Демостен и публичната реч / София Петрова

Дванадесета
книга от поредицата “Философия за всеки”. Демостен (384-322 г.
пр.н.е.) е атински оратор, държавник и мислител, единодушно признат за
„съвършен оратор“ (Цицерон) и за „стандарт на ораторското изкуство“
(Квинтилиан). Роден е в заможно семейство, но отрано е принуден да се
самообразова с трудовете на Платон, Аристотел и Исократ, за да може лично да
отстоява правата си според нормите на тогавашното законодателство. На младини
работи като съдебен оратор (логограф), а в политиката влиза, за да приложи
силата на публичната реч за защите на демокрацията. До нас са стигнали около 60
негови речи, най-известните от които формират цикъла „Филипики“.
На границата на двете ери Демостен е тачен заради изяществото на словото му.
При разцвета на византийската литература е критикуван заради републиканския му
патос, във времето на Френската революция е възвеличаван именно заради този
патос, а в настоящето пък е пренебрегван, за да не се обостря и нагнетява
излишно Македонският въпрос.