Среща с Петър Стоянович и мемоарната книга „Несвършващо време”
„Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс.
Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели.
Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз.“
Петър Стоянович
В присъщия си колоритен стил в „Несвършсващо време” проф. Стоянович представя историята на своя род, като за първи път разказва подробно за прадядо си – революционера и съединист Иван Стоянович – Аджелето, и родителите си – кинокритика, журналист и писател Иван Стоянович и актрисата Ани Бакалова. Книгата е среща и с личните му спомени за София в края на миналия век, за „благините на социализма”, както ги нарича с ирония, а също и за Виена, където колоритният ерудит следва история, а впоследствие защитава и докторат по философия. Историите, побрани в близо 400 страници, са подплатени с над 150 интересни снимки от личния архив на автора, от Българската телеграфна агенция, Българската национална филмотека и др., като някои от тях са публикувани за първи път.
Историк и писател, доктор на историческите науки и доктор по философия, проф. Петър Стоянович е също журналист и политик – заемал е постовете министър на културата (2013–2014), парламентарен секретар на Министерството на външните работи (1998–2000), началник на кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (2000–2001). Проф. Стоянович е председател на научното звено „Царско историческо общество” към Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна”. Автор е на научни изследвания и публикации по темите Трето българско царство, българската царска династия, дипломация, политика и партии, Австро-Унгария, Германия и др., и на книги на кулинарна тематика. Носител е на званията „Рицар на цивилния кръст” на Р Малта и „Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта”.