Skip to main content

Регионална Библиотека "Стилиян Чилингиров" гр. Шумен

Търсене в сайта:

Въведете търсената дума/израз и натиснете "Enter"

Автор: Vania Borisova

Изложба живопис „Цветни момичета”

Изложбата представя петдесет и пет платна масло, акварел и акрил на двадесет участнички в ателиетата за възрастни на Арт школа „Чифлигарови”.

И за дамите, с различни професии, но обединени от любовта си към изкуството, и за техния ръководител – арт педагога Светла Чифлигарова, рисуването е както удоволствие и изява на таланта, така и арт терапия и възможност за себепознание.

Платната, прерисувани картини или рисувани по въображение, от натура или снимки, могат да бъдат разгледани в Изложбена зала на библиотеката до 13 януари 2023 г.

Нощта

Една от най-разтърсващите книги за Аушвиц!

"Никога няма да забравя тази нощ, първата нощ в лагера, която превърна целия ми живот в една дълга нощ..."

Роден през 1928 г. в град Сигет, Северна Румъния, Ели Визел e едва петнадесет годишен, когато е депортиран заедно с цялото си семейство в Аушвиц, където загиват майка му и по-малката му сестра, а след това – в Буркенау, където губи и баща си.

„Нощта“ е разказ за спомените му, за раздялата и загубата на семейството, лагерите, глада, студа, побоите, мъченията и чувството на срам, че е оцелял, а баща му не е. Книга за чувството на вина на оцелелия, притча за бащата и сина, за жертвоприношението и съмненията в съществуването на Бог, който е позволил да се случи всичко това.

Носител на „Нобелова награда за мир 1986“.

Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване

„Автографът“ е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели…

През последните десетилетия на XIX-ти и първите на XX-ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии – явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели.

В завършения си вид книгата „Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване“ се превърна в своеобразен подстъп към онагледяване на пътя, който изминава автографът в българската литература от XIX век до наши дни.

В този смисъл пред читателя е книга с характера на своеобразна „антология“ – в изложението се вписват прояви с дарствени текстове от Възраждането (около 80-85 на брой), от следосвобожденско време (над 50 на брой), над 700 – свързани с литературния живот от втората половина на XX-ти и началото XXI в. Намират място и кратки статии, посветени на отделни автографи сред тях (от Хр. Ботев, от Сава Доброплодни и Васил Ст. Берон, от д-р Кръстев…); както и „извадки“ от онова, което са оставили отделни писатели…

Наполеон за Наполеон

През времето на шестгодишното си заточение на остров Света Елена, от Ватерло смъртта си през 1821 г., Наполеон диктувал на генералите, придружили го в неговото изгнаничество, своите мемоари, бележки, писма и военни коментари. Впоследствие той ги редактирал собственоръчно.

Наполеон използвал годините на своето пленничество, за да обясни писмена форма мотивите, убежденията и съмненията, определяли неговите действия; да анализира своята стратегия, трансформирала Френската революция в Първата империя, както и тактиката с която той превръща своята Велика Армия в инструмент за завладяването на Европа. Той описва своето достойнство, но бедняшко детство на Корсика, започнало през 1769 г. в Аячо. Отбелязва постъпването си на 10-годишна възраст в Бриенското военно училище и разказва за своя младежки ентусиазъм към Революцията, помрачен от Терора, на който става свидетел.

Произведен в бригаден генерал на 24 години, след падането на Робеспиер Наполеон е арестуван и затворен, впоследствие освободен благодарение на добрите връзки на семейството. Низвергнат и с мизерни доходи, той планира да предложи военните си услуги на султана в Турция, когато роялистите в Париж обсаждат Конвента. Намесата на Наполеон ликвидира бунта, след което той е възнаграден с поста главнокомандващ на Вътрешната армия. Това събитие отваря пътя на кариерата му на пълководец и на неговия възход към властта.

Съставителят на настоящата книга Съмърсет де Шер е включил най-интересното от трите тома материали, диктувани от Наполеон на Света Елена, както и от неговите четиритомни „Мемоари“, издадени през 1823 г.

В интерес на достоверността разказът се води в първо лице, вместо, както е в оригиналния текст, в трето. Резултатът е завладяващо повествование, описващо живота на Наполеон с негови думи, от детството му на Корсика до поражението при Ватерло през 1815 г. Тук могат да се прочетат лични и интимни подробности, като проблемите с братята и развода с Жозефин, примесени със сведения за въстанието на Тусен – Лувертюр или отстъплението от Москва. Близо 100 подбрани репродукции превръщат книгата в детайлна и богато илюстрирана автобиография на един от най-знаменитите персонажи на световната история.

