Таня Атанасова е завършила бившия Техникум по фина керамика и стъкло, а рисуването е в сърцето й от ранна детска възраст. Член е на Дружеството на шуменските художници и през последните години активно участва в неговите изложби.
Предстоящата експозиция, която ще представи живописни платна под наслов „Спомени в сегашно време“, ще е второто й представяне в библиотеката – в края на 2023-та тя участва в съвместна изложба с брат си – шуменския художник Атанас Атанасов.
Изложбата ще гостува в библиотеката до 20 декември.
„Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Новият роман на Мария Лалева „Пътища от огън“ навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес – кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати.
След успеха на предишните два романа „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ Мария Лалева рискува. Тя провокира читателите си да открият лимитите на собствената си чувствителност и толерантност към другите.“
Георги Тошев
За автора:
Мария Лалева е сред най-четените съвременни български писатели. Първият й роман „Живот в скалите“ е в класациите за най-продавана книга в продължение на шест години след излизането си през 2018-та; обявен е и за най-продаваната книга на десетилетието, а Мария Лалева е в Топ 50 за най-продаван български автор за 2019 и 2020 г. През 2021 г. излиза вторият й роман „Пасиансът на архангелите“, който също дълго време оглавява литературните класации, включително за най-продавана книга. Мария Лалева е автор и на три стихосбирки – „Личен архив“ (2013), „Не съм ви ближна“ (2016) и „Благословете Юда“ (2019), а също автор и сценарист на игралния филм „Дамасцена“ (2017). Отличена е и с престижната награда „Жена на годината“ в категория „Култура“ за 2019 г.
Автор на книгата е М. Шюкрю Ханиоглу – професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан през 2005–2014 г. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса.
„Ататюрк. История на идеи“ не е просто поредната биография на големия турски държавник Мустафа Кемал Ататюрк, а история на неговите идеи, както и на еволюцията и реализацията им в турското общество. За българите книгата е особено важна, тъй като Ататюрк остава почти единственият световен политик между двете световни войни, който се отнася с дълбока съпричастност и разбиране към проблемите на страната ни, което предизвиква и до днес абсолютна симпатия към личността му във всички среди на българското общество. Любопитно е да се знае, че изображението на Ататюрк върху корицата на книгата е дело на художника Фикрет Окан. Родом от Момчилград и възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, той дълги години работи като портретист в Турция, а днес ателието му е в село Габарево, където твори сред спокойствието в Долината на розите.
Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач; възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. През годините работи в БНР, Би Би Си и Дарик радио; преподава история и международни отношения в университетите в Западна Австралия и Бъркли и в Американския университет в България; съветвал е двама вицепремиери по въпросите на миграцията и антикорупцията в две последователни правителства. Като политически анализатор е редовен гост в централните медии.
Фестивал „Здравей, Здраве!“ Шумен ще се състои на 9 ноември 2024 г. в РБ „Стилиян Чилингиров“. ✨️ Мисията на фестивала е да популяризира здравословния начин на живот във неговата многоизмерност – физическо, емоционално, ментално и духовно здраве, и да провокира интереса на хората да въведат ползотворни практики в своята рутина, които да прераснат и в прекрасни ритуали за грижа за себе си. Ако искате да разширите своите познания, да обогатите своите практики и да получите изпитани методи за грижа за вашето здраве на всички нива, Ви очакваме да споделим този чудесен фестивал заЕдно! ? Мотото на националния фестивал е „Доброволно ● Безплатно ● Споделено“ ✨️ Елате, за да се насладим заедно на разнообразните лекции, практики и здравословни вкусотии, които ще ви дадат вдъхновение и ще разширят вашето полезрение, така че с удовлетворение да се вслушвате в езика и нуждите на тялото, духа и душата си като съчетаете познаието си със споделените от нас знания и дейности и създадете работещото за Вас уникално и индивидуално творение! ? Организатори: РБ „Стилиян Чилингиров” Шумен, Фондация „Изкуството да живееш – България“, Духовно общество „Бяло братство” гр. Шумен. ✨️ Координатори: Атанас Ангелов Атанасов, 0986669765 Ема Драгомирова Георгиева, 0894712586 Пламен Кателиев Кателиев, 0899808149
Шуменският университет представя последния труд на проф. Ростислава Тодорова-Енчева. Книгите ще бъдат представени от проф. Емануел Мутафов (БАН).
