Базирана на документи от архивите на Държавна сигурност, но най-вече на 309 мемоарни разказа, книгата разказва историята на близо половин милион българи – тогавашния елит на нацията ни, а също и хора с обикновена съдба, които след 9 септември 1944 г., нерядко със скалъпени донесения и обвинения, са уличени в подкрепа на стария „монархофашистки“ режим и са принудени да преживеят кошмара на чистките, експроприациите, концлагерите и изселванията. Въпреки това „Бившите хора“ на концлагерна България“ е книга повече за живота, отколкото за смъртта, защото във фокуса й, освен ежедневните репресии, е и това как „бившите хора“, както комунистическата власт дамгосва репресираните от нея, са се борили в условията на новата система и са оцелявали, изграждайки върху руините на предишния си живот своите нови биографии.

Проф. Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при БАН. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над двеста научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанска история на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. В момента преподава в катедра „Социология“ на Софийския университет. През годините е председател на Държавна агенция „Архиви“; секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност; служебен министър на културата през 2014-та; посланик на България във Финландия в периода 2016 – 2021 г.

Авторът на изложбата под наслов „Дъхът на дървото….“ – Гюрсел Ешреф, е възпитаник на Техническия университет във Варна и по професия е машинен инженер.

Голямата му страст още от ранна възраст са изобразителното и пластичното изкуство, на които и по-конкретно на дървопластиката, посвещава голяма част от своето време през последните десет години. За това време той създава над 200 пластики от дърво, в които претворява приказния свят на митовете, легендите и живата природа, а талантът му е оценен по най-добрия за един творец начин – негови творби са притежание на частни колекции не само в Карнобат, където живее, но и в Ню Йорк, Лос Анджелис, Торонто, Москва, Истанбул, Лондон, Берлин, Женева, Осло и в много други европейски, включително български градове.

Настоящата изложба, която ще гостува в Изложбена зала на библиотеката до 12 април, Гюрсел Ешреф посвещава на родителите си Мешхуде Мемишева и Бехрам Бехрамбеев.

Иван Гранитски е известен български журналист, писател, критик, издател и обществен деец; автор на над 25 книги поезия, критика и публицистика. През годините е редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс”, заместник главен редактор на в. „Литературен фронт”, главен редактор на сп. „Черно и бяло”, генерален директор на БНТ и директор на ИК „Христо Ботев”. От 1997 г. е собственик на издателство „Захарий Стоянов”, а от 1991-ва издава сп. „Везни”, наречено на името на списанието, издавано през 1919–1922 г. от Гео Милев. Иван Гранитски е носител на множество литературни награди, сред които националните „Гео Милев”, „Иван Нивянин”, „Тодор Влайков”, „Христо Г. Данов” и др.

„Енергията на българския дух”, плод на 30-годишно изследване, проследява изворите и проявленията на българския дух за период от двеста години – като се започне от Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, през големите имена на Българското възраждане и се стигне до видните ни поети и белетристи в следосвобожденска България и периода до 60-70-те години на XX век.

Изследването „Енергията на българския дух” ще бъде представено от литературния критик и публицист Панко Анчев. Събитието е инициирано от Славянско дружество „Васил Друмев” в Шумен и се осъществява с подкрепата на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”.

Автор на „Приключенията на един наивен пътешественик“ е съвременният румънски писател, критик и преводач Ян Корнелиус . През 1977 г. той бяга от комунизма в Румъния и оттогава живее в Дюселдорф, Германия. Учил е френски и английски език в университетите в Тимишоара, Дюселдорф и Стърлинг, Шотландия. Корнелиус е билингвален писатели и преводач – пише на румънски и немски и превежда литература от и на двата езика. Романът му „Приключенията на един наивен пътешественик“, изпълнен с хумор и магически реализъм и съизмерван с най-добрите образци от класическата сатира, е първата му книга, преведена на български език.

„Лорелай“ – трогателна история за най-светлите и мрачни кътчета на човешкото сърце, разказана чрез пленителния романс на Лучика и Катул и търсенето на енигматичната Лорелай, е един от най-обичаните от румънците романи за всички времена. Авторът – Йонел Теодоряну (1897–1954), има над двадесет книги, включително произведения за деца и младежи. „Лорелай“ е втората му книга, преведена на български език, след като през 2015-та бе издаден автобиографичният му роман „Имението Меделени“.

И двата романа са превод на доц. Христо Боев – преводач от и на английски, български и румънски език; автор на преводите на десетки романи, издадени на български език през последните десет години. Доц. Боев е възпитаник на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и доктор на филологическите науки на Университета „Овидиус“ в Констанца, Румъния. От 2022-ра е хабилитиран преподавател по английска и американска литература на англицистичните специалности в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Носител е на наградата „Ливиу Ребряну“ от Литературния музей в Бистрица–Нъсъуд.

Книгата обединява по неповторим начин дългогодишните проучвания на психолога проф. Моника Балаян и опита на Петя Минкова като научен журналист, за да представи революционни техники за препрограмиране на подсъзнанието така, че то да работи в наша полза, а не срещу нас. Изследвания с апаратура за измерване на мозъчните вълни констатират, че независимо от това в коя част на денонощието е направено изследването и от възрастта на участниците в него най-активни при почти всички изследвани са тета-вълните, характерни за полусънното състояние. Книгата „Хиперсъзнание“ представя  конкретни практики за активизиране на мозъчните вълни и по-конкретно на гама-вълните, при които сме най-ефективни и работоспособни – когато преобладава активността на гама-вълните, човек избира най-доброто от десет възможни решения, а при преобладаваща активност на останалите вълни в най-добрия случай се колебае между четири решения и няма гаранции, че ще се спре на най-ефективното. Овладяването на кодовете към неосъзнатото и на знанието как да стартираме мозъчните вълни на хиперсъзнанието е изключително важно за намирането на точните отговори и програмирането на успеха и предвид факта, че подсъзнанието определя в 98% решенията ни и едва 2% са плод на дълбоко осъзнаване. Уникалната система, представена в книгата „Хиперсъзнание“, е базирана на древните знания, които проф. Балаян открива в едно от най-големите хранилища на ръкописи в света – Института за древни ръкописи Месроп Мащоц (Матенадаран) в арменската столица Ереван, и на съвместни изследвания с учени от Института по физиология към Арменската национална академия на науките.

