Автор: Хъмпти

С музикално-поетични импроетюди и игри Шуменската библиотека отбеляза Международния ден на музиката и Световния ден на поезията. Гости на библиотеката и нейната аудитория бяха отново Веселина Касабова, Димитър Караиванов и Мирослав Николов от импротеатър „Игриказки“ – Варна, а честването на двете изкуства, макар и в такава забавна форма каквато са импровизациите, напомни на включилите се ролята на музиката и поезията в живота на хората и тяхното духовно извисяване.

Цитат от писмо на Васил Левски до Христо Иванов – Големия от 4 август 1872 г. – „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!”, е насловът на експозицията, която може да бъде разгледана в Изложбена зала на библиотеката до 26 юли. Освен да бъде разгледана, изложбата може да бъде и чута посредством препращащ към звуков файл QR код върху всяко от таблата.

Организирана в десет информационни пана, изложбата представя оригинални документи, които хвърлят нова светлина върху живота и дейността на Апостола. Сред тях са снимки на Васил Левски и неговите приятели и съратници Данаил Попов и Иван Драсов, придружени с кратки биографични данни, основни моменти от които припомни при откриването на изложбата началникът на Държавен архив – Шумен – д-р Антония Панева. И Данаил Попов, и Иван Драсов са сред близките сподвижници на Апостола, с впечатляваща биография и безспорни заслуги в освободителното дело, като първият е бил и довереното лице на Апостола – през Попов е минавала почти цялата му кореспонденция и единствен той е имал право да чете писмата; интересен факт е и това, че именно по негова инициатива в кореспонденцията помежду им се въвеждат шифрите и псевдонимите.

Акцент в експозицията са четиринадесет писма, разменени между Иван Драсов и Данаил Попов малко преди залавянето на Апостола – между 2 и 14 декември 1872 г., и след това между 15 и 27 май 1873 г., като вторите са свързани със събитията в Къкрина.

Оригиналите на писмата, представени в експозицията, са част от фонда на Иван Драсов, съхраняван в Държавен архив – Варна, а оригиналната снимка на Левски е съхранявана в Държавен архив – Смолян като част от архивния фонд на съратника на Апостола Илия Белковски. Експозицията, която гостува в Шумен по покана на Държавен архив – Шумен и по повод 187-годишнината от рождението на Васил Левски, е организирана от Държавен архив – Варна и Радио Варна.

Роза Боянова е автор на стихосбирки, на публицистика и литературна критика и съставител на десетки книги с творчество на деца от цялата страна. Нейни стихове са преведени на руски, френски, немски, английски, гръцки и много други езици, а поетичният ѝ талант е оценен с престижното отличие Диплом – I степен на сп. „Невский альманах”, с Националната награда за дебют „Владимир Башев”, Националната награда за лирика „Иван Пейчев”, награда „Македонски книжовен Дедал”, „Златен Пегас” за цялостно творчество, като през настоящата година предстои поетесата да бъде удостоена със „Златната значка на Шумен” за цялостното ѝ творчество.

Всичко това е безспорно признание за таланта на Роза Боянова, но както тя сподели в посветената ѝ в библиотеката творческа вечер, това, което я прави особено горда, е работата ѝ с деца – първо в създаденото от нея заедно с доц. д-р Красимир Кунчев литературно студио „Камбанка” в Шумен, а след това и в литературното студио „Митични птици” в Бургас.

Пак във връзка с това най-голямото признание за поетесата са не наградите, а фактът, че и след години учениците ѝ помнят работата ѝ с тях в детските литературни студия. Всъщност Роза Боянова оставя ярка следа във всеки, докоснал се до таланта ѝ както да пише, така и да учи на творческо писане – резултат, както обобщи проф. Росица Йорданова от Варненския свободен университет, от уникалната ѝ методика за развиване на детския литературен талант; методика, почиваща на разбирането за детето като ценност.

Сред гостите на вечерта, организирана от Славянско дружество „Васил Друмев” и Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, бяха и Вили Колева – секретар на читалище „Любен Каравелов” в Бургас и художник с принос за графичното оформление на книгите на Роза Боянова, състуденти и преподаватели на поетесата от Шуменския университет, нейни ученици, шуменски автори и читалищни дейци.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, Държавен архив – Шумен и пианистката Венета Нейнска обединиха усилия във вечер, посветена на Димитър Ненов – едно от най-ярките имена в българското музикално изкуство. Изключителен композитор, виртуозен пианист, талантлив архитект и педагог, ярка фигура в обществения живот на България през първата половина на XX в., той е незаслужено пренебрегнат и забравен, а паметта за музикалното му наследство изтрита от националната летопис. В рамките на програмата бе прожектиран музикално-документалният филм „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“, резултат от режисьорската работа на Ясен Харалампиев и задълбочената проучвателска дейност на Венета Нейнска. Той е интригуващ разказ за съдбата на бележития ни интелектуалец, представен на фона на музикалните му пиеси в изпълнение на Венета Нейнска. Филмът, осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, представя непоказвани досега снимки от личния архив на Димитър Ненов, съхранявани в научния архив на БАН, и единствения достигнал до нас запис в негово изпълнение, който е част от архивния фонд на БНР. В клавирния рецитал на Венета Нейнска бяха включени миниатюрите на Димитър Ненов в пълната им версия, ранното му произведение „Медитация“, популярната и много ефектна „Токата“ за пиано, а също и любими на композитора музикални произведения от Ференц Лист.

