A Chicago street in bright summer sunshine: Jack Reacher, strolling nowhere, meets an attractive young woman, limping, struggling with her crutches, alone. Reacher stops to help, he takes her arm-into twin handguns held level and motionless and aimed straight at their stomachs. Chained to the woman, locked in a dark, stifling van racing 2000 miles across America, Reacher needs to know who he’s dealing with:the kidnappers are saying nothing, the woman’s saying she’s Holly Johnson, FBI agent. She’s fierce enough and she’s tough eough, but he knows there must be more to her than that. And at their remote hostile destination he knows they must team up and trust each other, one man and one woman alone together, well matched and supremely resourceful, pitting raw courage and cunning against insane violence and seemingly hopeless odds, with their own lives and hundreds more at stake.
Младият програмист Давид Лиснер живее в Земята на правоверните, свръхразвито технологично общество, почти постигнало съвършенство в грижата си за щастието на своите граждани. Ева Монтоя живее на Острова на изгнаниците, които водят природосъобразен живот, основан на правото на избор и на свободно взети решения. Давид е натоварен от тайните служби да се свърже с Ева и да разбере от нея върху какво е работил наскоро починалият й чичо, изтъкнатият социолог Робер Соло. Но Ева не се оставя да бъде манипулирана, а Давид започва да си задава въпроси за собствения си живот, за професията си, за бъдещето си. Романът – едновременно технологическа дистопия и психологически трилър – буди размисъл за избора, за свободата, за прекалената ни зависимост от високите технологии и за света, в който бихме искали да живеем.
Австралийската писателка Холи Рингланд (р. 1980) работи като сервитьорка, телефонистка и оператор на компютърна система, преди да завърши магистратура по творческо писане в Манчестер и да издаде три романа. „Седемте кожи на Естер Уайлдинг“ (2022) е вторият й роман, който тя пише в пълна изолация по време на ковид пандемията.
За последен път преди да изчезне, Ора, любимата сестра на Естер, е видяна да върви към морето. Година след това Естер тръгва по следите й – от Тасмания към Копенхаген и Фарьорските острови, за да търси истината за смъртта й. За да проследи пътя й, отразен в дневника й чрез илюстрации и кратки стихчета. И разделен на седем части, на „седем кожи“. Това са седемте кожи, които младата жена е сменила и които символично е татуирала на тялото си. Това са и седем поетични приказки за морета, лебеди и влюбени жени. За силата да носиш сърцето си на кожата си и да се преобразиш, когато намериш смелост да изживееш в цялата им драматичност и дълбоката скръб, и неземната радост. „Седемте кожи на Естер Уайлдинг“ е красив и вълнуващ роман за сестринската обич и за голямата любов, написан в емоционалния стил на една от най-популярните австралийски писателки и горещо приветстван от критиката.
„Адажио за Мария“ е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот.
Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. „Адажио за Мария“ е история за най-голямото чудо – самия живот!
Зловещото убийство на красивата Теса Куейл, чийто обезобразен труп е открит в изоставен джип край езерото Туркана, разтърсва Британската мисия в Найроби, Кения. Нейният спътник и помощник при хуманитарните акции, чернокожият д-р Блум, е изчезнал безследно. Мотивите за престъплението са непонятни.
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Измъчван от угризения и ядосан от слуховете за любовна връзка между Теса и д-р Блум, Джъстин предприема пътуване из три континента. Сблъсквайки се с измама и предателство, алчност и насилие, той постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае.
Папата е мъртъв. Сто и осемнайсет кардинали от цял свят се събират спешно във Ватикана, за да изберат глава на Католическата църква. Правилата, които е длъжен да спазва конклавът, датират от XIII век. Деканът на Кардиналската колегия Ломели има задачата да ръководи целия сложен и тайнствен процес. Но още преди кардиналите да се заключат в Сикстинската капела, за да гласуват, той се сблъсква с интриги и конспирации, които могат да разклатят устоите на Църквата. Всеки от кандидатите за наследник на Светия престол има политически амбиции и строго пазени тайни. А също и врагове. Резултатът от гласуването е възможно най-неочакваният.
