С откровен и докосващ сърцето разговор по повод най-новия ѝ роман „Дъжд“ гост на шуменската библиотека бе писателката Кармен Мишу, а думите ѝ, както и историите, които разказват нейните книги, са истински вдъхновяващи.
Тя е с балкански произход – родовите ѝ корени са от България, Гърция и Румъния; баща ѝ, д-р Виктор Мишу, е с гръцки произход, но и с румънско поданство, а майка ѝ, д-р Невена Димчева, е от видинското село Покрайна. Самата тя е родена във Видин, немалко години, докато учи медицина и фармация, живее в Румъния, но избира да живее в Тутракан, където я отвежда любовта. Владее френски, румънски, английски и руски език, а говоримо – и гръцки. Всичко това ѝ помага да не се чувства чужда на нито едно място в света, още повече че обича хората и общуването с тях, и това е едно от посланията на нейните книги, разказващи отвъд своята фабула как човек независимо от етническия си произход може да се чувства добре навсякъде, да му е спокойно и хубаво, стига да му е широка душата. Помни и следва и думите на своя баща, че човек, където и да се намира, раздавайки себе си, раздавайки светлината и доброто, които носи, освещава мястото, на което е. Този дух, както и балканските ѝ корени истински пулсират и в книгите ѝ, а те издават и още нещо за нея – тя е човек и писател, дълбоко покорен от историята. С изключение на сборника с разкази „Синият фургон“, всичките ѝ останали книги – романите „Балканска сага“, „Нестинарка“, „Тангра и неговият син“ и най-новият – „Дъжд“, са свързани с нашето минало, а героите и сюжетите им идват от историите, които са я впечатлили, провокирали са любопитството ѝ и са я подтикнали да размишлява. В немалко от случаите това са личности от нашето минало, които са сред истинските, неподправени основания за националното ни самочувствие и биха били пример в нашето съвремие, но за тях се говори и знае малко днес. Такива са и много от героите в романа „Дъжд“ – обикновени и незадължително учени хора, които обаче имат волята, силата и енергията да направят нещо добро и много прогресивно за времето си; обикновени хора, които докоснати от освободителната идея, са способни на истински героизъм, защото какво, ако не героизъм е, макар и друговерец в Османската империя, да имаш всичко – да седиш до съдията в казалийския съд и да раздаваш правосъдие, да имаш и несметни богатства, но да загърбиш всичко и да тръгнеш с шепа хора към Марагидик, за да освобождаваш България, да обречеш себе си на смърт.
Господ слиза при всеки по различен начин, всеки се ражда със своя си съкровен свят, в който пази даденото му свише, при Кармен Мишу този свят е писането. Пише, откакто се помни, и признава, че дълго време е намирала радост в това, без да си е мислела, че словата ѝ трябва да стигнат до хората. Издаването на ръкописните ѝ творби е инициирано от съпруга ѝ д-р Любомир Бойчев, и сега, когато книгите ѝ са факт, Кармен Мишу е безкрайно щастлива, че те докосват сърцата и умовете на хората, разлистват един лист в техния живот.