Днес, 4 юли, от 17:30 ч. творческо обединение „Арткъща“ ще открие в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ колективна изложба, посветена на паметта на проф. Ростислава Тодорова-Енчева и на 50 години от рождението ѝ.

„Арткъща“ съществува от около тридесет години в рамките на Дружеството на художниците в Шумен, а предстоящата изложба ще е първата проява на обединението след пандемичната COVID ситуация от 2020-ра. Свои творби в експозицията ще представят Бехчет Данаджъ, Благомир Папазов, Бранимир Боянов, Бранимира Тодорова, Валерий Желязков, Красимир Арсов и Петър Димов. Ще бъдат експонирани и творби на проф. Ростислава Тодорова-Енчева, която бе част от творческото обединение.

Предстоящата изложба ще представи най-новите живописни пана на шуменския художник, известен и с работата си в областта на художественото пространствено оформление, на релефа, графичния дизайн и рекламата.

Радослав Ценов е автор на повече от двадесет самостоятелни изложби и участник в множество национални и регионални експозиции и пленери, както и в колективни изложби в Турция, Румъния и Сърбия. Носител е на отличия от национални експозиции, на награди за художествено пространствено оформление и реклама и на Наградата на Шумен за живопис (1989 г.) и за приложно изкуство (2017 и 2023 г.), а негови творби са притежание на частни колекции в Австралия, Сингапур, Франция, Норвегия и много други страни. Член е на Международната асоциация за пластични изкуства към Юнеско, на Съюза на българските художници и на експертния съвет за приложни изкуства към него, на Художествения експертен съвет към Община Шумен и Дружеството на шуменските художници.

Изложбата „Опит за летене“ ще гостува в Изложбена зала на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ до 13:00 ч. на 4 юли.

Национална библиотечна седмица

Среща с автограф с Магда Борисова и последната ѝ книга „Принцеса Магда и тайната на приятелството“

Проф. Добрин Добрев представя  „Златоструй“, кн. 29 с участието на проф. Младен Енчев, Станчо Пенчев, проф. Евдокия Борисова, Татяна Карова, Кънчо Енчев

В двадесет и четири пана изложбата представя етапите в развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата, промените им като писмени системи и ролята им в културната история на славянските народи, а идеята е осмислянето на славянската азбука като културен феномен в съвременното общество. Експозицията разкрива още ключовото място на Първото и Второто българско царство в оформянето на кирилицата като общославянска писмена система през Средновековието, както и значението на писмеността за съхранението на националната идентичност и културното взаимодействие между славянските народи.

Автор на изложбата, която е съвместен проект на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“, е проф. дфн Вася Велинова; консултанти са чл. кор. Аксиния Джурова и проф. д-р Казимир Попконстантинов.

Изложбата гостува в Шумен в рамките на инициираното от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан честване на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност и ще може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката на 3 май. Експозицията ще открият вицепрезидентът на Р България Илияна Йотова, кметът на община Шумен проф. Христо Христов и директорът на шуменската библиотека д-р Росица Добрева.

Поводът за написването на „Моят любовен август. Едно пътуване до ръба на живота“ е тъжен – свързан е с тревожната статистика, според която всеки ден едно дете в България прави опит за самоубийство и 5% от тези опити завършват с трагичен край. Случаите сред подрастващите на желан травматизъм, на дрога и всякакви други начини на бягство от живота тук и сега нарастват лавинообразно, но ние като че ли упорито избягваме въпроса защо децата ни не харесват живота си, защо бягат от него? Романът на Неда Антонова по един неповторим и завладяващ начин търси отговора на този въпрос и извиква размисъл върху предизвикателството да запазим така важното доверие в отношенията си със своите деца; да направим така, че те да ни доверяват своите въпроси за влюбването, успеха, доверието, смъртта и всичко онова, което ги терзае, а ние да можем да им дадем упованието, което крепи ума и дава криле на красивите ни човешки стремления.

Добрите книги имат своите значими послания. Голямото послание на „Моят любовен август“ изрича главната героиня на романа Миа: „Животът е един за всички, но не за всички е еднакъв. Всеки човек има своя лична причина да бъде жив. Важното е навреме да проумееш причината си и да я следваш с вяра и  с отговорност към своята собствена роля на Земята…“

Неда Антонова е автор на няколко стихосбирки и пиеси, на повече от двадесет романа и на есеистичната книга „Пепел от мислеща тръстика“. Прозата й в голямата си част е сюжетно свързана със събития от българската история, но след „Царица Елеонора Българска“, „Баладата. Любовта на Ботев и Венета“, „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“, „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски“, „Елегия. Когато баща ти е цар“ и много други, Неда Антонова пише последните си два романа – „Плодовете зреят нощем“ и „Моят любовен август“, с които изгражда своеобразен творчески мост към съвремието ни и неговите големи теми. Написаното от нея заслужено се радва на особен интерес и е основание писателката да е приемана от читателите си като будител и мъдрец на своето време, основание и за множеството награди, с които е удостоена у нас и в чужбина. Впечатляващо е, че тя е единствената жена, носител на литературната награда „Златен меч“, а нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски език.

Именитите българки гостуват с представяне на книгата „Бележити жени на/за България“ и стихосбирката „Сидхарта-Буда, събуди ни!“.

