В кабинета на детския психотерапевт често идват объркани и незнаещи как да се справят с емоционалните реакции на децата си родители. Чудят се от какво са породени и как трябва да реагират. Какво всъщност се случва в главата на детето?

Тази книга ще се опита да надникне в емоционалния свят на нашите деца, използвайки един необичаен инструмент – българските народни приказки. Метафорите в тях могат да бъдат използвани като ресурси, с чиято помощ да позволим на детето да види позитивната – цялостната картина, да опознае емоциите си и да изгради нови умения за справяне с „приятни и неприятни емоции“..

Как приказките ни помагат да се свържем с емоциите на нашите деца?

Кои от тях са скрити в българските народни приказки?

Как можем да подкрепим нашите деца в разпознаване, назоваване и изразяване на основни или спектърни емоции?

Как да се справим с „трудните“ емоции на нашите деца?

Има ли „добри“ и „лоши“ емоции?

Имат ли място народните приказки във времето на компютърните технологии?

Маргрете, дъщерята на датския крал Валдемар Атердаг, сложила началото на обединението и съзиданието…

Годината е 1363-та. Скандинавският север е разтърсван от размирици, междуособици и войни. Маргрете, само на десет, отплува със свита и чеиз за далечна Норвегия, за да стане съпруга на крал Хокон. Невръстната кралица е натоварена с огромни очаквания – да роди престолонаследник на Норвегия и да укрепи връзките на новата си родина с Дания. Но докато стане пълноценна жена, е поверена на грижите на деспотична възпитателка, която в отсъствието на краля я подлага на жестоки физически наказания.
Постепенно обаче волята на Маргрете укрепва, тя възроптава срещу наставницата си и макар и съвсем млада, се превръща в най-близкия съветник на своя съпруг Хокон, обграждащ я с любов и внимание.
Валдемар Атердаг умира, без да остави син и Маргрете успява да настани на датския трон петгодишния си син Улуф. Тя управлява от негово име и мечтае Скандинавският север да се обедини в една държава под нейната егида. През 1397 г., след години на битки и на дипломатически ходове, Маргрете успява да потуши размириците в скандинавските страни, да помири враждуващите и да обедини под една корона Норвегия, Дания и Швеция, създавайки най-голямата държава на своето време.

Историята на Маргрете надхвърля рамките на нейното съвремие. Това е история за една млада жена, противопоставила се на ограниченията, диктувани от средновековните порядки. Благодарение на изключителния си политически нюх, от пешка във властовите игри на голямата политика Маргрете се превръща във владетелка, за чието могъщество мечтаят мнозина средновековни монарси.

„Даяна. В търсене на любовта“ включва непубликувани подробности от записите на Даяна и Мортън, правени за „Даяна. Нейната истинска история от първо лице“, и е базирана на широкообхватни изследвания и нови ексклузивни интервюта. Това е книга за последните години от живота на принцесата, написана от биографа, когото тя сама е избрала.

Когато световноизвестната му биография „Даяна. Нейната истинска история от първо лице“ е публикувана за пръв път, тя предизвиква медийна лудост и разтърсва из основи кралското семейство, дворцовата йерархия и цялото британско общество. След смъртта ѝ Мортън разкрива, че принцесата е сътрудничила за написването на книгата и сега световният бестселър е приет за единствената ѝ официална биография.

И все пак, това не е била цялата история, не е и могла да бъде предвид обстоятелствата. Това е още по-очевидно в светлината на събитията около смъртта ѝ, разиграли се пред суровия поглед на медиите и върнали името на Даяна под прожекторите. Фигури като някогашния ѝ любовник Джеймс Хюит, иконома ѝ Пол Бърел и прислужника на принц Чарлс Майкъл Фосет проговарят, докато интригуващите коментари, които Даяна прави по време на записите с Мортън и които никога не са били публикувани, се оказват изключително важни с оглед на последвалите събития. Приятели, съветници и други приближени споделят много по-открито след смъртта ѝ, отколкото преди това.

„Даяна. В търсене на любовта“ е окончателно изследване на живота на принцесата, което разглежда най-решаващия период в нейния кратък живот и дава последната дума за една от най-обичаните икони на нашето време.

