Skip to main content

Регионална Библиотека "Стилиян Чилингиров" гр. Шумен

Търсене в сайта:

Въведете търсената дума/израз и натиснете "Enter"

Среща с Маргарита Недева и „Кодът на Доброто”

„Кодът на Доброто” е роман за отхвърленото и забулено в мистика богомилско учение, хвърлящ светлина върху духовния живот на Средновековна България. Сюжетът се развива в паралелни светове и различни епохи, като времето на Средновековието се преплита с нашето съвремие в опит за откриване на познанието за Доброто като генетичен код. Рецензент на книгата, определяна от мнозина като поезия в проза, е Неда Антонова. Маргарита Недева е библиотекар в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1882” в град Попово и ръководител на Литературен кръжок „Клуб на твореца”, обединяващ авторите от общината. Поетичното й творчество е представено в стихосбирките „Кралица: Любовна лирика” (1997), „Лирика” (2006) и „Кралица: Лирика” (2020, прераб. и доп. изд.), на страниците на няколко литературни антологии, в страница й за лично творчество „Кралица”, както и в централните и местните медии. Маргарита Недева е също съставител и редактор на „Литературен алманах: Попово”. През 2021-ва печели Втора награда в Регионалния поетичен конкурс „Хоризонти на любовта”. „Кодът на Доброто” е първата й прозаична книга.

IX Нощ в библиотеката

На 31 май, от 18:30 до 00:00 ч. Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” организира за шуменци и гостите на града девета поред Нощ в библиотеката с разнообразни инициативи в различните библиотечни пространства.

За посетителите на събитието в Изложбена зала на библиотеката ще бъде представена първата по рода си в България аудиовизуална инсталация „Квантова симфония”. Идеята на инсталацията е да провокира завладяващо сетивно преживяване чрез създаването на картина, базирана на революционната холографска технология и синхронизирането на звук и светлина. Инсталацията, дело на „Сензор студио” – София, е представена към момента единствено в Националната галерия в София, където в рамките само на два месеца е посетена от 8 000 души, а в библиотеката ще гостува от 31 май до 15 юни с финансовата подкрепа на „Алкомет” АД.

Програмата на Нощта включва и две изложби от фондовете на Шуменската библиотека – „Книгата – дизайн, форма, съдържание” (в отдел „Изкуство”), представяща библиотечни документи с нестандартен формат и интересно оформление, и „Календари от миналия век” (в Обща читалня); три приложни ателиета – за изработка на бижута (в Обща читалня, 19:00–22:00 ч.), за декорация на камъчета (в отдел „Изкуство“, 19:00–22:00 ч.) и ателие за арттерапия „Оцвети ме” (II етаж – класна стая, 19:00–22:00 ч.); прожекция на „Бохемска рапсодия” – игрален филм за британската рок звезда Фреди Меркюри и групата „Куийн” (залата на фоайе – II етаж, 21:00–23:15 ч.).

В Каталожна зала ще е и традиционният благотворителен базар със стари книги и списания, дребна публикация и издания на библиотеката, а от 19:30 ч. във фоайе – II етаж ще звучат изпълнения на класическа китара в изпълнение на Тодор Янков – преподавател по китара в СУ „Сава Доброплодни” и в Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов”. В залата за заемане на литература за дома ще бъдат оформени фензоните „Именити българи” и „Съвременна българска литература”. Предвидени са и традиционните атрактивни посетителски турове в библиотечните книгохранилища.

За детската аудитория са предвидени забавления с Face Art (19:00 – 22:00 ч., детска заемна зала) и ателие за оцветяване на любими приказни герои и декоративни фигурки (19:00–23:00 ч., Младежки център); кино с пуканки – прожекция в детска читалня на анимационните филми „Вълшебници и великани” (19:30 ч.) и „Пришълци на тавана” (21:30 ч.).

По традиция посетилите библиотеката от 18:30 до 00:00 ч. на 31 май ще могат да си направят годишен читателски абонамент на цената от 4 лв, а за децата до 14-годишна възраст регистрацията ще е безплатна. В Нощта на библиотеката РБ „Стилиян Чилингиров” ще предлага традиционните си услуги и ще работи с читатели от 12:00 до 17:30 ч.