Константин и Ива Кацарови такива, каквито са – без маски и забранени теми, без дистанция и излишна официалност, без предварително написан сценарий, защото вярват, че единствената форма на устойчивост в нашето общество е честният разговор. Той с най-новия си роман „Ничий“, основан отново на лично преживяното и интереса към човешките взаимоотношения и изграждащ в лична изповедна форма повествование, в което главният герой търси истината за себе си и своя свят, а по пътя има и предателство, и изкупление, и болка, и житейски избор. Тя с книгата си за деца „Чудо и Вед – малки истории за големи сърца“, представяща единадесет истории, единадесет късчета живот, красиво разказващи за доброто в истинската му неподправена и първична същност. Нестандартна литературна среща в присъствието на самите Чудо и Вед; среща, в която по уникален, неподправен начин литературата присъстваше в едно с музиката, защото, освен харизматичен разказвач на истории, Константин Кацаров е и рок певец, който предава своите послания и емоции и на музикалната сцена вече четвърт век; среща разговор за истинското в живота, за любовта, доброто и прошката, за честността, достойнството и себеуважението. Такова, далеч от клишетата и установения стандрат, бе второто гостуване на Константин и Ива Кацарови в Шуменската библиотека.
Как изглеждат грижата, самотата, достойнството и общността в по-късните години на живота; какво е да остарееш в България днес в контекста на отношението на обществото ни към възрастните хора и какво означава това за всички нас; различните лица на старостта в нашето съвремие – това разказва новият документалния филм „Какво е да остарееш в България?“ на фондация „Тоест“, който авторът на продукцията Лина Кривошиева и участника в нея доц. Ивелина Ефтимова от Шуменския университет представиха в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“.
Прожекцията на филма бе последвана от разговор по темата, за която рядко говорим и често остава встрани, но засяга всички ни и по невидим начин изгражда обществото ни.
Под наслов „Импулси“ експозицията включва тридесет платна абстрактна живопис, рисувани в моментите на творчески импулс и вдъхновение в продължение на година. Новите акрилни картини носят познатия почерк на шуменската художничка – експеримент с ярките цветове и формите на изображенията, експеримент, който създава впечатляващи художествените образи и картини.
Таня Атанасова е възпитаник на художника Петър Персенгиев в бившия Техникум по фина керамика и стъкло, а рисуването е в сърцето й от ранна детска възраст. Член е на Дружеството на шуменските художници и през последните години активно участва в неговите изложби.
„Импулси“ е третото представяне на Таня Атанасова в библиотеката – в края на 2023-та тя участва в съвместна живописна изложба с брат си – художника Атанас Атанасов, а през 2024 г. откри и първата си самостоятелна изложба „Спомени в сегашно време“. Експозицията „Импулси“ ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 13 юни.
Как да станем по-добри родители? Като превъзпитаме себе си. Децата просто отразяват онова, което виждат в нас. Ако търсим в тях причините за проблемите, които срещаме във възпитанието им, пропускаме да забележим, че те само изваждат наяве собствените ни слабости. Децата са ярки прожектори, които осветяват нашите травми и уязвимости, помагайки ни да ги видим по-ясно, да ги осъзнаем, преработим и да израснем.
Не можем да им дадем това, което самите ние нямаме. Ако се погрижим за собственото си щастие и личностно израстване, това автоматично ще се предаде на децата ни. Ако сме модел за смислен и пълноценен живот, а не за саможертви и мъченичество, ще освободим децата си от бремето на нашия неизживян живот. Най-добре се възпитава чрез личен пример. Какъв е вашият?
„За да разбираме и възпитаваме по-добре децата си, първо трябва да опознаем и разберем по-добре себе си. Да превъзпитаме своето вътрешно дете. Да се научим да се приемаме и обичаме. Да изцелим травмите си. Да се превърнем в зряла, отговорна, спокойна и емоционално интелигентна личност, която не търси стойност и себеутвърждаване отвън – чрез другите. Когато се променяме и изцеляваме, ние променяме и изцеляваме връзката с децата си.“ Елена Петрова
Елена Петрова е майка на три деца. Завършила е право в Софийския университет. В момента се обучава за психолог в магистърска програма Психология на здравето в Софийския университет. Автор е на книгата Очакваме близнаци (един вълнуващ и полезен пътеводител през най-предизвикателния период в отглеждането на близнаци – бременността, раждането и първата година), на статии в областта на родителството, както и на фейсбук страница с над 12 хиляди последователи, посветена на осъзнатото родителство и възпитанието – За Майките и Хората. С тънък психологически усет и широкия публицистичен размах на юрист авторката успява да синтезира с лекота различни идеи от областта на осъзнатото родителство и да поднесе на родителите букет от възгледи и нагласи, които могат коренно да променят погледа им към родителството.