Васил Цонев описва в „Едно време в „Овча купел“ собственото си семейство, книгата излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл „Баща ми, бояджията“ по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев – Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев.

За автора:

Васил Цонев (1925 – 2002) е автор на над 2500 хумористични разкази и фейлетони, пише сценариите на 20 радиопиеси, 25 анимационни и 6 игрални филма и 1 сериал. Изявява се и като актьор в киното.
Първо Васил Цонев учи във Военната академия, след това завършва „Архитектура“ и известно време работи по специалността си. По-късно е редактор на вестник „Стършел“. Работи в Българската национална телевизия. Сътрудничи на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията.

„История на българското изобразително изкуство” e ненаписаната книга на големия изкуствовед Кирил Кръстев. Той работи върху нея цял живот, проучванията му се простират върху хиляди страници, но така и не са събрани в едно цялостно изследване.
Години след смъртта му това прави Иво Милев, който прочита всички архиви на Кръстев и въз основа на натрупаните материали сглобява цялостната картина на българското изобразително изкуство от древността до края на ХХ век.

Кирил Кръстев (1904-1991) e сред най-ярките фигури в българския художествен живот в продължение на близо седемдесет години. Завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а по-късно специализира изобразително изкуство в Париж.
Започва като поет, но се утвърждава като есеист, литературен критик, публицист и изкуствовед. Сред най-популярните му книги са „Спомени за културия живот между двете световни войни”, „Пикасо”, „Микеланджело”, „Сирак Скитник” и др.

„За разлика от литературната история, досега не е правено подобно изследване на художествения процес в пластичните изкуства – архитектура, скулптура, живопис, графика, декоративно-монументални и приложни изкуства.”
Кирил Кръстев

Моузес Херцог е доктор по философия, бивш съпруг, бивш преподавател, бивш приятел, очарователен страдалец и мрачен шегобиец. Заседнал някъде между дванайсети и двайсети век, той наблюдава с меланхолия разпадането на живота си, бушуването на личните бедствия, триумфа на враговете си, отказа от ценностите и опитва да се съпротивлява или смири.
„Херцог на Белоу е велико творение – Леополд Блум на американската литература, но с една разлика: в „Одисей“ енциклопедичният ум на автора е въплътен в езиковата тъкан на романа, Джойс не отстъпва на Блум огромната си ерудиция, интелекта, реторичната си мощ, докато в „Херцог“ Белоу дарява героя си с всичко това.“
Филип Рот

Елуд Търнър, прилежен чернокож ученик от Талахаси, Флорида, се увлича по идеите на Мартин Лутър Кинг и се надява да постъпи в колеж, но несправедлива присъда го изпраща в поправителното училище „Никел“. То се оказва „фабрика за болка“, където учениците са подложени на ужасяващо насилие: побои, унижения, изнасилване и дори убийства. Романът се базира на действителни събития в училището за момчета „Дозиър“ в Мариана, Флорида, затворено през 2011 г.
Колсън Уайтхед е американски писател, роден през 1969 г. в Ню Йорк. Завършил е Харвардския университет. Автор на девет книги – художествена и нехудожествена литература, сред които световноизвестният му роман „Подземната железница“, носител на наградата „Пулицър“ за художествена проза през 2017 г. За „Момчетата от „Никел“ (2019) Уайтхед получава за втори път „Пулицър“ (2020), а журито определя произведението му като „безспорно внушителен разказ за човешката упоритост, достойнство и изкупление“. Романът е носител и на наградите: „Къркъс“(2019) – на списание „Къркъс Ривюс“, „Алекс“ (2020) – на Американската библиотечна асоциация, и „Оруел“ за политическа проза (2020).
„Необходимо четиво“ – Барак Обама
„Повдига похлупака от расистката бруталност на поправителните училища на Юга в ерата на Джим Кроу“ – Гардиън
„Един от най-големите живи американски писатели“ – Тайм

„Флъш“ е книга с необикновена съдба! Вирджиния Улф започва работа по нея след продължителния творчески процес по шедьовъра си „Вълните“ (1931) и я приема повече като литературен експеримент, отколкото като творба, с която да обогати биографията си. Но през 1933-та текстът се публикува в книга и резултатът изненадва всички – „Флъш“ се радва на толкова голям успех сред читателите, че става един от най-харесваните романи на британската писателка.
Флъш е кокер шпаньол от най-висок клас. Ушите му са красиви, краката му са изящни, а козината му блести като злато. През лятото на 1842 година той прекрачва прага на голяма къща в Лондон и става домашен любимец на английската поетеса Елизабет Барет Браунинг. Към нея Флъш веднага изпитва безусловната любов, която цял живот ще го кара да ѝ служи вярно. Дори при появата на опасен враг…
Вирджиния Улф разказва пленителната история на кокер шпаньола, който Елизабет Браунинг често споменава в истинските си писма. Смесица между реалност и фантазия, „Флъш“ е един от най-очарователните романи в модерната класика!

