„Рак на шийката на матката“

Проф. Явор Корновски е акушер-гинеколог и онколог. Началник е на единствената в Североизточна България Клиника по гинекология в болница „Света Анна” във Варна, собственик и управител на Медицински център „Проф. Корновски”, а от септември 2015-та е и ръководител на Катедра „Здравни грижи” в шуменския филиал на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”.

Научните му интереси и професионален опит са в областта на оперативната гинекология, онкогинекологията, хирургичните техники за оптимална циторедукция при рак на яйчника и са отразени в над 200 научни труда – публикации у нас и в чужбина, доклади в научни форуми и публикувани резюмета.

Член е на Управителния съвет на Българското дружество по акушерство и гинекология, на Държавната изпитната комисия за признаване на специалност ,,Акушерство и гинекология” и на Експертния съвет по специалност ,,Акушерство и гинекология” към Министерски съвет и Министерството на здравеопазването, като основната му експертиза е гинекологична и онкогинекологична патология, хирургично лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на женските гениталии. Участва в над двадесет научни журита за придобиване на научни степени и академични длъжности.

Среща с Наталия Бояджиева и разказите ѝ за света

Наталия Бояджиева е филолог, възпитаник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”; преподавател по български език и литература и журналист на свободна практика. Превежда от руски, полски, английски и италиански език.

В първата си книга „Светлината на Изтока” Наталия Бояджиева събира 48 репортажни разказа за Китай, където живее три години. Разказите, определени от самата нея като нравописи, отвеждат в    старите столици Сиан и Нандзин, в съвременната – Пекин, в родното място на Конфуций – Цюфу; предават вълшебството на водните градове по река Яндзъ – Уджън, Ситан и Ханджоу, дават възможност на читателя да изкачи свещените планини Тайшан и Луошан така, както са го правили и китайските императори.

Документалните разкази във втората й книга – „Лицата на Филипините”, потапят в местната култура на архипелага в Тихия океан и представят любопитни моменти от двегодишния й престой тук. В книгата Наталия Бояджиева разказва за висящите ковчези на Сагада, изкачванията по склоновете на неземно красивия вулкан Пинатубо и до върха на Ангоно с древните му скални рисунки, срещите с коренното население аета, почти осъществената среща високо в планината с човекоядци.

Ендокринната система и автономната нервна система са глобалният мениджър на цялото тяло. Те се саморегулират и оказват влияние върху начина, по който то усвоява опита и реагира на своя вътрешен и външен свят. Когато в тази система се появят дисбаланси и те се вкоренят дълбоко, се развива болест. Стъпвайки на това разбиране, ендобиогенната медицина се стреми да възстанови баланса на тялото, като прилаганият метод е свързан с оценяване както на физиологичното състояние на организма, така и на баланса на тялото и реактивността на пациента. Информацията в тези посоки и оценката на това как всеки индивид реагира на стреса, присъщ на неговия живот, позволяват правилната оценка на текущото заболяване с неговата причина и лечение, а също така и отчитане на склонността към развитие на болестта по-късно в живота.

„По обед над упоената тишина в скалите се понесе медоточна песен. Монасите завършваха обедната служба с красиво песнопение. Добрана се заслуша, сетне отвори прозорчето на магерницата, за да чува по-добре, и с благоговение потъна в меките звуци. Отдавна нищо не бе се докосвало с такова изящество до слуха й, до цялото й същество. Мелодията правеше скръбта й поносима и сладка. Гласовете извисяваха горестта от живота до любов към Бога. Колко обширно бе човешкото сърце, какъв огромен и тежък съсъд, изпълнен със самозаблуда и откровения, печал и кротка радост, мислеше си Добрана.”