Най-старата история на България и балканските държави крие старателно замаскирани необикновени артефакти и изображения. Някои от тях от десетилетия стоят заключени в различни архиви. Други са показвани, но тълкуванието им е твърде опростено. За повечето от тях не се говори, не се пише, а академичната наука ги подминава или в най-добрия случай – не им отдава нужното значение.

Това е скритото наследство, оставено ни от древните хора, което разказва съвсем различна от общоизвестната история.

Предлагам да оставим настрана всички стереотипи, които са ни внушавали през годините. Нека просто следваме историите и ги тълкуваме, без да се вслушваме в предразсъдъците, които са ни втълпявани. Ако успеем да се абстрахираме и да погледнем с нов свободен поглед към тези истории, ще се окаже, че те изобщо не са това, което са.

Пожелавам ви дръзко и вдъхновено пътешествие по следите на скритото наследство, което са ни завещали древните!

Ирена Григорова

За да събере частите от този тайнствен пъзел, авторката Ирена Григорова няколко години обикаля музеите в България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Гърция и Турция. И задава въпроси:

– Защо в гръцката митология и в Библията има толкова описания на предмети, които приличат на съвременните високи технологии?

– Защо човешките тела не са пригодени за живот на Земята?

– Къде е липсващото звено в човешката еволюция?

– Портрети на кои божества изобразяват хората от праисторията?

– Възможно ли е тези божества да не са родени тук, а да са долетели от Космоса?

– Защо в православната иконопис от епохата на Възраждането има толкова много неканонични изображения?

Това е скритото наследство на човечеството и е време то да бъде показано.

Изминали са двадесет години откакто Таха Ниджеп насилствено осиновява Кирил. Брат му Климент завършва Американския колеж в Самоков и се отдава на монашество, но по повеля на игумена на манастира заминава за Цариград в служба на народното дело.
Климент е избран от събранието на цариградската православно-културна общност да представлява българския етнос пред наскоро пристигналия лорд Солсбъри и английския посланик Елиът. Двамата англичани ще имат решаваща роля в Истанбулската конференция, която ще вземе съдбовни за Балканите решения.
Кирил, преименуван на Кадир и протежиран от Таха, израства в кариерата и придобива влияние сред турския елит. След дългогодишната раздяла двамата братя се срещат, но скоро се появяват нови препятствия за тяхното сближаване.
Английският клуб е подходящо място, което може да изстреля Климент към върховете на дипломатическата дейност. Като сътрудник на списание „Зорница“ той успява да се впише в журналистическите кръгове. Ако английският клуб е короната на английското представителство. Джули е бисерът на това миниобщество. Най-дързък в ухажването ѝ е английският инженер Дугъл, но вниманието ѝ е привлечено от чистата душа на Климент. След като турските власти отхвърлят решенията на Цариградската конференция и политическата обстановка се изостря. Климент съставя дързък план за мирно разрешаване на конфликта, включващ среща със султана.
Ще му помогне ли брат му Кадир? Ще успее ли Джули да го изкуши и да го отклони от народната кауза?

Васил Лазаров е родом от Самоков, инженер по образование. Той има издадени няколко романа – „Крайъгълен камък“, „Парадоксът на любовта“, „Звънът на камбаните“, „Калоян боговенчаният“, „Тройната нишка“, както и сборник с есета – „Християнство и поезия“ и една стихосбирка. Член е на Асоциация „Емпирей“ и на „Сдружение на писателите – Самоков“.

Преди две хиляди години един от най-великите военни лидери в историята почти унищожава Рим. Ханибал, дързък африкански генерал от Картаген, повежда армия от воини и бойни слонове през снежните Алпи и нахлува в сърцето на разрастващата се империя. Що за човек би се осмелил да се изправи срещу най-неумолимата сила на древния свят?

Ханибал е класически пример за противник с минимални шансове за успех – картагенският Давид срещу римския Голиат, но неговата непоколебимост е легендарна. Като военачалник отдавна се изучава във военните академии заради своя стратегически гений, но е много повече от велик пълководец – той е обигран държавник, умел дипломат и човек, предан на своето семейство и страна.

Римските историци го представят като жесток варварин, но как ще се промени историята, ако погледнем към личността му през очите на картагенците? Ще открием ли една по-човечна фигура, ако надникнем отвъд очернящите разкази? И ще погледнем ли на самите римляни по нов начин – не като благородни защитници на цивилизацията, а като безмилостни и алчни завоеватели?

