(Не)възможният Адолф / Ерик-Еманюел Шмит

“8 октомври 1908
г. Адолф Хитлер:
скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена
беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията
беше приела, а не отхвърлила Хитлер, чиито артистични абмиции можеха да получат
поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот,
живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на
света.” Така звучи част от анотацията на Брюно Корти за “Фигаро
литерер” относно интригуващата, изпълнена повече с въпроси, отколкото с
отговори, алтернативна история, сътворена от разказвача Ерик-Еманюел
Шмит, който не се бои от трудните теми.
Написан непосредствено след “Евангелие според Пилат”,
“(Не)възможният Адолф Х.” продължава изследването на дълбините на
човешката личност и търси да открие как един обикновен човек се превръща в
чудовище, предотвратим ли е този процес и различни ли е този човек от нас,
считащи себе си за добри.
С “емпатия, но без никаква симпатия” според собствените му думи,
Ерик-Еманюел Шмит иска да опознае Хитлер, човека, себе си, всеки от нас, без
преструвка и маска. Целта му не е да пренапише историята, а да се склони над
човека с разбиране, да въобрази друг път за него и за света.
В действителност Шмит избира да говори най-вече за младежките години на Хитлер
до Първата световна война. Средният читател не знае много за тази епоха. И
изведнъж с ужас и удивление открива, че намира персонажа за по-скоро човечен.
Хитлер е имал красива мечта – да стане художник – и до провала си е бил приятен
за общуване човек. От студент той се превръща в бедняк. И това отлъчване
поражда озлобление. Той успява да се интегрира повторно единствено в резултат на
войната. И внезапно в неговите очи войната се превръща в жизнен принцип.
Разгромът на Германия през 1918 е поредната травма.