Агата Кристи, най-продаваната авторка в историята, събира спомените си от разкопки в Сирия със съпруга си Макс Малоуън под формата на тази интригуваща творба. Първото издание на „Ела, кажи ми как живееш“ излиза през 1946 г. с последвало през 2012 г. ново издание. Книгата е преведена на близо 30 езика, а това е първото ѝ издание на български.

През своята дълга и успешна кариера, Агата Кристи създава някои от най-запомнящите се литературни герои, сред които Мис Марпъл и Еркюл Поаро.

Агата оставя след себе си и „Ела, кажи ми как живееш“ – очарователен, завладяващ и удивително остроумен пътепис за невероятните ѝ преживявания по време на разкопки в Сирия със съпруга ѝ Макс Малоуън.

Написана като дневник и с помощта на записките ѝ от разкопките, тази книга е не по-малко богата на вълнуващи случки, красиви пейзажи и интригуващи герои от останалите ѝ художествени произведения.

Задължителна за всеки почитател на авторката, „Ела, кажи ми как живееш“ разкрива нови и любопитни черти от характера и живота на незаменимата Агата.

Романът, който покори Бразилия, показвайки лицето на модерното робство през очите на две сестри. ”Тази книга е създадена, за да се превърне в класика” – Ролинг Стоун Бразилия

Бибиана и Белонизия са дъщери на работници в едно имение в сърцето на Баия, Североизточна Бразилия. За техните родители забраната на робството не е нищо повече от дата в календара. Животът на сестрите се променя завинаги, след като решават да отворят тайнствен куфар под леглото на баба си – малка дързост с огромни последствия. Двете момичета се сблъскват с подчинението и безправието, които битуват и до днес в Бразилия. В историята са вплетен семейни тайни, религиозни обреди и вярвания, картини от пищната бразилска природа и изнурителния земеделски труд.

„Торто арадо“ е епична творба, която разказва истории за живота, смъртта, борбата и изкуплението. Достоен наследник на най-добрите разказвачески традиции, вдъхновени от баиянската земя и нейните хора.

„Торто арадо“, в превод от португалски „изкривен плуг“, е метафора на осакатения език, който вече не може да „оре“ чрез словото, на човешкия глас, лишен от думи, на човека, който все още съществува и е способен да полага труд, но е лишен от права.

Преди да настане Ад, там имаше град…

Голямата синагога и църквата Дева Мария се бяха гледали смирено над покривите на Освиенцим много дълго време. Точно там Сара Грос се научи да бъде щастлива. Тогава те дойдоха и промениха всичко. Дори името на града. Аушвиц? Какво по дяволите е Аушвиц? Какъв е бил живота в Аушвиц преди пристигането на германците? И какво свързва две жени от различни времена и различни места? Попитайте Сара Грос.

През 1968 г. Кимбърли Паркър, млада учителка по литература, прекосява САЩ за да преподава в най-ексклузивния университет в Нова Англия, оглавяван от Сара Грос, харизматична и мистериозна жена. Кимбърли бяга от ужасна тайна и се опитва да намери спокойствие в Сейнт Осуалд в компанията на темпераментната Миранда, очарователния Клемент и най-вече на Сара. Но истината я преследва дори там и в деня, когато взима съдбоносно решение, което би могло да я спаси, голяма трагедия разтърсва стогодишната институция, изваждайки на показ едно опустошително минало. Независимо къде, дали в университетските коридори, или в гетото на Краков, дали под сянката на тополите в Биркенау, или по улиците на Аушвиц, когато още е щастлив град, Кимбърли се оказва потопена в една жестока история за страдание и оцеляване, за която тя никога не е била подготвена.

След много години на задълбочени изследвания, седмици, прекарани в бившите концлагери, в тясно сътрудничество с доказани експерти по Холокоста и оцелели пленници и дълги интервюта с хора по улиците на Освиенцим (Аушвиц) и Краков, Жоао Пинто Колею ни показва мястото, което се превърна в най-красноречивия символ на грубо престъпление срещу човека.

Романът е един от петте финалиста в надпреварата за най-значимата награда за португалска литература „Leya Book Award“ сред 376 произведения от 14 страни.

Изданието обххваща главно изследвания, които представят основополагащи прозрения и съществени работни хипотези на автора.

Разбиране на структурата на личността в клиничния процес.
Психоаналитичният клиничен опит приема, че освен да помагат на пациентите да променят проблемни поведения и психични състояния, терапевтите се опитват да им помогнат да приемат себе си заедно с ограниченията си и да подобрят цялостната си устойчивост, чувството си за действеност, толерирането на широк обхват от мисли и афекти, континуитета на личността, реалистичната себеоценка, способността за интимност, моралната си чувствителност и съзнанието за другите като притежаващи отделни субективности.

Основна тема в тази книга е безсмислието да се диагностицира на основата само на проявения проблем.