Катя Зографова е известен наш писател и литературовед; автор на стотици публикации с фокус върху българската култура в периода 20-40-те години на ХХ в. и на много книги за именити личности на България, сред които „Хроники на Вазовия род“, „Многоликата българка“, „Знаменити, забравени и забранени“ и др. „Бележити жени на/за България“ е най-новата ѝ книга от поредицата. Към настоящия момент Катя Зографова е главен уредник на къща музей „Никола Й. Вапцаров“, а през годините е била директор на Националния литературен музей, както и консултант на документалните филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“, литературните места на София и много други. Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, английски, полски и др. езици и са отличени с множество награди, сред които международната награда на Панаира на книгата в Ниш, националните награди „Блага Димитрова“ и за литературна критика „Нешо Бончев“, златна монета „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност и др.

Анна Мария Петрова-Гюзелева е актриса с участие в над петдесет игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция и САЩ; журналист – сътрудник на БНТ, RАI, TВ La 7 и Mедиасет Италия; хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България; основател и управител на продуцентската къща „Adria Film International“; учредител на биенале „Артемидия“ за българо-италианско културно сътрудничество и президент на създадената от нея фондация „Никола Гюзелев“. Автор е на седем, издадени на български и италиaнски език стихосбирки, последната от които е „Сидхарта-Буда, събуди ни!“. 

През годините Нешка Робева е състезател, а след това треньор по художествена гимнастика и хореограф, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор. През 1969-та става вицесветовна шампионка по художествена гимнастика, а като старши треньор на националния ни отбор през 1976-1999 г. е известна с новаторския си стил на работа и с върховете, на които извежда българската художествена гимнастика.  За почти 25 години треньорска работа възпитаничките й завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски и 2 вицеолимпийски титли. Тя е единственият треньор в света, който на поредица световни първенства подготвя наведнъж по няколко световни шампионки, а елементи от съчетанията на нейните момичета се копират от конкурентките им в продължение на дълги години. За изключителните си постижения Нешка Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. През 2000 г. Робева създава трупата „Нешанъл арт“, с която представя съвременни интерпретации на българския и балкански фолклор. Постановките на трупата са със стотици представяния у нас и в чужбина – Бродуей, Сингапур „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия и др.

Събитието се осъществява по инициатива на Славянско дружество „Васил Друмев” в Шумен и с подкрепата на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”.

Изложбата гостува до 25 април.

Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен. Дъждът има едно уникално качество – да пречиства земята, и идеята ми беше да позволя на дъжда в моята книга да пречисти душите на героите, да изиграе ролята на катарзис за тях.

Това казва Кармен Мишу за най-новия си роман, който описва събития от епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него, без обаче да е исторически роман в класическия смисъл на жанра. „Дъжд“ е не толкова роман за Освобождението и патриотизма, свързан с тази епоха, колкото разказ за обикновения човек, докоснат от свещената освободителна идея.

Кармен Мишу е родена във Видин. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град, а по-късно – медицина в Букурещ и фармация в Констанца, Румъния. Владее пет езика – френски, румънски, английски, руски, а също и гръцки, защото по бащина линия е с гръцки корени. Казва, че това ѝ помага да не се чувства чужда на нито едно място в света, още повече че обича хората и общуването с тях. Определя себе си като мечтател и реалист, покорен от историята, а най-голямото доказателство за това са книгите ѝ – сборника с разкази „Синият фургон“ и романите „Балканска сага“, „Нестинарка“, „Тангра и неговият син“ и най-новия – „Дъжд“. Историите, които разказва във всички тях, са като нейната лична история – вдъхновяващи, истински, докосващи ума и сърцето; такива, каквито би могъл да сътвори единствено човек, за когото писането е начин на живот. 

За автора

Силвия Ненова е майка на две деца, журналист и психолог, търсещ отговорите на наболелите въпроси, свързани със здравето и живота на децата в новото дигитално време.

За книгата

Силвия Ненова: Дигиталният свят може да бъде едновременно чудесен и опасен за децата. Съвременните поколения се раждат с технологиите, идват, подготвени за тях, и пристрастяването им към цифровия свят е факт. Мозъкът на едно дете, което стои пет-шест часа пред компютърна игра, се променя морфологично и родителите трябва да се опълчат срещу това. Много от тях обаче не осъзнават, че новият свят изисква отказ от старите мисловни модели, и нямат решение относно начина, по който могат да контролират екранното време на децата си. От друга страна, цифровите технологии безспорно имат и полезно влияние по отношение на образователното и личностно развитие на подрастващите.

Идеята на книгата е да ни помогне да се издигнем над дигиталната мъгла, за да успеем по-лесно да видим добрите  и лошите влияния на дигиталните постижения. Тя разказва какви са скритите механизми зад зависимостта от технологиите; как безкрайните часове пред екрана влияят на мозъка, емоциите и морала на децата, т.е. на тяхното бъдеще, и какви са простите, но ефективни начини да предпазим подрастващите от негативните влияния на цифровия свят, без обаче да ги изолираме от модерните технологии и от възможностите, които те предоставят за тяхното развитие и успехи. Сред темите в „Дигитални зомбита“ са още онлайн тормозът, фалшивата информация, кибератаките, дигиталната грамотност – умение, които ще е от най-голяма важност за подрастващите утре. На първо място обаче целта на книгата е да ни помогне да осъзнаем в какъв свят живеем,  какво ни се случва, кой ни го причинява и защо и тук не става въпрос за конспирация, а за осъзнаване на реалностите. 

Събитието се организира по проект към Министерство на културата, Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024-2025 г.