Автор: new-lib-admin

„Алманах – Традиции и празници на българите“ представя богатството, красотата и многообразието на българските обичаи.

Той е изчерпателен източник на знания за всеки, който иска да опознае пъстротата на българската традиционна обредност.

Безценен подарък и идеално допълнение към семейната библиотека на всеки българин.

„Алманах – Традиции и празници на българите“ ще ви отведе в забравения свят на нашите деди.

Атанас Скатов е роден на 11 март 1978 г. в град Сливен. Средно образование завършва в родния си град, висше – в Аграрен университет, Пловдив, магистър по Растителна защита и докторат в Хумболт университет, Берлин, Германия.
Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор в България и Германия.
До 2012 г. Атанас Скатов не се е занимавал с физическа активност повече от 15 години. От началото на 2012 година преустановява напълно консумацията на животинска храна и започва всекидневно да спортува.
От 2013 до 2019 г. Атанас Скатов участва в 20 експедиции по света и изкачва успешно
17 върха. Той става първият веган в света, който е и:
• Първият и единствен българин, изкачил 11 пъти върхове над 8 000 метра, включително Еверест по северния и по южния маршрут, 2014 и 2017 г.;
• Първият и единствен българин, изкачил 4 върха над 8 000 метра в една календарна година за 140 дни;
• Първият и единствен българин , изкачил Седемте континентални първенци на планетата – Seven Summits;
• Първият и единствен българин, изкачил най-бързо два върха над 8 000 метра – Еверест и Лхотце през май 2017 г. за 5 дни и 12 часа;
• С най-бърза българска експедиция на връх над 8 000 метра – връх Макалу, 8 481 м, за 94 часа;
• Първият и единствен българин, атакувал 3 осем хилядника за 23 дена – Анапурна, Дхаулагири и Макалу през май 2016 г.; като Дхаулагири и Макалу атакува в алпийски стил в рамките на една седмица;
• Първият и единствен българин, участвал в 4 експедиции на върхове над 8 000 м за 90 дни – Анапурна, Дхаулагири, Макалу и Гашербрум 2 през 2016 г.;
• Първият и единствен българин, участвал в 20 експедиции за 7 години, като 13 от тях са на върхове над 8 000 метра.
• Първият веган в света, изкачил връх над 8 000 метра солово и без употреба на изкуствен кислород – връх Чо Ою, 8201 м, на 13.05.2018 г.
• Най-бързо българско изкачване на един, два, три, четири, пет, седем и десет върха над 8 000 метра;
• Спортист на България за месец май 2014 и май 2018 г. – Златна България;
• Почетен гражданин на град Сливен;
• Заради своята екологична кауза през юни 2019 г. Атанас Скатов бе избран за Зелена личност 2019 г.;
• През август 2019 г. за своята дейност той получи Златен почетен знак от кмета на град Варна;
• 09.2019 г. – Награда Сребърен сокол за мъжество и храброст.

„Лято на езерата“ е дългоочакваната първа среща на българския читател с творчеството на Маргарет Фулър. Останала в световната история като една от най-значимите женски фигури, тя създава този свой текст през 1843 г., което го прави първото художествено претворяване на американския – все още див – Запад. Книгата й е пътепис – Фулър разказва за обиколката си на Големите езера: пеш, с кон, карета или с параход. Но е и природопис, силно ангажиран с природата и надигащ ярък глас в нейна защита. Преди всичко обаче „Лято на езерата“ е духовна автобиография на американската авторка. С жив и образен език, под формата на дневникови записки, тя пише за това, което е докоснало духа и душата й, за красотата на света, вече съответстваща на красотата на духа.

Сара Маргарет Фулър Осоли (1810–1850) е писателка, литературна критичка и философка, част от американския трансцендентализъм. Със своята ерудиция и бляскава интелигентност тя се откроява в новоанглийските културни среди от 40-те години на XIX в. и като познавачка на европейската литература в Америка. Описвана е като „гражданка на света“, изпреварила времето си с активната си борба за женските права.