Д-р Антония Панева, началник на Държавен архив-Шумен, изнесе в презентация, непоказвани досега снимки, писма, лични и творчески документи на композитора, страници от негови дневници и други около 66 материала, съхранявани като част от архивния фонд на Маринка Каравасилева, сестра на Димитър Ненов, и съпруга й Мирко Каравасилев – и двамата дейни участници в музикалния живот на града.

Документалната част от програмата бе обогатена от тематична витрина с библиотечни материали от фонд на Шуменската библиотека. Водещ на събитието бе Светослав Николов – програмен директор на „Джаз FM”. Венета Нейнска е пианист и изпълнител от световна класа, възпитаник на две от най-престижните консерватории в света – Южнокалифорнийския унивеситет в Лос Анджелис и Училището за музика и драма „Гилдхол“ в Лондон, където нейни преподаватели са световноизвестните учители по пиано Джон Пери и Джоун Хавил. В Лондон пианистката участва и в майсторски класове на Имоджен Купър, Алексей Наседкин, Джером Лоуентал и Доминик Мерле. На шуменската аудитория Венета Нейнска е позната от концертите си със Симфониета Шумен през изминалите два сезона.

Своята нова книга „Хоризонти на диалога“ представи в Шуменската библиотека проф. Спартак Паскалевски. Тя е единадесета част от поредицата „Диалог и духовност“ и проследява житейските и творческите срещи на известния художник и културолог с някои от изявените творци и личности на нашето време: Тончо Жечев, Стефан Гечев, проф. Надежда Драгова, шуменските художници Деян Евтимов и Валентин Кулев, диригентът Йордан Камджалов и др. Книгата е конструирана като хронотопи и пневматологии. „Има два съществени момента в живота на човека. Това е времето и мястото, където среща хората, а другият път, това е духовният. И двата пътя се преплитат и книгата е изградена по този начин цялата“, обяснява проф. Паскалевски. Изданието включва рецензии на неговите художествени изяви в периода 2014 – 2022 г. и авторски студии, очертаващи основните изследователски траектории, в които работи.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на община Шумен. Проф. Паскалевски е роден в Скопие, син е на известния поет и преводач от гръцки Паскал Паскалевски. Завършил е Художествената академия със специалност графика. Носител е на първа награда от световното биенале на графиката в Краков, Полша. Автор на изследвания за изкуството на Ренесанса и Ел Греко. Неговите научноизследователски интереси са в областта на историята и теорията на изкуството, балканистиката и семиотиката. Работи графика, живопис, илюстрация, малка пластика и иконопис. Автор е на синергията – версия на пърформънса и инсталацията, формулирана като единодействие на живопис, музика и танц. Критиката определя творчеството му в естетиката на плурализма и експериментализма.

Проф. Петър Стоянович: Споменът е за това, да има гледна точка, която да не е само лична, но и обективна

В деня, в който бе удостоен с почетното отличие Doctor honoris causa на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, проф. Петър Стоянович представи пред шуменската общественост мемоарната си книга „Несвършващо време“. „Ако пишеш спомените прекалено рано, ще имаш по-малко неща да опишеш. Ако пишеш на една специална възраст, вероятно прецизността на спомена вече ще е нарушена“ – така аргументира решението си авторът да разкаже историята на своя род и на поколението от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. „Спомени не трябва да се пишат от носталгия“, „всеки има право да се връща към спомена назад, но не трябва да се гледа през него като през опушено стъкло, да се изкривява миналото“. Подобно на моноспектакъл, разказът потече от впечатляващата „семейна атмосфера между музей и театър“ на дом, обитаван от четири поколения; с любопитни истории от детството и юношеството; какво са смятали за тогавашния политически режим в страната; за социалистическата казарма и романтичния ореол, който добива в разказите на преминалите през нея; за студентските години в София и Виена, където следва история, а по-късно защитава докторат по философия; за „благините на социализма“ както ги нарича иронично и т.н.

Изданието, в обем около 400 страници, включва и над 150 снимки от личния архив на автора, Българска телеграфна агенция, Българска национална филмотека и др. Всеки, пожелал да го притежава, в края на срещата получи и автограф от госта. Историк и писател, доктор на историческите науки и доктор по философия, проф. Петър Стоянович е също журналист и политик – заемал е постовете министър на културата (2013–2014), парламентарен секретар на Министерството на външните работи (1998–2000), началник на кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (2000–2001). Проф. Стоянович е председател на научното звено „Царско историческо общество” към Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна”. Автор е на научни изследвания и публикации по темите Трето българско царство, българската царска династия, дипломация, политика и партии, Австро-Унгария, Германия и др., и на книги на кулинарна тематика. Носител е на званията „Рицар на цивилния кръст” на Р Малта и „Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта”.