Моника Балаян е учен психолог, мотиватор, трансформационен терапевт и основател на смехотерапията в България. Организира многобройни семинари, курсове и програми по целия свят, които помагат на хиляди хора да подобрят качеството на своето здраве и живот. За новаторските си проучвания и резултати и големия й принос в психологията през 2023 г. е обявена за Психолог на годината и й е присъдено званието почетен професор на Световна асоциация на изпълнителските изкуства (WAPA).

Петя Минкова е заместник главен редактор на в. „168 часа“ (до 2022 г.), а от 2018-та е зам. главен редактор на сп. „Космос“, в което работи с едни от най-изявените учени в света. От 2023 г. е част от проекта „24 часа – 168 истории“.

Срещата с проф.  Моника Балаян и Петя Минкова е инициирана от Славянско дружество „Васил Друмев“ в Шумен и се осъществява със съдействието на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Експозицията – магия от форми, цветове и емоции, ще представи таланта на осемнадесет участнички в ателиетата за възрастни на Арт школа „Чифлигарови” и на техния ръководител – арт педагога Светла Чифлигарова. Това ще е третата по ред експозиция на дамите, които са с различни професии, но обединени от любовта си към изкуството, като една от предходните две изложби също бе представена в библиотеката – през декември 2022 г.

Цветните платна на настоящата експозиция ще могат да бъдат разгледани в Изложбена зала на РБ „Стилиян Чилингиров” до 18 март.

Валентин Кулев е известен шуменски художник, който работи в областта на графиката, стенописа, живописта, иконописта, малката пластика и рисунката; автор е на десетки самостоятелни изложби и участник в редица национални и международни експозиции. През последните години художникът е известен на шуменци най-вече с иконите, които изографисва сред удивителната природа на Шуменското плато, и филмът „Свети образи на горската пътека“ разказва именно за това.

Филмът за Валентин Кулев е продукция на Телевизия Шумен, като автор на сценария е Кънчо Тодоров, а оператор и монтажист – Добромир Добрев.

Максим Кривцов е украински поет, фотограф и военнослужещ с позивна Далѝ, който загива на фронта в Купянск на 7 януари 2024 г. Изложбата в негова памет, която ще бъде открита от проф. д-р Добромир Добрев, включва двадесет и четири постера с военни фотографии, илюстрации и стихове на Кривцов от книгата му „Стихове от бойницата“, която украинският ПЕН клуб включва в списъка на най-добрите книги на 2023-та.

Фотоизложбата е подготвяна от самия Максим Кривцов с подкрепата на киевската кураторска група Squat 17b и с идеята фотосите да бъдат поставени в различни киевски институции, за да напомнят за него и за другарите му в окопите. За неин наслов са избрани думите, които Кривцов изписва върху стената на едно от киевските кафенета – „Ще си върна живота, обещавам“.

Изложбата гостува в Шумен в навечерието на четвъртата годишнина от началото на войната в Украйна по идея на Посолството на Украйна в Р България и с подкрепата на Центъра по българистика в Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“, Асоциацията за развитие на международните отношения ADRUM в Киев, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“.

Изложбата може да бъде разгледана в Каталожна зала на библиотеката до 21 февруари.

Изложбата включва двадесет и шест постера на детски рисунки от колекцията на Международния фестивал МАЛЮЙ.UA.WAR („Рисувай войната в Украйна“) – ежегодна инициатива на Асоциацията за развитие на международните отношения ADRUM в Киев, и ще бъде открита от Красимир Минчев, дългогодишен военен аташе и посланик в Киев.

Съорганизатори на експозицията, която гостува в Шумен със съдействието на Посолството на Украйна в Република България, са Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ и Центърът за подкрепа за личностно развитие – Обединен детски комплекс „Анастас Стоянов“, които са дългогодишни партньори на сродни украински образователни, научни и културни институции. Експозицията е подкрепена и от Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“ и Центъра по българистика в Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“.

Изложбата може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 21 февруари.

Николай Владимиров за книгата:

„Книгата на Ралица не е епистоларна литература. И няма точен жанр. Движи се на ръба на поезията. И прозата, в която черното е най-цветното черно, което съм чел някога. Черно, което те учи да цениш цветовете. На света около теб. Напук спектъра на тъгата. Тези „Неизпратени писма“ са всъщност изповед. Остра, крещяща, болезнена, но винаги искрена. И имат терапевтичен ефект. Пазят толкова много любов отвъд думите. Даже и след самата любов. Позволете си да ги получите. Ще се почувствате много по-малко ранени след тях. И много повече вярващи. Че всичко ще е наред. Въпреки уроците.“

За автора:

Ралица Добрева е учител в шуменската детска градина „Смехорани“, а любовта ѝ към децата определя не само професионалния ѝ път, но ражда и първата ѝ книга – „Приключенията на Али и принцеса Тортичка“. „Неизпратени писма“ е първата ѝ книга за възрастни читатели.