„Чувал съм, че още от малка започнала да мисли, че превъзхожда интелектуално околните. Години живяла с тази идея, додето накрая повярвала, че не е дете на родителите си, а европейска принцеса, поверена на грижите им.“ – Ралф Уолдо Емерсън

Творчеството на американския писател Томас Улф е една вселена. Първият му роман, озаглавен „Погледни към дома, ангелe: История на погребания живот“ е писан през 1929 г. и се смята за силно автобиографичен американски билдунгс роман. Книга за жаждата за по-възвишен интелектуален живот. ПОГЛЕДНИ КЪМ ДОМА, АНГЕЛЕ: История на погребания живот въздейства като мощен резонанс на поколения читатели, в това число и на някои от най-значимите съвременни световни автори.

Томас Улф (1900-1938) отдавна е признат за едно от най-големите имена в американската литература на ХХ век, редом с Фокнър, Хемингуей, Дос Пасос и Скот Фицджералд – наричат ги „голямата петорка”. Дори сред тях, Томас Улф се откроява с мащабността и дързостта на творческите си амбиции, с езиковата си и интелектуална мощ. Не напразно Фокнър го е провъзгласил за „най-яркият талант на нашето поколение”, а критиците го наричат „Ниагарският водопад на американската литература”. След публикуването на първия му роман „Погледни към дома, ангеле” през 1929 г. Улф става световноизвестен. „Ангелът” и до днес е смятан е смятан от критици и читатели за най-значимото му произведение.

ПОГЛЕДНИ КЪМ ДОМА, АНГЕЛЕ: История на погребания живот Америка от началото на ХХ век. Улф пресъздава живота на едно семейство в малко градче на американския Юг – семейство Гант, което много прилича на семейството на автора, а Юджийн Гант в значителна степен представлява литературен автопортрет на самия Томас Улф. Семейна приказка, в която главния герой е най-малкият син в многочислена фамилия от шотландско-ирландски произход. Децата, четири момчета и две момичета, изграждат характерите си и се борят за индивидуалност в обстановка, създадена от сливането на „два мощни егоизма” – на бащата и на майката. Градчето Олтамонт в Южна Каролина – летен курорт, местност и климат с лечебен ефект за туберкулозни, е тясно за малкия Юджийн, надарен с голям ум и любознателност. Той става „ученият” в семейството и е обект едновременно на завист и обожание от страна на братята и сестрите си – единствен, успял да се измъкне от убийствената посредственост на инертния провинциален живот.

Улф умира само на 37 години от мозъчна туберкулоза. Приживе е успял да издаде две книги: „Погледни към дома, ангеле”/ Look Homeward, Angel (1929) (първо издание на български език през 1995 г.) и „За времето и реката”/ Of Time and the River (1935). От дебелите ръкописи, останали след смъртта му, са били извлечени още два сравнително завършени романа: „Паяжината и скалата” (издаден на български език през 1985 г.) и „Няма да се върнеш у дома”. Ще намерите доста материали и за прочутия му редактор и издател от „Скрибнърс” – Максуел Пъркинс, който е допринесъл изключително много за издаването на Хемингуей, Скот Фицджералд и Колдуел – автори, също като Улф, отхвърлени напълно по онова време от нюйоркските издателства. А филма „Геният”, станал популярен в България от 2016 г. насам, пресъздава сложните взаимоотношения между писателя Томас Улф и неговия не по-малко прочут редактор Максуел Пъркинс, официално обявен за най-добрия редактор на ХХ век.

Диалогът „Парменид“ е несъмнено най-значимото философско произведение на Платон. Дълбочината и сериозността на съдържанието, изтънчеността на диалектическите разсъждения, дисциплинираността на аргументацията, съчетана с решителността на духовния порив към последните основания на съществуващото – всичко това превръща Платоновия диалог в едно от най-забележителните творения на европейската философия изобщо. И ако твърдението, че цялата европейска философия не е нищо друго освен коментар под линия към „Парменид“ (Е. Вилер), не е нищо повече от остроумна метафора, то ние трябва да приемем напълно сериозно думите на Лосев, че онзи, който не е разбрал Платоновия „Парменид“, не може да смята, че е изучил гръцката философия. Впрочем диалогът поставя множество проблеми пред изследователите. Ако днес вече никой не се съмнява в автентичността му, то по въпроса за датировката на това съчинение мненията са различни. Обикновено то се отнася към средата на 70-те години на IV в.пр.Хр., т.е. към „зрелия“ период на Платоновото философстване.