Среща с Мария Касимова-Моасе и романа „Око“
За автора:
Мария Касимова-Моасе е филолог по образование, възпитаник на Софийския университет. Професионалния си път започва като журналист във в. „Стандарт“; през годините работи и в други печатни медии, а също е сценарист, репортер, водещ в телевизионни и радиопредавания. Днес обаче е позната най-вече с таланта си на пишещ човек – автор на вече четири романа, на пиеси и сборници с проза; както и с таланта си на актриса в авторските си разказвачески спектакли „Свободно падащи истории“ и „Червена звезда, Бл. 28“.
Определя себе се като човек, който има необходимостта да се изразява по различни начини. Обича сцената и това да вижда очите на хората и как историята попива в тях, за да се проектира отново върху самата нея. Обича и писането – уж самотно, но всъщност съвсем не такова занимание, защото главата на пишещия човек е населена с различни хора и истории, които по някакъв начин трябва да бъдат подредени или пък просто последвани.
Огромното ѝ семейно наследство е фамилията Касимови – тя е дъщеря на телевизионния режисьор Сета Илиева и сатиричния актьор Хиндо Касимов, а безспорният ѝ талант е приносът ѝ към името, което носи.
За романа:
„Око“ е изящен разказ за историята на един род, представена чрез живота на три жени от три различни поколения – Мириам, майката на Хаалим, Сева, любимата на Хаалим, и Миха, дъщерята на Хаалим. Проследявайки съдбата им, повествованието преминава през годините на цял един век, за да превърне живота на един род в история за паметта като наследство, в изповед за вината, която пътува през поколенията, но и за обичта, която понякога разбираш докрай едва когато вече е останал само споменът за нея. Мария Касимова-Моасе: „Мислих тази книга много години. Знаех какво и защо искам да разкажа, знаех част от героите и живеех с образите и характерите им. Но нямах ключ, който да започне, проведе и завърши целия разказ. Търсех го, пробвах различни неща и все не се получаваше така, както исках … Накрая ключът изневиделица се появи. Драматично, с размазваща промяна в плановете на живота ми, с обрати, които променяха ситуациите с такава бързина, че едвам смогвах просто да присъствам. Животът е голям учител, но понякога жестоко те поставя в изпитни ситуации заедно с хора, които са ти по-скъпи от всичко и които безусловно и невъобразимо обичаш. Тогава си много уплашен и мислиш, че си много, много сам. Обаче не си. Но за да го разбереш, трябва да имаш Око, което да вижда повече от видимото.“