„Златоструй“

Представяне на литературен сборник „Златоструй“ – 28 книжка

Организатор: Дружество на писателите „Иван Пейчев“ – Шумен

Среща с Мира Добрева и романа ѝ „Светулки зад решетките”

Мира Добрева е телевизионен журналист – първо в Нова телевизия, а след това в Българската национална телевизия, където през годините е водещ на предаванията „Питай БНТ”, „БНТ на 60” и „Отблизо”. Била е и хоноруван преподавател по телевизионна журналистика в Националната спортна академия, гост лектор към катедра „Радио и телевизия” на СУ „Св. Климент Охридски” и в Американския колеж в София, както и лектор на TEDxPlovdiv.

Носител е на множество награди, сред които: „Жена на годината” в категория „Телевизионна журналистика” на сп. „Грация”, „Най-чаровна телевизионна водеща” на сп. „Клуб М”, „Най-обичана българка”, „Най-стилна дама на България”, „Достойна българка за 2024” на в. „24 часа”. През 2015 г. получава специалната награда от Международния филмов фестивал „Наследство” за рубриката „Столетниците на България”. Следват призове в категория „Културно наследство и национални ценности” и „Популяризиране на българската култура и история”. През 2016-та предаването „Отблизо с Мира” е отличено със специалната награда на Съюза на българските журналисти в категория „Телевизионна журналистика”. За научнопопулярния филм „Властелини на облаците” получава специалната награда на журито на Международния филмов фестивал „На източния бряг на Европа”. 

„Светулки зад решетките” е дебютният ѝ роман, а преди него през 2020-та излиза книгата ѝ „Столетниците – благословия или орисия”.

„Panic Haos”  Изложба на Лилианна Божилова

Лилианна Божилова е възпитаник на СУ „Панайот Волов” в Шумен, където през настоящата година завършва професионална паралелка „Графичен дизайн”.

Макар и на млада възраст, Лилианна вече е разпознаваема с авторския си стил и интереса си към детайла както в класическото, така и в дигиталното рисуване, а интересният ѝ подход при рисуването на свободни дигитални творби провокира преподавателя ѝ Петя Алексиева да я насърчи за първата ѝ самостоятелна изложба.

Изложбата ще може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 27 април.

Дарина Павлова представя романа „Саможертвата“

Дарина Павлова е родена в старопрестолния Велики Преслав, а днес живее и работи в другата ни стара столица – Велико Търново. По образование е историк със специализация „Етнография, архивистика и музейно дело”. Автор е и на изследването „Празнично-обредна система в Преслав и Преславския край”.

През 2021 г. разказът й „Случай с цвят на орхидея” е класиран на второ място в обявения от търновската регионална библиотека национален конкурс за написване на криминален разказ под надслов „Не/разкритият случай” и това я подтиква да напише дебютния си роман „Саможертвата”.

„Саможертвата” е детективски роман, в който интригата и неизвестността държат читателя в напрежение до последната страница, но противно на повечето криминални романи загадката тук не е кой е убиецът, а защо?

Гостува ни човекът „Атлас” Симеон Идакиев

Модератор: доц. Юрий Проданов

Симеон Идакиев е автор и на дванадесет пътеписни книги от всички точки на света, сред които „Мечта по Южния кръст”, „От Олимп до Тибет”, „Омагьосаните острови” и др. От 2014 г. e член на Кралското географско дружество на Великобритания. Симеон Идакиев е известен журналист и пътешественик, леководолаз и ветроходец; човек, еднакво влюбен в красотата на нашата планета Земя и в историята и многообразната култура на света, който обитаваме. Повече от четвърт век е продуцент и водещ на емблематичната географска рубрика „Атлас” на Българската национална телевизия, а след това и към настоящия момент – на предаването „Светът и всичко в него” на Телевизия Евроком.  

Пребродил е над 150 държави на всички континенти и много от знаковите места в България, съхранили безброй природни и сътворени от човека съкровища, а резултатът са близо 500 документални филма, обединени от заглавията „Един мъж, един автомобил, една камера” и „Непознатата България”. В създаването на завладяващи филми за експедиции и приключения, за загадки и древни култури и цивилизации, за екзотични, а нерядко и труднодостъпни географски региони изпреварва National Geographic и Discovery Channel с цели пет години.