Из романа „Сърце”

Виктория Бешлийска е сред най-талантливите и обичани съвременни български автори. И двата й романа – „Глина” и „Сърце”, са едни от най-четените книги в България за последните години и от момента на излизането си печелят заслужени отличия – Избор на книжарите на книжарница „Хеликон” за 2021 г., Избор на читателите на предаването „Библиотеката” по БНТ за 2021 г. и Европейска награда за дебют на Еврокон 2022 (за романа „Глина”) и Избор на книжарите на „Хеликон за 2022 г. (за „Сърце”). Виктория Бешлийска е носител и на наградата „Най-четен съвременен български автор” за 2022 г. на Столична библиотека.

Писателката е автор и на „Словник” – самобитен дневник с деветдесет архаични български думи и място за личните бележки на всеки, който вярва, че писането има пречистваща и преобразуваща сила. Автор е и на блога „По дирите на думите”. Представящ пътешествия и интересни ежедневни моменти, както и благозвучието и красотата на старите български думи, блогът вече има хиляди последователи във Фейсбук.

Концерт спектакъл на Танцова школа „Фаворит”

Фотодокументална изложба разказва за дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София

Експозицията, резултат от съвместната работа на държавните архиви на Турция и България и съдействието на Посолството на Р Турция у нас, представя периода 27 октомври 1913 г. – 2 февруари 1915 г., когато Ататюрк е военен аташе в София. Той пристига в България години преди  да оглави парламента на новата Република Турция през 1920 г. и месеци след като страната му се включва в Първата световна война, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул.

В изложбата са включени документи за назначаването на Ататюрк като военен аташе и командващ на една от дивизиите в турската армия, военната му биография, доклади до османския генерален щаб, писма от и до Ататюрк до края на живота му през 1938-ма, поздравления към него, книги, спомени за честванията, посветени на негови годишнини. Някои от документите се представят на общественото внимание за първи път.

Изложбата „Дните на Мустафа Кемал Ататюрк в София (27 октомври 1913 г. – 02 февруари 1915 г.)” ще бъде експонирана в Изложбена зала на библиотеката до 31 март.

Изложба мартеници „Пижо и Пенда”

Награждаване на участниците в XXVII Регионален конкурс „Пижо и Пенда”

Изложбата е организирана от Национален парк музей „Шипка – Бузлуджа” в Казанлък и представя епичните боеве за Шипка по време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. през погледа на командира на Трета рота от Трета опълченска дружина Стефан Кисов.

Текстовете на изложбата са откъси от книгата на прапоршчик Кисов „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877–1878”, считана за едно от най-ранните и достоверни описания на войната от очевидец на военните действия, а за илюстративен материал са използвани гравюри и рисунки от Иллюстрованная хроника войны, Русско-турецкая война в картинах, The Graphic, Le Monde illustré и др.

Изложбата, която гостува по повод Националния празник на България 3 март, ще бъде експонирана в библиотеката до 14 март.

Ралица Добрева, автор

Приключение на малката Али в приказния свят, където тя открива много нови и добри приятели. Чрез приключението си в приказния свят Али разбира, че дори и хората трябва да се допълват, а не да се водят безкрайни битки между доброто и злото.

Казвам се Ралица Добрева и съм на 33 г. Експерт предучилищно образование съм в Община Шумен. До преди две години бях детски учител в една столична детска градина. Обичам тази професия, обичам и децата! Имам дъщеричка на 6 години и веднъж, докато я приспивах, реших, че просто ще ѝ разкажа приказка, която все още не е написана. Много ѝ хареса. На следващия ден, когато децата в групата ми трябваше да се отдадат на следобедна дрямка, аз им разказах същата приказка. Децата бяха впечатлени и се превърна в традиция да им разказвам моята приказка, но всеки път с различни приключения. Един ден майката на едното детенце дори ме пита: „Гозпожо Добрева, коя е тази приказка, която сте разказвали на децата? Искаме да си я купим и да я четем вкъщи.“ Беше много приятно усещане. Така реших да ѝ дам живот. Разбира се, имаше отлагане във времето, но ето че вече е факт.