Съмърсет де Шер (1911-1995) е известен писател и експерт, автор и трудове за Наполеон и Цезар, редактирал Наполеоновите мемоари за изданието от 1945 г. и „Коментарите“ на Юлий Цезар през 1951 г. Първата му авторска книга „Неизбежна буря“ излиза през 1930 г., докато той е още студент в Оксфорд. „Наполеон за Наполеон“ отбелязва неговата 60-годишна литературна дейност.

Кой цивилизова древните гърци

Наследството от високоразвитата древноевропейска култура.

"Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?"
Харалд Харман

Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на неговия европейски клон със седалище във Финландия. Автор е на повече от 50 книги, много от тях преведени на над десет езика. Той е носител на редица награди, в това число „Prix logos“ (Франция, 1999 г.), „Premio Jean Monnet“ (Италия, 1999 г.) и „Plato Award“ (Великобритания, 2006 г.). Понастоящем се занимава с проучвания в областта на археомитологията, историята на културата, изследванията на Античността и контактната лингвистика.

Приют за щастливи

„Приют за щастливи“ – любов, лудост, дворцови балове и надигащият се в Европа фашизъм.

Романът е трета част – след „Войната свърши в четвъртък“ и „Не умирай вместо мен“ – от четирилогията на Неда Антонова „Памет“ – една романтично-героична биография на българския народ от Възраждането до 30-те години на ХХ век.

Годината е 1923-та. Плевен. Лятото на терора след потушеното Юнско въстание.
Те са двама: майка и син Рогозанови.
Ясен е студент правист, загубил разсъдъка си по време на инквизициите в мазето на плевенската казарма.
Сияна – красива и богата дама, залутана в лабиринта на въображаемата и реалната си любов – е поразена от своя трагичен майчински жребий.
И двамата търсят спасение извън България – в психиатричната клиника на д-р Мун край Женева – един истински приют за щастливи, побрал богати несретници от целия континент.
Но спасението и на двамата се оказва отново в България. Защото убежището на душите ни е не място, а време – времето, в което сме осъдени да живеем.
На пръв поглед романът има щастлив край. Щастлив ли?

Памет за Иван Карадочев

Интелектуалец, ерудит, философ, човек на литературата с аристократична осанка, човек, който умее да цени думите, мярка и величина в литературните чествания и конкурси, част от творческата бохема на Шумен, витален, широкоскроен човек с ярка индивидуалност, любящ приятел – такъв Иван Карадочев остава в паметта на своите колеги, приятели и близки, които една година след неговата кончина се събраха в библиотеката, за да почетат паметта му.

За човека, литературния критик и общественика Иван Карадочев разказва и представеният във вечерта филм на Симеон Идакиев „Мъдрецът и прошката”, а памет за литературното му дело е книгата „За литературата, живота и всичко останало”, събрала текстове за и от именития ни съгражданин.

Отец Дончо Александров представя третата си книга

Изданието е със заглавие „Светлината на живота” и включва над тридесет есета, посветени на теми като щастието и позитивното мислене, милосърдието, богатството и бедността, лайк манията, страха и вярата, молитвата, смисъла на поста, служението, общението и взаимността, възкресението и прераждането и др. Целта на автора е да провокира интереса не само по-близо стоящите до християнската проблематика, но и онези, които са по-далеч от нея, но желаят да научат повече за вярата и да обогатят общата си култура. Отец Дончо Александров е предстоятел на храм „Св. Атанасий” във Варна, но служи и в храм „Успение Богородично” в града и от двадесет години изнася публични беседи на християнска тематика. Инициатор, създател и редактор е на сп. „Амвон”, в. „Православен глас” и детското списание „Камбанка”, издавани от енорията при храм „Св. Атанасий”. През годините е сред водещите на рубриката „Път към храма” в програмата на Регионалния телевизионен център на БНТ във Варна, както и водещ на рубриката „Амвон” на Телевизия „Черно море” и чест гост в рубриката „Неделна проповед” на Радио Варна. Автор е и на книгите „170 години храм „Св. Атанасий” – Варна” и „Жажда за вяра”, както и на множество статии, публикувани в периодичния печат и онлайн платформи.