Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, сред които на първо място страстта към парите и към властта, която те осигуряват. Този дом, тази кухня на парадните салони, представлява всъщност истинско врящо гърне на интриги, клюки и пороци, представено от гения на Зола с жестоко откровена убедителност.

През 1955 г. Борис Пастернак завършва своя монументален роман „Доктор Живаго”, който обаче е забранен за публикуване поради двусмислената позиция на автора към Октомврийската революция и последвалите промени в живота на страната. През 1957 г. ръкописът е пренесен зад граница и издаден от италианското издателство „Фелтринели”. През 1958 г. Пастернак е отличен с Нобеловата награда за литертура, която поради политически натиск е принуден да откаже. Скоро след последвалата унищожителна кампания срещу „антисъветския” роман и „предателството” на неговия автор Пастернак умира в Переделкино.

В Съветския съюз „Доктор Живаго“ е издаден посмъртно едва през 1988 г.

Романът „Доктор Живаго”, писан в продължение на цяло десетилетие (1945–1955), обобщава творческия опит на писателя и е реализация на замисъла му да създаде мащабно произведения за Руската революцията (1917) и Гражданската война, за съдбата на руската интелигенция на фона на историческите катаклизми в Русия от началото на XX век до Отечествената война. Обръщайки се към прозата, Пастернак създава сложна картина на нравствения и духовния живот на епохата и се докосва до съкровени аспекти на човешкото съществуване: тайнството на живота и смъртта, вярата, вкоренеността на личността в културата и в неизбежния ход на историята, ролята на изкуството в преодоляването на дисхармонията, която пораждат войната и революцията в битието на човека.

По думите на акад. Лихачов „Доктор Живаго” е и поетическа изповед, „лирическа автобиография”, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето поколение.

ИРОНИЯ. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата „истина“ е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С Донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. Тя принадлежи на романа като изкуство. Иронията = начинът да покажеш двусмисленото. (Из „Осемдесет и девет думи“)

Прага, този драматичен и болезнен център на западната съдба, бавно се отдалечава в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала. Тя, първият университетски град на изток от Рейн, през XV век сцена на първата голяма европейска революция, люлка на Реформацията, град, причинил избухването на Трийсетгодишната война, столица на барока и на неговите безумия, тя, която през 1968 година напразно се опита да ориентира на запад внесения от студа социализъм. (Из „Прага, една изчезнала поема“)

Сюрреалистичен и възхитително чудноват, „Слуховият рог“ е апокалиптичен роман за мистериозен старчески дом и за енергичната 92-годишна Мариан, която е отведена в него от нетърпеливото си семейство. Там тя се сблъсква със странни ритуали, палави монахини, левитиращи абатиси, звероподобни хора, човекоподобни животни, замесва се в търсенето на Светия Граал и планира бягство в Лапландия с плетена палатка… Романът на забележителната сюрреалистка Леонора Карингтън (1917-2011 г.) е вълнуващо пътешествие, изпълнено с хаплив хумор и абсурдни ситуации.

„Това е необикновена сюрреалистична история – забавна и ужасяваща, която всеки трябва да прочете.“ Олга Токарчук

„Четенето на „Слуховият рог“ ни освобождава от мизерната реалност на дните ни.“
Луис Бунюел

„Един от най-оригиналните, радостни, удовлетворяващи и тихичко визионерски романи на ХХ век.”
Али Смит

„Тази книга е толкова вдъхновяваща… Обичам нейната освободеност, хумор и това, че тя сама измисля законите си.”
Бьорк

Един баща. Един син. И една страдаща планета.

Астробиологът Тео Бърн търси живот в Космоса и отглежда сам деветгодишния си син. Робин е високоинтелигентен, свръхчувствителен и влюбен в природата. Но е на път да бъде изключен от училище, защото е ударил приятел. Въпреки натиска от училищните власти Тео отказва да лекува сина си с психоактивни лекарства и избира експериментално лечение, което би могло да помогне на момчето да контролира емоциите си – с помощта на покойната му майка…

„Недоумение“ рисува язвителен, мрачен портрет на един разпадащ се свят: екологичният колапс е неизбежен в близко бъдеще, демокрацията се сгромолясва, а въоръжени частни милиции патрулират за „неидентифицирани чуждестранни нашественици“. Роман алегория за изолацията, самотата и загубата, който поставя смели въпроси за състоянието на нашия свят и за кумулативните ефекти от грешките ни.

Едновременно трогателно и изящно написано.
В. „Дейли Телеграф“

Написан през 1954 г., романът чака своята среща с читателя близо седемдесет години и вижда бял свят благодарение на приемната дъщеря на писателката Силви Льо Бон дьо Бовоар. Авторката го смята за прекалено личен, за да бъде публикуван приживе. Това е романизираната история на пламенното приятелство между Силви (Симон) и Андре (Заза) и на борбата им за правото на избор в живота и любовта в задушаващата атмосфера на общество, закостеняло в отживели времето си правила и условности. Това е борба срещу консервативните социални ценности, борба за равенство между половете и срещу вкореняваните от детството сексистки предразсъдъци.

В известен смисъл „Неразделните“ е ключ към цялостното творчество на голямата френска писателка. И никак не е чудно, че с публикуването си през 2020 година веднага се превръща в световно литературно събитие.

Ана е умно петнайсетгодишно момиче с богато въображение и изострена чувствителност към заплахите пред заобикалящия я свят. Малко преди шестнайсетия й рожден ден обаче започва да й се струва, че сънищата и виденията й са й изпратени от друго време, и даже от друга реалност. Щом заспи, се превръща в собственото си правнуче ? Нова, момиче като нея, загрижено за измиращия жив свят.

През 2082 година планетата изглежда по различен начин – редица екосистеми са унищожени, хиляди растителни и животински видове са изчезнали. Нова обвинява прабаба си, че не е сторила нищо, за да спре унищожението на планетата, но бъдещето все още не се е случило и баба и внучка получават шанс да променят хода му и да помогнат на природата и човечеството.