Ростислава Георгиева Тодорова-Енчева (04.07.1975 – 06.01.2024) завършва специалност „Богословие“ и „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“, Специализация „Графика“ в ШУ „Епископ Константин Преславски“. През 2008 г. получава образователната и научна степен „Доктор“ по научната специалност „Изкуствознание и изобразителни изкуства“. В периода 2010 – 2011 г. е постдокторант на Аристотеловия унивеситет в Солун със стипендия на Фонд „Научни изследвания“ на МОН. През 2012 г. е стипендиант на The Getty Foundation в ARIT lstanbul. От 2013 г. е доцент, а от 2021 г. е професор по „Теория на изкуството“ в ШУ „Епископ Константин Преславски“. До 2024 г. е автор на 97 научни публикации от които 21 в научни списания с импакт фактор. Трудовете на проф. Тодорова-Енчева са цитирани от други автори. Броят на цитатите до 2024 г. е 65. Индексът на Hirsh на научната продукция на проф. Тодорова-Енчева до 2024 г. е 4. Участвала е в работата на четиринадесет научни проекта и е била ръководител на четири. Изследванията ѝ са в областта на историята и теорията на изкуството. Творческата ѝ дейност е в областта на рисунката, живописта, графиката и иконографията.
Мариана Петкова ще представи изложба живопис – двадесет и пет живописни пейзажа и композиции – условни изображения на обекти, емоции и словесен изказ, обединени от наслова „Визуално пътуване“. Експозицията на Пламен Петков под наслов „Лятно слънце и море“ включва тридесет пана метален релеф, в които алегоричните женски фигури носят идеята за красотата на жената в древността и наши дни.
Творческото семейство Мариана и Пламен Петкови са известни шуменски художници с многобройни самостоятелни изложби и участия в международни и национални биеналета, пленери и колективни експозиции; инициатори и съорганизатори са на Националния арт пленер в с. Салманово, превърнал се през годините в творческа симбиоза на визуалното, поетичното и музикалното изкуство; техни творби са притежание на галерии и частни колекции в България и чужбина. Мариана Петкова работи монументална и изящна живопис, графика, илюстрация и декоративно-приложни изкуства, а Пламен Петков – освен изящна и монументална живопис, и карикатура, рисунка, метален релеф и графичен дизайн, като разработва своя уникална техника, съчетаваща метален релеф и живопис. И двамата са автори и на поетични книги и носители на Наградата на Шумен.
Двете изложби, финансирани от Общински фонд „Култура“, ще гостуват в библиотеката до 15 ноември.
„Колоритен диалект, истински и неповторими традиции и обичаи, фолклор, който сякаш оживява – това е поредицата „Нямата рече“. И любов. Защото България и българското са любов.“ Така екипът на „Сиела“, издател на трите книги на Галина Танева от поредицата „Нямата рече“, обобщава тяхната художествена тъкан. Галина Танева e автор и на сборника с разкази „Шепот от Сакар“, разказващ за живота в българското село през XIX в.
Авторката, родена в Крумовград и израснала в селата Устрем и Каменна река в подножието на Сакар планина, днес живее във Великобритания, но тази есен е в България специално за срещите си с многобройната си читателска аудитория в страната, по време на които ще бъдат представени и обработени фолклорни песни и танци и автентични носии от Устрем, Сакар и Елховския край. За срещата в Шумен, по покана на екипа на СУ „Сава Доброплодни“, е предвидено изпълнението на повествователни фолклорни етюди с участието на три формации на училището – народен хор с диригент Веселка Антонова, гайдарски оркестър с ръководител Мирослав Минчев и Танцов състав „Луди Млади“ с хореограф Борис Иванов.
