Приют за щастливи Неда Антонова
“Приют за щастливи” – любов, лудост, дворцови балове и надигащият се в Европа фашизъм.
Романът е трета част – след “Войната свърши в четвъртък” и “Не умирай вместо мен” – от четирилогията на Неда Антонова “Памет” – една романтично-героична биография на българския народ от Възраждането до 30-те години на ХХ век.
Годината е 1923-та. Плевен. Лятото на терора след потушеното Юнско въстание.
Те са двама: майка и син Рогозанови.
Ясен е студент правист, загубил разсъдъка си по време на инквизициите в мазето на плевенската казарма.
Сияна – красива и богата дама, залутана в лабиринта на въображаемата и реалната си любов – е поразена от своя трагичен майчински жребий.
И двамата търсят спасение извън България – в психиатричната клиника на д-р Мун край Женева – един истински приют за щастливи, побрал богати несретници от целия континент.
Но спасението и на двамата се оказва отново в България. Защото убежището на душите ни е не място, а време – времето, в което сме осъдени да живеем.
На пръв поглед романът има щастлив край. Щастлив ли?
