Изложбата е на младата шуменка Кристина Кумбилиева и представя двадесет и осем портрета, вдъхновени от природата и женската красота и рисувани със средствата на дигиталните технологии основно по фотографии, но с допълнителна компютърна обработка, за да се гарантира доброто качество при отпечатването на произведението.
Към настоящия момент Кристина Кумбилиева е студент в магистърската програма „Педагогика на обучението по визуални изкуства – живопис” на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, а „Open mind” е първата й самостоятелна изложба.
Дигиталните портрети на Кристина Кумбилиева могат да бъдат разгледани в Изложбена зала на библиотеката до 28 януари.
Това внушително томче съдържа над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“, която Умберто Еко (1932-2016) списва във в. „Еспресо“ от 1985-а. Върху злободневието и актуалността той гради своите размисли, понякога странни и стряскащи, друг път иронични и забавни, ала неизменно нестандартни и оригинални. И така съставя същинска енциклопедия на историческите корени, настоящето и бъдното на съвременния свят във всичките му измерения – политическо, идеологическо, социално, технологично, медийно, конспиративно, митотворческо, културно, духовно, верско, екзистенциално… Лебедова песен, достойна за един ерудит, философ, прозорлив мислител и завладяващ разказвач на истории с находчив ум и неизчерпаемо чувство за хумор.
Неслучайно заглавието е Pape Satan Aleppe. Мнозина тълкуватели са се опитвали да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия „Ад“, но никой не е успял докрай. Какъв по-подходящ надслов за хрониките на днешното течно общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност.
Тази книга е плод на търпелив изследователски труд, чието начало бе поставено през седемдесетте години, когато подготвях докторската си дисертация във Висшия институт по социални науки на тема Българското възраждане и Западът. Това бе първата ми среща с Александър Екзарх, моя колкото далечен, толкова и митологизиран прапрадядо. Оттогава насам единствената ми амбиция бе да развенчая този мит и да разбера по-добре какво е направил и с какво е допринесъл за изграждането на своята собствена страна и защо именно той е представител на една оригинална тенденция в Българското възраждане.
В същото време тази книга няма претенцията да преосмисля онова, което за удобство е прието да се нарича Българско възраждане. Но как да разкажеш един такъв живот, без да повдигнеш някои въпроси? Може ли да се използва терминът Българско възраждане, без да се поеме рискът да се утвърди оригиналният възглед, че след продължителен период на мълчание българите се появяват отново такива, каквито са били? Трябва ли да предпочетем думата пробуждане, чийто смисъл не е много различен? Трябва ли да обособим това пробуждане в самостоятелен период от българската история и от другите национални истории на региона, дори на цяла Европа, период, който носи своите собствени ценности, така силно специфични, че обезсмислят каквото и да е сравнение?
Тази книга не претендира, че дава всички отговори, нито че дава окончателни отговори. Авторът се надява единствено да постави някои от онези въпроси, които показват, че изграждането на българската идентичност през XIX век е достоен за интерес процес, че той може да бъде опознат чрез сравняването му със ставащото наоколо по същото време.
Защо сервитьорките получават по-големи бакшиши от колегите си мъже? Защо болката не бива да е приятна? Всички ли сме хомосексуални? Дискриминираме ли децата си? И защо навсякъде по света публиката ръкопляска, когато е доволна от видяното? В „Дарвин в супермаркета“ Марк Нелисен с много чувство за хумор ни разказва 36 истории за еволюцията. Следите на Чарлз Дарвин изникват зад всеки ъгъл: в магазина и на улицата, във вестника и в получения имейл. След разказа на Нелисен за впечатляващото наследство на Дарвин никога повече няма да погледнем на човека пред нас на опашката със същите очи…
Първа книга от поредицата съдържа биографични данни, засягащи жизнения път и делото на 125 генерали от Третото българско царство. Акцентът е поставен върху участието им в изграждането на Българската армия и в петте войни, в които България воюва през периода 1878 – 1946 г. Изданието обръща поглед към личностите, поставили основата на Българската армия, към генералите – познати или малко известни, популярни или забравени, служили на България във война и в мир, стояли начело, но и споделяли трудностите с войската си, допускали грешки и обвинявани в грешки, съдени с вина и без вина, арестувани и убивани.
Изложба живопис, графика, керамика на Биляна Васкова.
Представя една малка част от по-известните индиански племена – коренното население на Северна, Централна и Южна Америка.
Посвещава се на 30-годишния юбилей на филма „Последния Мохикан“ 1992 г. реж. Майкъл Ман, по едноименния роман на Джеймс Фенимор Купър, протичащ през 1757 г. по време на войната, между британци и французи, със съюзници различни индиански племена за контрол над Северна Америка.
Журналист, краевед, писател, музикант, издател, общественик, оставил ярка следа в културния живот на Шумен и Смядово; светъл, жизнерадостен човек с безкрайно много интереси и таланти; човек, който, макар и незрящ, виждаше много повече от хиляди други зрящи – такъв остава Тодор Андонов в паметта на своите колеги и приятели, които една година след неговата кончина се събраха в библиотеката, за да си спомнят за него и почетат паметта му с книгата „Миражни оазиси”.
Книгата, представена от редактора й проф. Ивайло Петров, се издава по идея на семейството на Тодор Андонов и включва неиздавани или по-малко популярни текстове от неговия архив – поетични и белетристични текстове, пиесата му „Живот с изтекъл срок на годност”, създадена в съавторство със Станислав Симеонов-Шушу, а също спомени, посветени на него стихотворения и стихове на други автори, по които той създава песни. По желание на семейството на Тодор Андонов „Миражни оазиси” ще се разпространява безплатно.