През 1920 г. младоженците Скот и Зелда Фицджералд поемат на спонтанно пътешествие от Уестпорт, Кънектикът, до Монтгомъри, Алабама, със старата си раздрънкана кола, която нежно наричат Таратайката. Следват осем дни на пътя, изпълнени с живописни пейзажи, колоритни срещи и забавни, абсурдни и драматични моменти, разказани с много хумор и самоирония. Водени от желанието си да закусят с бисквити и сочни южняшки праскови под топлото слънце, двамата ще пропътуват 1200 мили до родния дом на Зелда в сърцето на Юга.
Сравнявана с „Трима души в една лодка“ от Джером К. Джером, тази книга запечатва един от най-щастливите и безоблачни моменти от бурния съвместен живот на Скот и Зелда и се превръща във важна част от творчеството на Фицджералд, както и в класика на пътешественическата литература.
