Именитите българки гостуват с представяне на книгата „Бележити жени на/за България“ и стихосбирката „Сидхарта-Буда, събуди ни!“.

Катя Зографова е известен наш писател и литературовед; автор на стотици публикации с фокус върху българската култура в периода 20-40-те години на ХХ в. и на много книги за именити личности на България, сред които „Хроники на Вазовия род“, „Многоликата българка“, „Знаменити, забравени и забранени“ и др. „Бележити жени на/за България“ е най-новата ѝ книга от поредицата. Към настоящия момент Катя Зографова е главен уредник на къща музей „Никола Й. Вапцаров“, а през годините е била директор на Националния литературен музей, както и консултант на документалните филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“, литературните места на София и много други. Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, английски, полски и др. езици и са отличени с множество награди, сред които международната награда на Панаира на книгата в Ниш, националните награди „Блага Димитрова“ и за литературна критика „Нешо Бончев“, златна монета „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност и др.

Анна Мария Петрова-Гюзелева е актриса с участие в над петдесет игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция и САЩ; журналист – сътрудник на БНТ, RАI, TВ La 7 и Mедиасет Италия; хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България; основател и управител на продуцентската къща „Adria Film International“; учредител на биенале „Артемидия“ за българо-италианско културно сътрудничество и президент на създадената от нея фондация „Никола Гюзелев“. Автор е на седем, издадени на български и италиaнски език стихосбирки, последната от които е „Сидхарта-Буда, събуди ни!“. 

През годините Нешка Робева е състезател, а след това треньор по художествена гимнастика и хореограф, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор. През 1969-та става вицесветовна шампионка по художествена гимнастика, а като старши треньор на националния ни отбор през 1976-1999 г. е известна с новаторския си стил на работа и с върховете, на които извежда българската художествена гимнастика.  За почти 25 години треньорска работа възпитаничките й завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски и 2 вицеолимпийски титли. Тя е единственият треньор в света, който на поредица световни първенства подготвя наведнъж по няколко световни шампионки, а елементи от съчетанията на нейните момичета се копират от конкурентките им в продължение на дълги години. За изключителните си постижения Нешка Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. През 2000 г. Робева създава трупата „Нешанъл арт“, с която представя съвременни интерпретации на българския и балкански фолклор. Постановките на трупата са със стотици представяния у нас и в чужбина – Бродуей, Сингапур „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия и др.

Събитието се осъществява по инициатива на Славянско дружество „Васил Друмев” в Шумен и с подкрепата на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”.

Изложбата гостува до 25 април.

Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен. Дъждът има едно уникално качество – да пречиства земята, и идеята ми беше да позволя на дъжда в моята книга да пречисти душите на героите, да изиграе ролята на катарзис за тях.

Това казва Кармен Мишу за най-новия си роман, който описва събития от епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него, без обаче да е исторически роман в класическия смисъл на жанра. „Дъжд“ е не толкова роман за Освобождението и патриотизма, свързан с тази епоха, колкото разказ за обикновения човек, докоснат от свещената освободителна идея.

Кармен Мишу е родена във Видин. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град, а по-късно – медицина в Букурещ и фармация в Констанца, Румъния. Владее пет езика – френски, румънски, английски, руски, а също и гръцки, защото по бащина линия е с гръцки корени. Казва, че това ѝ помага да не се чувства чужда на нито едно място в света, още повече че обича хората и общуването с тях. Определя себе си като мечтател и реалист, покорен от историята, а най-голямото доказателство за това са книгите ѝ – сборника с разкази „Синият фургон“ и романите „Балканска сага“, „Нестинарка“, „Тангра и неговият син“ и най-новия – „Дъжд“. Историите, които разказва във всички тях, са като нейната лична история – вдъхновяващи, истински, докосващи ума и сърцето; такива, каквито би могъл да сътвори единствено човек, за когото писането е начин на живот. 

За автора

Силвия Ненова е майка на две деца, журналист и психолог, търсещ отговорите на наболелите въпроси, свързани със здравето и живота на децата в новото дигитално време.

За книгата

Силвия Ненова: Дигиталният свят може да бъде едновременно чудесен и опасен за децата. Съвременните поколения се раждат с технологиите, идват, подготвени за тях, и пристрастяването им към цифровия свят е факт. Мозъкът на едно дете, което стои пет-шест часа пред компютърна игра, се променя морфологично и родителите трябва да се опълчат срещу това. Много от тях обаче не осъзнават, че новият свят изисква отказ от старите мисловни модели, и нямат решение относно начина, по който могат да контролират екранното време на децата си. От друга страна, цифровите технологии безспорно имат и полезно влияние по отношение на образователното и личностно развитие на подрастващите.

