Жена за обесване / Пънар Кюр

Смразяваща
история по действителен случай
Един роман – осъждан, забраняван, предизвикал скандален съдебен процес
Пънар Кюр е родена в Бурса. Детството й преминава в различни анадолски градове,
както и в Лондон. На тринадесет години заминава за САЩ. По късно завършва
„Робърт колеж“ в Истанбул, а в Сорбоната, Париж, защитава докторат в Катедрата
по сравнително литературознание. След завръщането си в родината започва работа
в Държавния театър. Пише театрална критика за различни вестници и списания.
През 1984 г. получава наградата на името на Саит Фаик за сборника с разкази
„Неподвижни води“. Преподава в университета „Билги“ в Истанбул.
Всяка истина има две лица – видимо и невидимо. Жестокостта на хората, които с
лекота отсъждат само по видимата страна на събитията, е способна да отнеме дори
човешки живот. В едно общество, което трудно преодолява закостенелите си
предразсъдъци, сексуалната експлоатация може да вземе най-невероятни форми…
Създавайки „Жена за обесване“ по истински случай, Пънар Кюр разгръща пред очите
ни историята на подобна безсърдечност. Историята на Мелек, чийто живот от
момента на раждането й е предопределен и която е принудена да задоволява с
тялото си перверзните желания на един болен човек… Разказ за хората, които са
я докарали до това положение и за онези, които се мъчат да я спасят от него…
„Жена за обесване“ е смразяващата история на един живот, в който се наслагват
сиротството с липсата на късмет, а невежеството и безизходицата вървят ръка за
ръка…
„Романът е разказ за това как една нещастна, беззащитна, изпаднала в
безизходица жена е изолирана от действителността и е затворена в болния и
ужасен свят на един сексуален маниак, как е мачкана, използвана, измъчвана,
насилвана, тероризирана и в крайна сметка превърната в безгласно и безропотно
създание, в някакъв предмет за неговите извратени забавления, „Жена за
обесване” е протест именно срещу всички подобни явления. Това е и разказ за
драмата на един младеж, опитал се да освободи жената от нечовешкото положение,
в което е поставена, и за трагичния неуспех на тези негови усилия.”
Пънар Кюр