Една от най-старите цивилизации и най-голямата демокрация в света, Индия е амалгама от обичаи, раси, касти, езици и духовни вярвания, които са натрупали колосална история.

Авторът майсторски концентрира пет хилядолетия на божества, бунтове, войни, велики империи, упадъчни династии, нашествия, миграции, колонизация и автономия в един завладяващ разказ. Книгата вдъхва живот на сложните и контрастиращи си слоеве индийска история чрез добре познати ни герои – Буда, Александър Велики, Махатма Ганди. И всичко това на фона на вечната Ганг, пустинните крепости на Раджастан, заснежените Хималаи и руините на легендарните индийски цивилизации.

Индия е оставила своя отпечатък в Азия и света – от медицина до математика, от философия до астрономия, от литература до музика, от будизъм до Боливуд. Напредъкът ѝ в преборването на бедността и неграмотността е впечатляващ, но остават немалко предизвикателства, за да стане следващата глобална суперсила.

Роман за Мария Калас и драматичната ѝ любов с Аристотел Онасис

За Мария Калас славата е трудно спечелена: отгледана в окупираната от нацистите Гърция от майка, която безмилостно експлоатира златния ѝ глас, тя отрано се научава да се защитава от онези, които я използват за собствените си цели. Когато среща приказно богатия гръцки корабен магнат Аристотел Онасис, за първи път в живота си певицата вярва, че е намерила някой, който вижда жената в легендарното сопрано. Влюбва се страстно в него, а той я въвежда в света на невероятен лукс, обсипвайки я със скъпоценни камъни. Но изведнъж всичко свършва. Международната преса обявява, че Аристотел Онасис ще се ожени за най-известната жена в света, бившата първа дама на САЩ Жаклин Кенеди…

В романа „Божествена“ Дейзи Гудуин ни представя Мария Калас не само в блясъка на славата, но и изправена пред упадък в нейната кариера. В личния си живот и зад кулисите великото сопрано на ХХ век изпитва съмнения, тревоги, понякога дори провали. Благодарение на своята всеотдайност и упорит труд тя се превръща в La divina – Божествената, но ранимото ѝ човешко сърце е разбито от нещастната любовна афера с Онасис.

Действието в този многопластов роман, изпълнен с носталгия по някогашния дух на Истанбул, се развива по време на пандемията от коронавирус. Младата Лейля обикаля старинния квартал „Бейоглу“, за да си търси жилище, и 75-годишният Периклис Дракос се влюбва в нея от пръв поглед. Възрастният грък ѝ продава почти на безценица втория си апартамент. Така двамата стават съседи в запазилата великолепието си жилищна сграда „Кръг“, където той е роден и живял цял живот. Уви, кооперацията е заплашена от събаряне, защото строителната мафия ѝ е е вдигнала мерника. „Кръг“ изглежда обречена, каквато е и тайната любов на Периклис към младата жена. Но знае ли човек? Окрилен от желанието Лейля да го опознае, той започва да пише мемоарите си и да ѝ дава бележките си за редакция. Неговата лична история, преплетена с разказа за преживяното от гръцката общност заради Кипърския конфликт, е нежно обяснение в любов и към някогашния Истанбул – не географско място, а блян, който паметта копнее да съхрани жив.

Личен дневник и протоколи от Народния съд

Две десетилетия продължават срещите и разговорите между цар Борис III и придобилия славата на негов таен съветник Любомир Лулчев, бивш офицер от авиацията. Лулчев е и тайната връзка между основателя на Всемирното бяло братство Петър Дънов и българския монарх. В книгите си той описва срещите си с царя, но дневник започва да води едва през 1938 г.
Дневникът на Любомир Лулчев е един от най-сериозните извори за участието на България във Втората световна война. Същевременно той е най-достоверният портрет от натура на Борис III. Лулчев е един от първите, пред които царят споделя своите впечатления след срещите си с Адолф Хитлер, както и важни неща от своя интимен живот.
От дневника е видно, че „тайният съветник“ е давал на Борис III само разумни и полезни съвети. Ако Народният съд бе гледал безпристрастно, Лулчев трябваше да бъде оправдан, за което свидетелстват и включените тук протоколи от процеса срещу него.
Но не това, разбира се, е била целта. И докато четем материалите, неминуемо оставаме с усещането, че Народният съд е разследвал и осъдил не Любомир Лулчев, а покойния български монарх.