Идеята на книгата е да ни помогне да се издигнем над дигиталната мъгла, за да успеем по-лесно да видим добрите  и лошите влияния на дигиталните постижения. Тя разказва какви са скритите механизми зад зависимостта от технологиите; как безкрайните часове пред екрана влияят на мозъка, емоциите и морала на децата, т.е. на тяхното бъдеще, и какви са простите, но ефективни начини да предпазим подрастващите от негативните влияния на цифровия свят, без обаче да ги изолираме от модерните технологии и от възможностите, които те предоставят за тяхното развитие и успехи. Сред темите в „Дигитални зомбита“ са още онлайн тормозът, фалшивата информация, кибератаките, дигиталната грамотност – умение, които ще е от най-голяма важност за подрастващите утре. На първо място обаче целта на книгата е да ни помогне да осъзнаем в какъв свят живеем,  какво ни се случва, кой ни го причинява и защо и тук не става въпрос за конспирация, а за осъзнаване на реалностите. 

Събитието се организира по проект към Министерство на културата, Програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ 2024-2025 г.

Базирана на документи от архивите на Държавна сигурност, но най-вече на 309 мемоарни разказа, книгата разказва историята на близо половин милион българи – тогавашния елит на нацията ни, а също и хора с обикновена съдба, които след 9 септември 1944 г., нерядко със скалъпени донесения и обвинения, са уличени в подкрепа на стария „монархофашистки“ режим и са принудени да преживеят кошмара на чистките, експроприациите, концлагерите и изселванията. Въпреки това „Бившите хора“ на концлагерна България“ е книга повече за живота, отколкото за смъртта, защото във фокуса й, освен ежедневните репресии, е и това как „бившите хора“, както комунистическата власт дамгосва репресираните от нея, са се борили в условията на новата система и са оцелявали, изграждайки върху руините на предишния си живот своите нови биографии.

Проф. Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при БАН. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над двеста научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанска история на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. В момента преподава в катедра „Социология“ на Софийския университет. През годините е председател на Държавна агенция „Архиви“; секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност; служебен министър на културата през 2014-та; посланик на България във Финландия в периода 2016 – 2021 г.

Авторът на изложбата под наслов „Дъхът на дървото….“ – Гюрсел Ешреф, е възпитаник на Техническия университет във Варна и по професия е машинен инженер.

Голямата му страст още от ранна възраст са изобразителното и пластичното изкуство, на които и по-конкретно на дървопластиката, посвещава голяма част от своето време през последните десет години. За това време той създава над 200 пластики от дърво, в които претворява приказния свят на митовете, легендите и живата природа, а талантът му е оценен по най-добрия за един творец начин – негови творби са притежание на частни колекции не само в Карнобат, където живее, но и в Ню Йорк, Лос Анджелис, Торонто, Москва, Истанбул, Лондон, Берлин, Женева, Осло и в много други европейски, включително български градове.

Настоящата изложба, която ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 12 април, Гюрсел Ешреф посвещава на родителите си Мешхуде Мемишева и Бехрам Бехрамбеев.

Иван Гранитски е известен български журналист, писател, критик, издател и обществен деец; автор на над 25 книги поезия, критика и публицистика. През годините е редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс”, заместник главен редактор на в. „Литературен фронт”, главен редактор на сп. „Черно и бяло”, генерален директор на БНТ и директор на ИК „Христо Ботев”. От 1997 г. е собственик на издателство „Захарий Стоянов”, а от 1991-ва издава сп. „Везни”, наречено на името на списанието, издавано през 1919–1922 г. от Гео Милев. Иван Гранитски е носител на множество литературни награди, сред които националните „Гео Милев”, „Иван Нивянин”, „Тодор Влайков”, „Христо Г. Данов” и др.

„Енергията на българския дух”, плод на 30-годишно изследване, проследява изворите и проявленията на българския дух за период от двеста години – като се започне от Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, през големите имена на Българското възраждане и се стигне до видните ни поети и белетристи в следосвобожденска България и периода до 60-70-те години на XX век.

Изследването „Енергията на българския дух” ще бъде представено от литературния критик и публицист Панко Анчев. Събитието е инициирано от Славянско дружество „Васил Друмев” в Шумен и се осъществява с подкрепата на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”.

Автор на „Приключенията на един наивен пътешественик“ е съвременният румънски писател, критик и преводач Ян Корнелиус . През 1977 г. той бяга от комунизма в Румъния и оттогава живее в Дюселдорф, Германия. Учил е френски и английски език в университетите в Тимишоара, Дюселдорф и Стърлинг, Шотландия. Корнелиус е билингвален писатели и преводач – пише на румънски и немски и превежда литература от и на двата езика. Романът му „Приключенията на един наивен пътешественик“, изпълнен с хумор и магически реализъм и съизмерван с най-добрите образци от класическата сатира, е първата му книга, преведена на български език.

„Лорелай“ – трогателна история за най-светлите и мрачни кътчета на човешкото сърце, разказана чрез пленителния романс на Лучика и Катул и търсенето на енигматичната Лорелай, е един от най-обичаните от румънците романи за всички времена. Авторът – Йонел Теодоряну (1897–1954), има над двадесет книги, включително произведения за деца и младежи. „Лорелай“ е втората му книга, преведена на български език, след като през 2015-та бе издаден автобиографичният му роман „Имението Меделени“.

И двата романа са превод на доц. Христо Боев – преводач от и на английски, български и румънски език; автор на преводите на десетки романи, издадени на български език през последните десет години. Доц. Боев е възпитаник на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и доктор на филологическите науки на Университета „Овидиус“ в Констанца, Румъния. От 2022-ра е хабилитиран преподавател по английска и американска литература на англицистичните специалности в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Носител е на наградата „Ливиу Ребряну“ от Литературния музей в Бистрица–Нъсъуд.

Книгата обединява по неповторим начин дългогодишните проучвания на психолога проф. Моника Балаян и опита на Петя Минкова като научен журналист, за да представи революционни техники за препрограмиране на подсъзнанието така, че то да работи в наша полза, а не срещу нас. Изследвания с апаратура за измерване на мозъчните вълни констатират, че независимо от това в коя част на денонощието е направено изследването и от възрастта на участниците в него най-активни при почти всички изследвани са тета-вълните, характерни за полусънното състояние. Книгата „Хиперсъзнание“ представя  конкретни практики за активизиране на мозъчните вълни и по-конкретно на гама-вълните, при които сме най-ефективни и работоспособни – когато преобладава активността на гама-вълните, човек избира най-доброто от десет възможни решения, а при преобладаваща активност на останалите вълни в най-добрия случай се колебае между четири решения и няма гаранции, че ще се спре на най-ефективното. Овладяването на кодовете към неосъзнатото и на знанието как да стартираме мозъчните вълни на хиперсъзнанието е изключително важно за намирането на точните отговори и програмирането на успеха и предвид факта, че подсъзнанието определя в 98% решенията ни и едва 2% са плод на дълбоко осъзнаване. Уникалната система, представена в книгата „Хиперсъзнание“, е базирана на древните знания, които проф. Балаян открива в едно от най-големите хранилища на ръкописи в света – Института за древни ръкописи Месроп Мащоц (Матенадаран) в арменската столица Ереван, и на съвместни изследвания с учени от Института по физиология към Арменската национална академия на науките.

Моника Балаян е учен психолог, мотиватор, трансформационен терапевт и основател на смехотерапията в България. Организира многобройни семинари, курсове и програми по целия свят, които помагат на хиляди хора да подобрят качеството на своето здраве и живот. За новаторските си проучвания и резултати и големия й принос в психологията през 2023 г. е обявена за Психолог на годината и й е присъдено званието почетен професор на Световна асоциация на изпълнителските изкуства (WAPA).

Петя Минкова е заместник главен редактор на в. „168 часа“ (до 2022 г.), а от 2018-та е зам. главен редактор на сп. „Космос“, в което работи с едни от най-изявените учени в света. От 2023 г. е част от проекта „24 часа – 168 истории“.

Срещата с проф.  Моника Балаян и Петя Минкова е инициирана от Славянско дружество „Васил Друмев“ в Шумен и се осъществява със съдействието на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Експозицията – магия от форми, цветове и емоции, ще представи таланта на осемнадесет участнички в ателиетата за възрастни на Арт школа „Чифлигарови” и на техния ръководител – арт педагога Светла Чифлигарова. Това ще е третата по ред експозиция на дамите, които са с различни професии, но обединени от любовта си към изкуството, като една от предходните две изложби също бе представена в библиотеката – през декември 2022 г.

Цветните платна на настоящата експозиция ще могат да бъдат разгледани в Изложбена зала на РБ „Стилиян Чилингиров” до 18 март.